Енергетика
Какъв е произходът на българите?
Българският ген непрекъснато е бил подложен на миграционни нашествия
~ 3 мин.
Откъде произлизат българите - от славяните или траките? На този въпрос се опита да отговори в деня на Съединението генетикът проф. Иво Кременски.
"Известно е, че около 23 -24 хил. години настъпва последният ледников период и човекът се връща от север, за да търси убежище и спасение в южните страни, в които е една от спирките - Балканският полуостров. България, бидейки на кръстопът и в момента непрекъснато е била подложена на миграционен процес и на смесване на народите", обясни той пред Bulgaria ON AIR.
По думите му преди 7800 години на Балканския полуостров е възникнала една мутация. Тя е извънгенна, но пък това ни дава възможност да идентифицираме тези хора и да ги сравним със съвременните. Известно е, че 20 - 22% от съвременните мъже носят същата мутация, тоест те са потомци на тези хора, което съвпада и с периода на създаването на културата.
Наред с известното и фактите, различните изследвания дават поводи за множество спекулации.
"Ето една от спекулациите - на тази, в която българите са до румънците и няма нито един до славянските народи, това, че сме много близки до околните, които не говорят славянски, не означава в никакъв случай, че ние не сме славяни. Тоест какъв извод оттук не може да се направи - че сме силно отдалечени от славяните", даде за пример проф. Кременски.
Запитан кои са най-честите спекулации, които се правят, той отговори така: "За българския произход това, което чувам най-често е, че ние сме близки до италианците. В мен възниква въпроса: "До кои италианци?" Италианците са северни, централни и южни. Да, близки сме до тях, защото исторически Централна Италия в един момент е била гръцка. Ние сме близки с гърците. Прабългарите са достигнали един от Роговете, до Северна Италия. Да, близки сме, но "най-близки" си оставаме до народите, които са около нас. Неразличими от Румъния, много близки до Гърция и до всички балкански страни. Включително и в даден момент до Албания - това е понятно от историята", допълни проф. Кременски.
Той предупреди, че не бива генетиката да се използва за изводи в политиката, но за съжаление това се случва.
А това, че българският ген непрекъснато е бил подложен на миграционни нашествия си има и своите предимства, поясняват генетиците.
"Всеки, който е минал през България, си е оставил мутациите. Предимството е, че при нас гените са много хетерогенни", заяви проф. Кременски.
Българския ген е здрав, защото е много разнообразен от множество смесвания и поради това е ниска честота на генетичните заболявания, подчерта проф. Кременски. По думите му това не означава, че българинът е здрав.
Проф. Кременски пояснява, че генетичните болести са по-редки при българите, но пък откриването им е по-трудно.
Миграционният поток заради друго е страшен - защото културата е различна, а тя се променя трудно, смята той. Според него не са застрашени българските гени.
Проф. Кременски се надява в бъдеще да бъде направен национален ДНК-а и генетичен регистър, за да се знае какво ни очаква. А, за да спре за спекулациите около произхода ни генетикът настоява за незабавен контрол по подобни изследвания.
"Известно е, че около 23 -24 хил. години настъпва последният ледников период и човекът се връща от север, за да търси убежище и спасение в южните страни, в които е една от спирките - Балканският полуостров. България, бидейки на кръстопът и в момента непрекъснато е била подложена на миграционен процес и на смесване на народите", обясни той пред Bulgaria ON AIR.
По думите му преди 7800 години на Балканския полуостров е възникнала една мутация. Тя е извънгенна, но пък това ни дава възможност да идентифицираме тези хора и да ги сравним със съвременните. Известно е, че 20 - 22% от съвременните мъже носят същата мутация, тоест те са потомци на тези хора, което съвпада и с периода на създаването на културата.
Наред с известното и фактите, различните изследвания дават поводи за множество спекулации.
"Ето една от спекулациите - на тази, в която българите са до румънците и няма нито един до славянските народи, това, че сме много близки до околните, които не говорят славянски, не означава в никакъв случай, че ние не сме славяни. Тоест какъв извод оттук не може да се направи - че сме силно отдалечени от славяните", даде за пример проф. Кременски.
Запитан кои са най-честите спекулации, които се правят, той отговори така: "За българския произход това, което чувам най-често е, че ние сме близки до италианците. В мен възниква въпроса: "До кои италианци?" Италианците са северни, централни и южни. Да, близки сме до тях, защото исторически Централна Италия в един момент е била гръцка. Ние сме близки с гърците. Прабългарите са достигнали един от Роговете, до Северна Италия. Да, близки сме, но "най-близки" си оставаме до народите, които са около нас. Неразличими от Румъния, много близки до Гърция и до всички балкански страни. Включително и в даден момент до Албания - това е понятно от историята", допълни проф. Кременски.
Той предупреди, че не бива генетиката да се използва за изводи в политиката, но за съжаление това се случва.
Професорът даде пример с руски проекти, според които има връзка между българите и татарите. "Големите геномни проекти по света са не да търсят връзката между произхода му, тази държава, тази държава и този народ, а да намерят генетичното разнообразие, за да се оценят генетичните рискове. Създават се за здравеопазване. Има геномни проекти за установяване на връзка и произход. Така че от миналата година от 15 "геномни проекта", те обявиха два. Единият е българи и татари, а другият е славянски проект. В него българите ги няма", обяви проф. Кременски.
А това, че българският ген непрекъснато е бил подложен на миграционни нашествия си има и своите предимства, поясняват генетиците.
"Всеки, който е минал през България, си е оставил мутациите. Предимството е, че при нас гените са много хетерогенни", заяви проф. Кременски.
Българския ген е здрав, защото е много разнообразен от множество смесвания и поради това е ниска честота на генетичните заболявания, подчерта проф. Кременски. По думите му това не означава, че българинът е здрав.
Проф. Кременски пояснява, че генетичните болести са по-редки при българите, но пък откриването им е по-трудно.
Миграционният поток заради друго е страшен - защото културата е различна, а тя се променя трудно, смята той. Според него не са застрашени българските гени.
Проф. Кременски се надява в бъдеще да бъде направен национален ДНК-а и генетичен регистър, за да се знае какво ни очаква. А, за да спре за спекулациите около произхода ни генетикът настоява за незабавен контрол по подобни изследвания.
