Как изкуственият интелект влиза в час

При приемането на стратегията „Прилагане на ИИ (изкуствен интелект)“ председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза: „Искам бъдещето на ИИ да бъде изградено в Европа. Ще насърчаваме нагласата „ИИ на първо място“ във всички наши ключови сектори - от роботиката до здравеопазването, енергетиката и автомобилостроенето“. Но как ще се случи това, зависи до голяма степен от това как новата технология влезе в образованието и помогне на всички - от деца до възрастни, да се научат да я използват по най-ефективния начин.

И докато Китай, Южна Корея, САЩ внедряват новата технология в учебната програма, в Европа се радваме на единични, но значими успехи, въпреки тромава образователна система и липса на единна визия.

В българското образование, макар и плахо, ИИ навлиза в клас, като голяма стъпка в усилието за подобряването на дигиталните умения. Според PISA за 2022 г., 54% от 15-годишните  ученици са функционално неграмотни по математика, а по данни на организацията “Образование без граници“ от декември 2023 г. 72% от учителите не използват редовно инструменти като ChatGPT или Bing Chat. Промяната настъпва отдолу нагоре - с усилията на бизнеса и на прогресивни преподаватели, извън националните политики. През 2024 г. България основава Международната олимпиада по изкуствен интелект (IOAI). Сред 41 отбора от 32 държави, двата ни национални отбора печелят два отборни бронзови медала в научния кръг и една отборна първа награда в практическия кръг. Зад гърба им стоят най-вече бизнеси. Все повече учители приемат ИИ като помощник, на фона на гореща дискусия за мястото на телефоните в училище. Според проучване на “Образование без граници“ от февруари 2025 г. само 27,71% от учителите не използват редовно генеративен ИИ. Професионалните гимназии имат най-висок дял на всекидневните потребители на генеративен ИИ (13,70%), следвани от средните училища (12,84%).

Така стигаме логично до размисъл колко и дали е вярно следното твърдение на Сам Олтман от OpenAI за успешната подготовка за влизане на пазара на труда или в бизнеса: „Когато завършвах гимназията, очевидната най-печеливша стратегия беше да се справяш добре с програмирането, а днес е да се справяш с ИИ“.

Трима български професионалисти в сферата на образователните технологии споделят как изкуственият интелект се позиционира в българското училище и университет и как проектира бъдещето и на бизнеса.

Петър Теодосиев: Първо да познаваме възможностите

Петър Теодосиев е един от създателите на проекта БГ Наука и движи най-голямата платформа за комуникация на науката в България - Снимка Личен архив

Преди всичко трябва да разберем какво точно представлява ИИ, какви са различните инструменти и по какъв начин могат да бъдат полезни в образованието, да ги използваме като помощници. Важно е да се разработят ефективни методи за внедряване и преподаването им, защото, както всяко ново нещо, и те ще изискват време, за да бъдат напълно разбрани. Вече има изследвания, които показват, че използването на ИИ от ученици представлява да си направят домашното и после учителите също с този инструмент да го оценяват. Така се симулира работа, но учениците нямат нито умения, нито знания, и ще става по-трудно за тях да разберат материал, за който трябва по-дълбоко разбиране.

Образованието трябва да може да интегрира новите технологии, но да го прави в полза на учениците - така, че те да знаят повече, без процесът на учене да става по-труден. Умението да боравиш с ИИ включва последователността: наблюдение, измерване, предположение, експеримент и верификация. Именно така се развива критичното мислене и се изгражда добър „филтър“ срещу халюцинациите - онези отговори, които изкуственият интелект все още генерира, представяйки ги като реални факти, без да са такива.

Необходимо е университетите, училищата и академичните организации да обучат своите екипи как да работят с изкуствен интелект. Добре е да се изберат конкретни модели и да се наблегне на спецификите им. Не бива да се оставят учителите, преподавателите и учените сами да се справят и да се сблъскват с проблеми, които засягат цялото общество - като използването на ИИ в класните стаи и правенето на наука.

Мелания Бербатова: Правим школи по ИИ в училищата

Мелания Бербатова, асистент и докторант по изкуствен интелект във Факултета по математика и информатика (ФМИ) на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, е ръководител на националния отбор по изкуствен интелект - Снимка Личен архив

Учениците от националния отбор по изкуствен интелект се подготвят самостоятелно, като през лятото ги готвим присъствено по две седмици в София, където слушат лекции от специалисти и решават задачи под наше ръководство. Стимулираме ги да участват на възможно най-много подобни състезания, за да поддържат форма. Предстои създаването на Национална олимпиада по изкуствен интелект и на школи по изкуствен интелект в училищата в страната. На първата в света Олимпиада по изкуствен интелект в Бургас, на която сме основатели, ни впечатли бързината, с която някои държави успяха да направят национални олимпиади по ИИ, и сме приели създаването на такива като мисия.

За да може изкуственият интелект да се впише успешно в образователната система, е необходимо преподавателите и администраторите в нея да приемат, че промяната е факт. Не можем да си позволим да чакаме с години, за да обновим учебните планове и програми. В Китай са въведени задължителни часове по изкуствен интелект още от началния курс. ИИ представлява огромно предизвикателство за учебния процес, тъй като проектни задания, които преди биха отнели дни или седмици, сега могат да бъдат подготвени за часове. В някои случаи е много трудно да се прецени какво е дело на самия ученик или студент, и какво - на ИИ. Налага се цялостно преосмисляне на начина на оценяване.

От друга страна, обучаващите се могат да задават въпроси в реално време на чатботовете, и да получават детайлни отговори. По този начин преподавателите получават допълнителна помощ. Но колкото и да помага, ИИ не може да замени преподавателите, тъй като понякога чатботовете грешат.

Ползите за бизнеса, ако образование по изкуствен интелект навлезе в училищата, е че дори кадри без специализирано техническо образование (като икономисти, юристи и др.) биха били достатъчно добри в автоматизирането на някои задачи и за увеличаването на производителността, както и за намаляването на рисковете от кибер атаки и изтичане на информация. Спрямо нивото на студентите ни, мога да твърдя, че наскоро завършилите и дори обучаващите се бакалаври и магистри от ФМИ са с професионално владеене на технологията.

Олга Траянова: Най-бързо се променя дуалното обучение

Олга Нинова-Траянова е директор “Образование” на гимназия СофтУни БУДИТЕЛ - Снимка СофтУни БУДИТЕЛ

В гимназия СофтУни БУДИТЕЛ вярваме, че изкуственият интелект е естествено продължение на начина, по който учениците учат, изследват и създават. Важно е обаче децата да не бъдат просто потребители на технологията, а да разбират как тя работи, какви граници има и как да я използват отговорно и етично.Затова още в 8. клас изучават предмета “Четивна грамотност и изкуствен интелект”, където развиват критично мислене, учат се да анализират текстове и да преценяват достоверността на информацията, включително и тази, генерирана от ИИ. При по-големите ученици ИИ вече е част от ежедневните проекти. Използват го, за да тестват идеи, да правят бързи прототипи или да подобряват визуалните и комуникационните си материали. Във всяка такава задача учениците посочват кога и как са използвали ИИ, учим ги на прозрачност и лична отговорност.

За учителите ни ключът за ефективното му прилагане е в постоянната нагласа за учене - да преодолеят вътрешните бариери и да бъдат готови за промяна. Благодарение на партньорството ни със SoftUni, те преминават през обучение за работа с изкуствен интелект, разработено за нуждите им. Промяната се случва тогава, когато започнат да виждат ИИ не като заплаха, а като съюзник. Изкуственият интелект не замества ученето, а го прави по-живо и осъзнато. И по-персонализирано - всеки ученик може да получи обяснение, съобразено с неговото темпо и ниво на разбиране. А учителят се превръща в наставник и вдъхновител.

Първата крачка за интеграция в образователната система е да има национални политики и стандарти - как се използва, кога е позволен и как се оценяват резултатите, за да има прозрачност и етика. И учебните програми трябва да станат по-гъвкави - да позволяват проектно и интердисциплинарно учене, където технологиите са естествено вплетени в задачите. Само тогава ИИ няма да бъде “добавка”, а органична част от учебния процес.

Изкуственият интелект променя самата идея за дуално обучение. Ако преди фокусът беше върху усвояването на конкретна професия, днес акцентът се измества към развиване на умения за учене и адаптация, защото технологиите, особено ИИ, променят работните процеси буквално всеки месец. Улеснява и самия процес на дуалното обучение - позволява по-добро проследяване на напредъка, персонализирана обратна връзка и по-гъвкава комуникация между училището и бизнеса. Благодарение на нашата партньорска мрежа с компании, учениците се включват в практически проекти, менторски програми и стажове, където използват ИИ за решаване на реални задачи. Затова очакваме именно професионалното образование да се промени най-бързо: да стане по-гъвкаво, по-практично и по-тясно обвързано с нуждите на компаниите. Трябва да имаме ясна национална стратегия за неговото въвеждане в образованието. Първите ученици, които систематично са се обучавали с помощта на ИИ, ще завършат в следващите години, за да бъдат лидери сред професиите на бъдещето.

Текстът е част от бр. 129 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.