Готов ли е ЕС да се справи с последствията от война между САЩ и Иран?

Разширявайки се бързо в многофронтов регионален конфликт, сблъсъците разтърсиха глобалната енергийна сигурност, като бойните действия се разпространиха от Персийския залив до територии, свързани с НАТО, пише Euronews.

След началото на операция „Epic Fury“ на 28 февруари 2026 г. – координирана операция на САЩ и Израел, насочена срещу висши ирански лидери, включително върховния лидер Али Хаменей – Иран отговори с мащабни вълни от балистични ракети и дронове. Сраженията вече се разпространиха извън Иран и Израел: удари засегнаха американски военни обекти и гражданска инфраструктура в Бахрейн, Обединените арабски емирства и Катар, а дори достигнаха и до базата Акротири в Кипър.

За Брюксел кризата вече не е просто далечен външнополитически проблем, а потенциална заплаха за стабилността на Европейския съюз. Затварянето на Ормузкия проток разстрои глобалните енергийни пазари и повиши цените на природния газ в Европа с почти 40%, след като доставките на втечнен природен газ (LNG) от Катар бяха прекъснати.

Агенцията на Европейския съюз за убежището (EUAA) се подготвя за хуманитарна криза. Служители предупреждават, че ако голям брой хора бъдат принудени да напуснат Иран – страна с население около 90 милиона души – Европа може да се изправи пред най-големия бежански поток от десетилетия.

В отговор ЕС активира няколко инструмента за гражданска защита, за да координира спешната помощ и да засили защитата срещу възможни кибератаки. Бързата ескалация също така разкри слабости в готовността на съюза: той все още няма единна военна бърза реакционна сила, а нивата на газовите запаси са по-ниски от предходни години (около 46 милиарда кубически метра спрямо 77 милиарда кубически метра през 2024 г.), което оставя държавите членки да се справят със структурни уязвимости.

Всички генерални дирекции на линия

В най-новата Стратегия за съюзна готовност (публикувана през март 2025 г.) ЕС определя готовността не просто като реактивен капацитет, а като проактивно, структурно „мислене“ – за предвиждане, предотвратяване и реагиране на трансгранични заплахи.

В този случай заплахите включват енергийна нестабилност, предстояща бежанска криза, хибридни и киберзаплахи, трансатлантически разногласия – като възможни търговски ответни мерки на САЩ срещу Испания – както и пропуски в сигурността. За да се справи с тях, съюзът разпределя отговорностите между няколко генерални дирекции (DG) – административни структури, подобни на правителствени ведомства или министерства.

DG ECHO координира хуманитарната помощ чрез Механизма за гражданска защита на ЕС, включително спешна помощ и доставки за подпомагане. DG HOME се фокусира върху вътрешната сигурност и управлението на границите, като се подготвя за големи миграционни потоци и защита на критичната инфраструктура. DG CNCT наблюдава киберустойчивостта, като прилага Акта за киберсолидарност, за да подпомага държавите при реагиране на кибератаки срещу основни услуги. Междувременно DG DEFIS ръководи усилията за укрепване на европейската отбранителна индустрия – увеличава военната продукция и осигурява веригите за доставки на отбранително оборудване.

Гражданите на ЕС имат възможности

Гражданите на ЕС могат да разчитат на няколко механизма в случай на конфликти, природни бедствия или граждански безредици извън границите на съюза.

Европейските консулства и посолства са първата точка за контакт. Съгласно Директива (ЕС) 2015/637 на Съвета, гражданите на ЕС в чужбина имат право на дипломатическа и консулска защита, като представителствата на всяка държава членка трябва да предоставят помощ, евакуация и съдействие за репатриране – независимо от гражданството в рамките на ЕС.

Националните правителства обаче остават отговорни за операциите по репатриране. Въпреки това, както посочи Европейската комисия на 2 март в отговор на ситуацията в Близкия изток, Европа подкрепя „усилията на държавите членки за евакуация и репатриране, включително чрез Механизма за гражданска защита на ЕС и Центъра за координация при извънредни ситуации (ERCC), като работи в тясно сътрудничество с делегациите на ЕС“.

Това е основният инструмент на ЕС за евакуация. Чрез ERCC – денонощен център за спешни ситуации – Механизмът за гражданска защита на ЕС съфинансира и улеснява евакуации и доставки на помощ, както и координира цялостния отговор на съюза. ЕС организира най-големите си операции по репатриране с 400 полета за 1 000 000 европейци по време на пандемията и 98 полета за 3 000 граждани при изтеглянето от Афганистан през 2023 г.

Хаджа Лахбиб, комисар по равенството, готовността и управлението на кризи, наскоро съобщи, че два полета в рамките на Механизма за гражданска защита на ЕС успешно са върнали 356 европейци от Близкия изток. Освен това ЕС е подпомогнал няколко държави членки при репатрирането на над 4 100 граждани на ЕС. Усилията продължават, докато конфликтът се развива.

„ЕС е зад гърба ви. Това е нашето послание към хилядите европейски граждани, блокирани в Близкия изток. Не щадим усилия, за да върнем нашите хора у дома живи и здрави. Още от първия ден на ескалацията в Близкия изток ЕС е напълно мобилизиран чрез нашия Механизъм за гражданска защита, организирайки повече от 40 полета и връщайки над 4 000 европейци безопасно у дома. За първи път самолети rescEU вече извеждат граждани на ЕС от региона“, заяви Лахбиб пред „Euronews“.

На хуманитарния фронт Европа продължава да носи факела на човечността. ЕС е най-големият хуманитарен донор в света, като само тази година е осигурил близо 2 милиарда евро хуманитарно финансиране. При над 100 000 разселени в Ливан ЕС активира новия си извънреден фонд за Близкия изток, за да достави животоспасяващи лекарства, подслон и спешни доставки“, добави тя.

При затваряне на въздушното пространство или нападения Механизмът за гражданска защита на ЕС предвижда сухопътни маршрути и логистични хъбове – например в Йордания и Египет. Чрез сателитно картографиране в реално време службата Copernicus Emergency Management Service оценява засегнатите райони и идентифицира безопасни маршрути за евакуация. Механизмът активира и реакции на място – например екипи за търсене и спасяване и материална помощ.

Със своите 143 делегации на ЕС Европейската служба за външна дейност (EEAS) не е „пряк спасителен участник“, но подкрепя националните усилия за репатриране и евакуация, като улеснява сътрудничеството между посолствата и Механизма за гражданска защита. На практика делегациите ускоряват въздушните и сухопътните маршрути за репатриране.

Допълнителна координация на реакцията се осигурява чрез Интегрирания механизъм за политическа реакция при кризи (IPCR). Чрез обединяване на институциите на ЕС и представители на държавите членки механизмът подпомага председателството на Европейския съвет при идентифицирането на пропуски и обмена на информация, за да се синхронизира по-добре общият отговор на ЕС.

Конфликтите и безредиците в чужбина често предизвикват вътрешни заплахи за сигурността, особено ако някои държави членки се включат военно във външни кризи. С нарастващата дигитализация на обществото се увеличава и уязвимостта към чуждестранна намеса, поради което Стратегията на ЕС за киберсигурност засилва оперативния капацитет на съюза за предотвратяване, възпиране и противодействие на киберзаплахи.

Инициативата ProtectEU си сътрудничи с Европол за противодействие на преливането на рискове в ЕС – включително терористични и кибератаки – и за изграждане на устойчивост чрез нови методи за обмен на информация. Европейската комисия засили сътрудничеството с Европол и държавите членки след продължаващите безредици в Близкия изток.

Според Роберто Виола, генерален директор за комуникационни мрежи, съдържание и технологии, кибератаките са особено опасни, защото са внимателно планирани, могат да останат незабелязани дълго време и използват уязвимости в системите – включително с помощта на изкуствен интелект.

Обменът на информация и сътрудничеството между държавите членки по отношение на киберинциденти в критичната инфраструктура също са ключови за повишаване на готовността и намаляване на риска от кибератаки, подчерта Виола.

Той добави също, че кампаниите за дезинформация, подпомагани от изкуствен интелект и свързани с текущи конфликти, могат сериозно да засегнат вътрешната сигурност на ЕС. Тъй като изкуственият интелект позволява евтино създаване на дълбоки фалшификации (deepfakes), чуждестранни актьори могат да го използват, за да изострят напрежението вътре в съюза.

В случай на конвенционални военни атаки срещу Европа, Клаузата за взаимна отбрана (член 42, параграф 7 от Договора за ЕС) и Клаузата за солидарност (член 222 от Договора за функционирането на ЕС) изискват държавите членки да си сътрудничат военно и да предприемат съвместни действия.

Стратегията за съюзна готовност от 2025 г. укрепва вътрешната сигурност на Европа чрез засилване на готовността и способността за реагиране на нововъзникващи заплахи. Основните цели включват подобряване на способностите за прогнозиране и предвиждане, защита на жизненоважни обществени функции, насърчаване на готовността на гражданите и засилване на гражданско-военното сътрудничество.

RescEU – резерв от аварийно оборудване в рамките на Механизма за гражданска защита на ЕС, създаден по време на пандемията – подпомага гражданите чрез медицински специализирани екипи, полеви болници и противопожарни самолети, наред с други ресурси. В рамките на този резерв Стратегията за складиране на ЕС гарантира наличието на основни стоки за европейците в случай на криза.

Реалността на оперативно ниво обаче изглежда различно. ЕС подкрепя и координира управлението на кризи, докато националните правителства остават основните отговорни. Различните национални системи, процедури и приоритети създават допълнително ниво на сложност, което често забавя координацията на вътрешните и външните действия при извънредни ситуации.

Финансова защита

От финансова гледна точка – при риск от рязко поскъпване на петрола и силна волатилност на енергийния пазар – ЕС е разработил редица инструменти, предназначени да смекчат въздействието на подобни кризи.

Първото ниво е парична и финансова стабилизация, водена от Европейската централна банка (ЕЦБ). При тежък шок ЕЦБ може да инжектира ликвидност в системата чрез целеви операции по кредитиране и суап линии с други големи централни банки, като гарантира, че банките продължават да имат достъп до финансиране дори при нестабилни пазари. При необходимост тя може също да се намеси чрез покупки на активи или други парични инструменти, за да стабилизира условията за заемане.

Междувременно кризисният фонд на еврозоната – Европейският механизъм за стабилност (ESM) – може да предоставя спешни заеми или предпазни кредитни линии на правителства, изправени пред внезапен финансов натиск, като им помага да поддържат публичните разходи и да избегнат дестабилизиращи дългови кризи.

Съществуват и фискални правила и инструменти за общо европейско заемане, които позволяват на правителствата да харчат повече по време на извънредни ситуации. В рамките на Пакта за стабилност и растеж ЕС може да активира „общата клауза за дерогация“, която временно спира ограниченията върху бюджетния дефицит, позволявайки на държавите членки да поддържат по-големи дефицити без да нарушават фискалните правила.

ЕС може също така да набира средства колективно на финансовите пазари – както направи по време на пандемията от COVID-19 с програмата SURE, която издаде общи европейски облигации за финансиране на схеми за подкрепа на заетостта и предотвратяване на масова безработица.

Самият бюджет на ЕС също може да бъде пренасочен за финансова помощ. При криза Европейската комисия и държавите членки могат да препрограмират съществуващи финансови потоци, за да подкрепят спешни приоритети като хуманитарна помощ, възстановяване или подкрепа за бежанци.

Инструменти като регламентите CARE и RESTORE вече са позволявали на правителствата да пренасочат милиарди евро от дългосрочни програми за развитие към управление на кризи. Освен това член 122 от договорите на ЕС позволява на Съвета да одобрява извънредни финансови мерки или нови спешни фондове, когато държавите членки са изправени пред сериозни икономически затруднения – например при исторически приток на ирански бежанци.

Банковият съюз включва и Единен фонд за преструктуриране, финансиран от самите банки, който управлява контролираното преструктуриране на фалиращи банки и предотвратява по-широко разпространение на финансовата криза. Националните схеми за гарантиране на депозитите застраховат банковите депозити до 100 000 евро, което помага за поддържане на общественото доверие в банковата система.

Институции като Европейската инвестиционна банка могат да предоставят кредитни линии, гаранции и експортно финансиране, за да подкрепят компаниите и да поддържат търговските потоци по време на икономически сътресения.

При енергийни шокове

Друг сериозен финансов проблем е силното нарушение на глобалните доставки на петрол и природен газ. За тази цел ЕС е въвел законодателство, което изисква държавите членки да поддържат стратегически петролни резерви, равняващи се на около 90 дни внос. Те могат да бъдат освободени в координация с международни партньори, за да се стабилизира предлагането и да се ограничат ценовите скокове.

ЕС също така създаде платформи за съвместни покупки на газ, които позволяват на държавите да обединяват търсенето си и да договарят договори колективно, намалявайки конкуренцията между държавите членки и понижавайки разходите.

Извънредни регулации могат също да въведат временни тавани на приходите или извънредни данъци върху енергийните компании, като насочват свръхпечалбите към фондове, използвани за субсидиране на енергийните сметки на домакинствата.