Картография на успеха: Как политиката на сближаване на ЕС помага на българската икономика

17 години след присъединяването си към Европейския съюз България продължава да развива своята икономика благодарение на средствата, отпускани по кохезионната политика (или политиката на сближаване) на блока. Ежегодно страната разпределя милиарди левове по различни програми, а проектите, финансирани по тази изключително важна за Съюза инвестиционна инициатива, ни заобикалят навсякъде.

И са най-различни – от обновени училища, паркове и детски градини през нови електробуси и ремонтирани пътища до модернизирани производства и всевъзможни обучителни програми за развитие на човешките ресурси. 

Economic.bg идентифицира 15 истории на успешни проекти, изпълнени през последните години в регионите около Стара Загора, Перник и Кюстендил и финансирани със средства по кохезионната политика. Като част от проекта „Преход на възможностите“, който „Бранд Медия България“ изпълнява, екипът ни посети всяко от местата, за да разкаже нагледно как европейските средства могат да помагат и да бъдат от полза за икономиката и обществото, когато се оползотворяват съвестно и се влагат в смислени идеи. 

На страницата на електронната книжка „Картографиране на добри практики“ са побрани разнообразни истории. Някои са мащабни и лесно забележими от всички жители в околността – като транспортните проекти в Стара Загора и Перник. Ефекта от други хората може и да не усещат пряко върху себе си, но той е от огромно екологично значение – като рекултивацията на депа за отпадъци, наред с други.

Има и редица проекти, които раздвижват бизнес климата, създават и развиват работни места, задавайки потенциална посока за растеж на местните икономики. В Радомир, например, се намира едно от най-големите предприятия в Югозападна България – „АК Електрик“ – което с помощта на евросредства обучава ключови за пазара на труда машинни и електроинженери. С финансиране по линия европейската политика на сближаване пък старозагорската „Кодкий Текнолоджис“ и кюстендилската „АБ-Терм“ са получили шанса да се сдобият с „мерцедеса на машините“ в собствените си сфери, както те се изразяват, а оттам и с възможността да се конкурират на международни пазари.

С кохезионни евросредства са изпълнени и проекти от национално, дори европейско значение – като трансграничната газова връзка с Гърция. Благодарение на нея България започна да получава неруски газ и така постепенно да се отърсва от дългогодишната си енергийна зависимост.

Балансираният подбор на проекти и в публичната, и в частната сфера илюстрира целенасочения замисъл средствата да се разпределят в полза, от една страна, на бизнеса и икономиката, а от друга – на гражданите и околната среда.

Общото кратно между всички тези, на пръв поглед, много разнородни истории – освен положителния ефект и доброто изпълнение – е и това, че са реализирани в трите въглищни региона – Стара Загора, Перник и Кюстендил. Фокусът пада върху тях в контекста на осигуряването на плавен и справедлив преход към неутрална по отношение на климата икономика на най-засегнатите от трансформацията места.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.