„Успехът е какво оставяш след себе си“: Огнян Траянов за предприемачеството, AI и иновациите

Визионер, за когото технологиите и образованието са неразделна кауза, човек, който изгражда мостове между бизнеса, науката и бъдещето на младите хора – Огнян Траянов е собственик и изпълнителен директор на TechnoLogica, една от първите частни IT компании в България. Ролята му се простира далеч отвъд корпоративното лидерство. 

Огнян Траянов работи активно за насърчаване на устойчивото развитие и подкрепа на младежките инициативи и от години допринася за развитието на IT сектора. Бил е два мандата председател на БМГД на ООН, както и два мандата начело на Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ). В момента е председател на Контролния съвет на БАИТ.

С него разговаряме в навечерието на международната конференция iN Sofia 2025, която ще се проведе на 31 октомври в София, хотел „Хилтън“. По време на събитието Огнян Траянов ще участва във визионерски разговор с Георги Георгиев („Симоботикс“).

Не пропускайте да се регистрирате визионерския панел на международната конференция iN Sofia 2025. Пълната програма на събитието може да разгледате тук. 

Г-н Траянов, „ТехноЛогика“ е създадена в зората на прехода и Вие сте свидетел на еволюцията на българската IT индустрия от нейните начални стъпки до днес. Как се промени самата природа на технологичното предприемачество през тези години? 

Българската IT индустрия започва далеч преди промените. Промените дадоха изключителен шанс за IT предприемачество, откриха не ниши, а огромно поле. Голяма част от IT предприемачите бяхме преди това научни сътрудници, тръгнахме от институтите със знания, но нямахме опит, нямаше финансиране, нямаше дори търсене. Трябваше да докажем ползите от информационните технологии. Започна се от хардуер, партньорство с чужди производители, някои от големите брандове донесоха и управленско ноу-хау.

Могат да бъдат разграничавани различни видове предприемачи – опортюнист, репликатор/преписвач, иноватори, предприемачи с кауза. В този период – началото на прехода, най-много бяха предприемачите по принуда и повечето от тях останаха на това ниво – търговия с хардуер. Предприемачът с кауза не е просто собственик на фирма, а човек, който има идея, за която се бори, и е заложил всичко, за да може да я реализира. Предприемачите с кауза искахме да реализираме мечтите си за собствени продукти и решения. Създадохме пазар и извоювахме доверие, доказахме, че посвещението на българския IT предприемач към успеха на проекта в България дава по-голяма гаранция, отколкото респектиращия международния бранд.

Отворихме вратите за следващото поколение предприемачи. И отново сред тях имаше такива, чиято голяма цел беше по-лесният начин за правене на пари с малка добавена стойност и други, които искаха да реализират своите идеи в бизнес с висока добавена стойност, съзнавайки, че това ще отнеме повече време и усилия. Първите се втурнаха в аутсорсинг бизнеса да продават труда на IT специалисти за чужди компании, а вторите, чиито типични представители ще срещнем на събитието iN Sofia  – в създаване на собствени продукти и решения.

Идва вече времето на ново поколение IT предприемачи. Те имат шанса да поемат по пътя в една много по-благоприятна среда със заинтересовани инвеститори, с готови да помагат реализирали се предприемачи, както и с осъзнатата необходимост от страна на държавата да подкрепя новостартиращите.  

Изкуственият интелект вече не е научна фантастика. От гледна точка на някой, който е изграждал софтуерни решения десетилетия – това еволюция или революция? Как променя правилата на играта?

От гледната точка на някой, който е работил в областта на изкуствения интелект още през 80-те години на миналия век, бих казал, че неговото развитие е илюстрация на мисълта на Хегел: „Количествените натрупвания водят до качествени изменения“. Невронни мрежи, машинно обучение, това са термини от средата на миналия век. Днес вече има нужните предпоставки за реализацията на нещо, което отдавна е теоретично трасирано, а именно – изчислителни мощности и океани от данни в цифров вид. Разбираемо е, че изкуствения интелект разтърсва света. Знаменателно е как свободният достъп до ChatGPT спечели вниманието, респекта и насочи интереса на милиарди към изкуствения интелект, след като от години всеки от тях ползваше в ежедневието си и дори имаше в джоба си устройство с изкуствен интелект под някаква форма.  

Като всяка генерално променяща технология или новост и AI буди възторг, но и страхове. Предизвикателствата са много: и с авторските права в различните изкуства, и с достъпността за дълбоко фалшифициране на клипове с известни личности, което се наблюдава и в България, и с бързото генериране на изменящ се, за да не бъде лесно разпознаван, зловреден програмен код, и с надеждността на поведението на автономните оръжия, и т.н.

Но постепенно се намират регулации и решения. Рискът генерирано, изглеждащо правдоподобно и добре възприемано от публиката измислено съдържание да се мултиплицира верижно от следващи търсачки и AI, превръщайки го в „популярна истина“ се адресира с маркиране „генерирано от AI“. Най-семплият пример е AI, който помага с проверка дали написаното като домашно задание е генерирано от AI.

Всяка индустриална революция е била свързана със страхове от закриване на работни места. Но това всъщност винаги е било освобождаване на човека от  усилен и слабо плодотворен труд и подпомагане на реализацията му по по-лек и творчески начин. И изместването от AI на „бели якички“ от работните им места не е първото посегателство към тях – софтуерните роботи за автоматизация на работни процеси (RPA) го правят успешно от години. Новото е, че чрез AI човечеството ще има не само помощници, които да го избавят от рутинен труд, но и партньор за творчество и научни изследвания. На заглавната ми страница в LinkedIn още преди години съм написал: „Не трябва да се страхуваме от новите технологии. Недостатъците на новите технологии ще бъдат отстранени от по-нови технологии. AI и роботите не са поробители, те са наши освободители.“

AI и 3D моделирането: Как виждате синергията между изкуствения интелект и 3D дизайна? Очаквате ли AI да поеме голяма част от рутинното инженерно проектиране, освобождавайки човешкия ресурс за креативност и иновации?

Това вече е реалност. Още от началото на века в системите за инженерно проектиране и производство, с които подпомагаме българските инженери, е реализирано нещо, за което съм мечтал и бе темата на моя дисертационен труд – „Приложение на методите на A за разпознаване технологичните характеристики на машиностроителни детайли“ . То е важен елемент за връзката конструктор – технолог, унификация, оптимизация. Конструкторите могат да решават с помощта на вграден AI и по-сложни задачи по оптимизация на проектираните от тях изделия и детайли. Лесно разбираем пример е да им бъде подсказан оптимален вариант на броя и вида на спиците на проектирано колело спрямо изискваният към него.

Вашият център „ДиТра“ работи пряко с българската промишленост. Кои сектори в България усвояват най-бързо технологиите за 3D принтиране, сканиране и обратен инженеринг и къде виждате най-голям потенциал за радикално повишаване на конкурентоспособността чрез тези дейности?

Много сектори и не само в промишлеността. Дори и в медицината и изкуството.

Бързото прототипиране бе първата област, с която в далечната 1997 г. започнахме с използването на 3D принтиране. Разнообразни задачи, като например да се пробват доколко удобни за държане и устойчиви на пясъка на плажа са новопроектирани бутилки. Или да се произведе екстремно бързо кутията на нов касов апарат, който отива на изложение. От тогава ние и нашите клиенти изминахме дълъг път на развитие в използването на тези технологии. Ремонт, възстановяване или модернизиране след сканиране е подход, който се прилага от замяна на част от лична вещ, детайл до замяна на обзавеждането на вагон. Днес новата вълна в 3D принтирането е производството на части за дронове.

Големият потенциал е в персонализацията – една основна характеристика на Четвъртата индустриална революция. Преминаване от производство за анонимен клиент към удовлетворяване на специфичните изисквания на конкретен клиент. Адитивното производство (3D принтиране) прави излишни подготвителни процеси и тяхното материално обезпечаване, дава възможност за едновременно отпечатване на сглобени единици, бързина и гъвкавост. Персонализация вече се използва, очаква и изисква.

Младите предприемачи днес растат в свят на venture capital, unicorns и exit стратегии. Вие изграждахте изключително успешна компания в различна епоха. Какво от вашия подход бихте препоръчали на днешното поколение и за какво бихте ги предупредили да внимават?

В този свят, който описвате, клиентите са неперсонализирани инвеститори, влагат пари – искат пари. Това дава ресурс, но не дава свобода.

Аз съм предприемач, поемащ умерени рискове и фокусиран върху стабилността и екипа, не върху мащаба и бих ги предупредил: не инвестирайте всички ресурси докрай и не се възползвайте до краен предел от съблазните, поднесени от пазара в добри времена, като реализирате бърз количествен растеж, съответстващ само на цветуща икономическа обстановка. Не слагайте всички яйца в една кошница, осигурете диверсификация.

Естествено е да търсиш успеха в състезание с връстниците си. Но е примитивно да се съди колко успешен е един човек по неговото благосъстояние. Дори и в една развита пазарна икономика, в която възнаграждението и печалбата показват колко си бил полезен за клиентите с труда и креативността ти, това не може да бъде определящ критерий. А във времена, в които под оправданието за справяне с пандемии и военни заплахи, се трупат дългове към бъдещите поколения, парите имат все повече виртуална стойност.

По пътя към зрелостта разбираш, че успехът се обективизира чрез оценката на тези, които разбират от материята (експерти, колеги, конкуренти, клиенти) и не са субективни (не са зависими от теб, не са ласкатели).

Успехът е достигането на висока цел, която е била предизвикателство за теб, а наградата е мотивацията и ресурсът за следващата по-висока цел. Но когато влезеш в зрелостта, постигнал си редица цели, поставил си нови и така си изминал много път в преследване на цели, надградил си се като личност, осъзнаваш, че смисълът на твоето съществуване е какво си създал и оставил след себе. Това са делата, с които си направил света мъничко по-добър, следващите поколения, в които си вложил и те ще продължат да го променят към добро.

Печалбата и парите са признание, но то носи и очаквания към теб и ангажименти пред обществото. Печалбата и генерираният от нея финансов ресурс са насърчения от обществото да вдигнеш поглед и да тръгнеш към нови по-високи цели и каузи, като инвестираш ресурсите, които управляваш за достигането им.

Виждате ли фундаментална промяна в това как се създава стойност в икономиката? Как можем да вдигнем нивото на добавената стойност генерирана в България?

Създаването на висока добавена стойност е свързано с иновации. Трябва да изградим екосистема за иновации. Една съществена липса за постигането й е липсата на пазар на иновациите – среда за покупко-продажба или намиране на съинвеститори на завършени и пакетирани продукти от междинните фази на иновационния процес (идеи, технически решения, патенти, прототипи, проектна документация и т.н.). Иновацията преминава през различни фази. В България е много трудно тя да бъде изтласкана самостоятелно от генериралия идеята до пазарната й реализация. Вече 14 години споделям концепцията си за този важен елемент от изграждането на екосистема за иновации и търся съмишленици, не се отказвам, за мен това е кауза. Една моя кауза реализирах – първия STEM център TechnoMagicLand.

Други необходими мерки:

• Интелигентна специализация без размиване на десетки приоритетни направления в нея. Да не е разфокусирана и изолирана – непозната, без достатъчно обсъждане, без постигнат на консенсус и обединение на обществото около нея. Един от аспектите на специализацията да е подготовката на човешки ресурс, на „задание“ към образователната система.
• Изменения в ЗОП и обявяване на поръчки за несъществуващи на пазара продукти и услуги с голям потенциал.
• Освобождаване на пенсионните дружества от ограничения да инвестират в акции на български фирми.
• Промяна в нормативната уредба за счетоводно отчитане на инвестиции в разработване на иновации.

Ако трябва да посъветвате младия Огнян Траянов, който започва предприемаческия си път днес – в коя посока бихте го насочили? Кои сектори, технологии или бизнес модели крият най-голям потенциал за следващите 20 години?

Успял съм да го запаля още от юношеските му години в посока IT, AI, широкоспектърно инженерно образование, курсове по психология и философия, последваща специализация в изгряваща област с широко поле за иновации.

Като области с голям потенциал за следващите 20 години бих посочил: бионика, разширители на човешките сетива, взаимодействие човек-компютър, квантови изчисления и комуникации.

В по-близко време бих насочил внимание към: роботосменяеми батерии за превозните средства вместо дългото им зареждане, AI за мониторинг и контрол на AI,  нов етап по спиралата на развитие на Knowledge Representation and Reasoning, а като сектор – здравословен живот.