Как се пренареди пъзелът за руския газ на Балканите

В началото на 2021 г. на газовия пазар в Югоизточна Европа се случиха няколко неща, които ще имат дългосрочни последици за бизнеса на „Газпром“ в региона и на пазара на ЕС като цяло. Само едно от тях беше широко отразено от руските медии: на 1 януари сръбският президент Александър Вучич тържествено посрещна първата доставка на руски газ за страната си по нов маршрут - по „Балканския поток“, който представлява продължение на „Турски поток“ през България, пише руското издание на Deutsche Welle.

Пазарът на газ в Югоизточна Европа се задвижи

Няколко часа преди тържественото посрещане на руския газ през българската тръба, в последния ден на вече отминалата година, България започна да получава природен газ от Азербайджан по Трансадриатическия газопровод (TAP), който беше завършен преди няколко седмици. За да подчертае значението на това събитие, българският премиер Бойко Борисов посети компресорната станция при Кулата на гръцката граница на 1 януари, където заяви: "От днес нататък - пълна диверсификация!" По този начин той по същество обяви края на монопола на „Газпром“ на българския пазар.

Третото новогодишно събитие беше началото на търговската експлоатация на нов плаващ терминал за получаване на втечнен природен газ (LNG) край остров Крък в Хърватия. Регазификаторът получи цистерна с американски LNG и започна да изпомпва синьо гориво в националната система за транспортиране на газ, свързана с европейската. Така Хърватия, която до този момент беше почти изключително зависима от руския газ, сега ще може не само да диверсифицира своите доставчици, но и да действа като износител, например за Унгария и Украйна.

За да оцени значението на тези три събития за „Газпром“ и вероятните им последици за доставките на газ от Русия за Европа, изданието се обръща към статистиката за износа на руската компания. За целта се използват данните за 2019 г., тъй като числата от изминалата година, поради пандемията на коронавируса и глобалната икономическа криза, едва ли могат да се считат за особено показателни.

Хърватия може да се откаже руските доставки

Най-големите купувачи на руски газ на Балканския полуостров през 2019 г., според уебсайта на „Газпром“, са Хърватия (2.82 млрд. куб. м), Гърция (2.41 млрд. куб. м) и България (2.39 млрд. куб. м) и Сърбия (2.13 млрд. куб. м).

Проектният капацитет на хърватския терминал за втечнен природен газ, който вече е в експлоатация, е 2.6 млрд. куб. м на година. Така Хърватия буквално за една нощ придоби теоретичната възможност почти напълно да изостави услугите на „Газпром“. Малко вероятно е обаче страната да направи това, но обемът на закупения газ в Русия може значително да намалее.

Но при всички случаи руската компания от тук нататък ще трябва да се справи със сериозната конкуренция в Хърватия и това неминуемо ще окаже натиск върху цените. Освен това ще е необходимо да се конкурира не само на самия хърватски пазар. Значителна или дори по-голяма част от продукцията на терминала за LNG, акостирала край остров Крък, вероятно ще бъде изнесена. Смята се, че Унгария ще стане основен купувач, въпреки че Украйна също е посочена сред потенциалните клиенти.

„Балкански поток“ е необходим за снабдяване на Унгария и Австрия

Унгария е много важен пазар за „Газпром“. През 2019 г. компанията е продала 11.26 млрд. куб. м на тази страна. Именно до Унгария, а оттам и до Австрия, където газовият хъб „Баумгартен“, ключов за руския износ, трябва да бъде снабден с огромна част от суровината, която Русия планира да изпомпва през втората тръба на „Турски поток“, предназначена за Европа с капацитет 15.75 млрд. куб. м.

В крайна сметка България и Сърбия са твърде малки пазари за такъв мащабен проект, да не говорим за Северна Македония (0.3 млрд. куб. м през 2019 г.) и Босна и Херцеговина (0.24 млрд. куб. м). Така че за „Газпром“ миналогодишното полагане на „Балкански поток“ от границата с Турция през българска територия до връзката на Сърбия са само междинни етапи по пътя към основната цел - удължаването на тръбопровода до Унгария, което най-вероятно ще се случи едва през 2022 г.

Междувременно „Газпром“ ще доставя на унгарския пазар, както и преди, с транзит през Украйна. Само че от тук нататък руският газ ще трябва да се конкурира на този пазар с доставки от Хърватия. Според данните на портала Croatiaweek капацитетът на терминала за втечнен природен газ близо до остров Крък е напълно резервиран за следващите три години, а 80% са отдадени под наем до 2027 г. и около 50% до 2035 г. Така че този конкурент е дошъл за дълго време и очевидно се търси, въпреки че втечненият газ обикновено струва повече от газопроводния.

Южният газов коридор напълно функционира

Ако началото на търговската експлоатация на този терминал за втечнен природен газ означава за „Газпром“ загубата на монополно положение в Хърватия и засилената конкуренция в Унгария, в резултат на стартирането на така наречения „Южен газов коридор“, руският доставчик загуби монополната си позиция в България и сега ще се сблъска с повишена конкуренция в Гърция и Италия. Нещо повече, в този случай ще трябва да се бори не с втечнен газ, да речем, от Катар, Алжир или САЩ, а с по-печелившия газопровод от Азербайджан.

Южният газов коридор е двупроводна система. TANAP, който влезе в експлоатация през 2019 г., доставя синьо гориво, идващо от Азербайджан през Грузия и Турция до границата с Гърция. Там той е свързан с газопровода TAP, който вече е въведен в експлоатация и преминава през гръцка и албанска територия, а след това по Адриатическо море до Италия.

Капацитетът на TAP е 10 млрд. куб. м на година, от които 8 млрд. куб. м са предназначени за основния купувач на азербайджански газ в Европейския съюз - Италия. Но страната е вторият по важност пазар за „Газпром“ в ЕС след Германия - през 2019 г. компанията е доставила 22.1 млрд. куб. м. Теоретично след пускането в експлоатация на Трансадриатическия газопровод търсенето на природен газ от Русия може да намалее с около една трета.

TAP: газопровод от Азербайджан до Гърция и България

Руснаците са заплашени от още по-сериозни загуби на Балканите. През 2021 г. по газопровода TAP към Гърция и България ще се доставят 1 млрд. куб. м.

„Гaзпpoм eĸcпopт“ и „Бyлгapгaз“ обаче имат 10-гoдишeн дoгoвop зa дocтaвĸa дo 2.9 млрд. куб. м гaз гoдишнo, ĸoйтo изтичa в ĸpaя 2022 г. A зaдължитeлнoтo изĸyпyвaнe ce пpocтиpa дo пpиблизитeлнo 80% oт peзepвиpaнитe oбeми – 2.3 млрд. куб. м. Taĸa, aĸo Бългapия нe изпълни дoгoвopa, тoгaвa „Бyлгapгaз“ щe тpябвa дa плaти и за нeвзeтата суровина. Съгласно договора с руснаците по условието "take or pay" компанията е длъжна да заплаща поръчани, но невзети количества.

Във всеки случай от изявлението по Нова година от българския министър-председател Бойко Борисов за започването на „пълна диверсификация“ на доставките на газ, така и от поканата, която той отправи по време на телефонен разговор с президента на Азербайджан Илхам Алиев на 3 януари за посещение в България, свидетелстват за намерението на София да закупи максимално възможните количества азербайджански газ.

Сърбия печели финансово благодарение на „Турски поток“

На фона на такива фундаментални промени в подреждането на силите на газовия пазар в Югоизточна Европа, връзката на Сърбия с „Балкански поток“ изглежда е просто промяна в маршрута на доставките на руския газопровод за тази страна: по-рано горивото е минавало през Украйна и Унгария, сега, година след официалното въвеждане в експлоатация на „Турски поток“, ще мине по дъното на Черно море, след това през Турция и България.

В същото време Сърбия очевидно печели финансово от промяната в маршрута и транзитните такси, тъй като според агенция „Интерфакс“ цената на руския газ за нея е паднала от 240 на 155 долара за хиляда кубически метра. Това увеличава конкурентоспособността на руския газ. В същото време „Газпром“ все още не е решил стратегическата задача, поставена пред него от Кремъл - да спре напълно транзита на газ през Украйна.