Как светът натрупа дълг от 315 трлн. долара?

Глобалният дълг възлиза на около 315 трлн. долара и продължава да се натрупва. Това е зашеметяващо число, ако трябва да си го представим - през 2024 г. брутният световен вътрешен продукт (БВП) възлиза на 109.5 трлн. долара, която е малко повече от една трета от глобалния дълг, пише CNBC.

Друг начин, по който можете да си го представите, е чрез населението на света, което възлиза на около 8.1 милиарда души. Ако трябва да разделим този дълг на глава от населението, всеки от нас би дължал около 39 000 долара. И така, на фона на рекордно високото ниво на глобалния дълг, трябва ли да се притесняваме и как се стигна дотук на първо място?

Видове дълг

Глобалният дълг включва задълженията на домакинствата, компаниите и правителствата. Вероятно сте най-запознати със задълженията на домакинствата, които включват неща, като ипотечни кредити, кредитни карти и студентски дълг. В началото на 2024 г. те са възлизали на 59.1 трлн. долара.

Задълженията на бизнеса, които корпорациите използват, за да финансирате своята дейност и растеж, възлизат на 164.5 трлн. долара, като делът само на финансовия сектор е 70.4 трлн. долара. На последно място, има и държавен дълг, който е използван за финансирането на обществени услуги и проекти без да се вдигат данъците.

Държавите могат да вземат назаем средства помежду си или от глобални институции, като Световната банка и Международния валутен фонд. Правителствата обаче могат да набират средства и чрез емитирането на облигации, което на практика е задължение на държавата към инвеститорите, като включва и лихви.

Държавният дълг възлиза на 91.4 трлн. долара. Дългът може да има лоша репутация, но той не е непременно нещо лошо. Той може да помогне на човек да получи образование или да се сдобие с имот. Той също така дава възможност за стартирането на бизнес и разрастването на компании. И въпреки че държавният дълг е най-спорният от трите вида, той може да предостави на правителствата необходимия лост за изграждане на икономиката, за социални разходи или за реакция при криза.

Писмени документи показват, че държавният дълг съществува поне от 2 000 години и е използван предимно за създаване на градове, държави и нации и за финансирането на войни. Правителствата отдавна трупат големи задължения от разходи по време на война, като Наполеоновите войни, Френско-Пруската война и Гражданската война в САЩ през 19-и век. Втората световна война, която е най-скъпата в историята, предизвиква няколко дългови кризи, като по-голяма част от неизплатените заеми се дължат на САЩ.

Дългови вълни

От 50-те години на миналия век има четири основни вълни на натрупване на дълг. Първата дългова вълна води началото си от Латинска Америка през 80-те години, като вследствие на нея 16 страни от региона са принудени да преструктурират задълженията си. Втората вълна засяга Югоизточна Азия в началото на 21 век, докато САЩ и Европа поемат тежестта на третата глобална дългова вълна по време на финансовата криза от 2007–2008 г.

В момента се намираме в четвърта вълна, която започва през 2010 г., a част от нея е и пандемията от COVID-19. Правителствата трябваше да изтеглят още повече дълг, за да помогнат за смекчаването на ефекта от локдауните върху бизнеса и домакинствата. Глобалният дълг нарасна до 256% от БВП през 2020 г., което представлява увеличение от 28 процентни пункта. Това е и най-голямото годишно увеличение от Втората световна война насам.

Пандемията обаче само задълбочи един проблем, който вече съществуваше. Дългът се трупаше поне от десетилетие преди това, тъй като физическите лица, компаниите и правителствата харчеха повече средства, отколкото могат да си позволят. Така стигаме до един съществено важен въпрос: Колко дълг е прекалено много дълг? Кога дългът става неустойчив? Простичко казано, когато вече не можете да си позволите да го изплащате. Когато, например, едно правителство е принудено да прави икономии в сфери, които се отразяват на населението, като образование и здравеопазване, само за да не изостава с плащанията по дълга.

Пример за това е Замбия. През 2021 г. средствата за обслужването на дълга на страната са възлизали на 39% от националния бюджет. През същата година правителството е харчило повече за изплащането на задължения, отколкото за образование, здравеопазване, вода и канализация, взети заедно. Това пък напълно възпрепятства способността на страната да инвестира в своето бъдеще.

Съотношението дълг към БВП е икономическият показател, който сравнява държавния дълг на една страна с брутния ѝ вътрешен продукт. То обикновено се представя като процент и е считано за добър индикатор за това дали една държава може да обслужва задълженията си. Да кажем, че имаме две държави, всяка от които има по 30 млрд. долара задължения. Изглежда, че имат един и същи проблем, нали? Ако обаче се окаже, че една от тези държави има 30 млрд. долара БВП, а другата близо 30 трлн. долара, е ясно коя от двете носи по-голямото бреме на дълга.

Това, заедно с неблагоприятните валутни курсови и лихвени проценти, е причината дългът да е считан за по-рисков за по-малките икономики. Разбира се, има и изключения. Япония, която е четвъртата най-голяма икономика в света, е и една от най-задлъжнелите държави, като дългът ѝ възлиза на над 600% от БВП. И макар по-голяма част от него да е публичен дълг, в последните години финансовият сектор трупа задължения, а не правителството.

Около две трети от глобалния дълг в размер на 315 трлн. долара идват от развити икономики, като Япония и САЩ допринасят с най-много. Въпреки това, като цяло, съотношението дълг към БВП на развитите икономики намалява. От друга страна, развиващите се пазари имат 105 трлн. долара задължения, но тяхното съотношение дълг към БВП достига рекордните 257%, което води до нарастване на общото съотношение за първи път от три години. С най-голям принос за това са Китай, Индия и Мексико.

Четвъртата вълна е най-голямото, най-бързото и най-мащабното нарастване на дълга, на което сме свидетели от Втората световна война насам. По-добрите политики и финансови регулации попречиха на избухването на всеобхватна дългова криза. Но с толкова много пари заложени на карта, перспективата за по-силен долар или търговска война може да бъде достатъчна, за да тласне една или няколко държави към изпадане в просрочие по задълженията си.