Какви заплати получават мениджърите в България

Анализирани са компании с персонал над 300 човека и над 10 млн евро оборот

10:16 27.02.2017 16200 ~ 3 мин. четене

Заплатите за мениджърските позиции в България варират от 49 000 евро до 120 000 евро според нивото в йерархията на компанията. Това показва ежегодният анализ на възнагражденията на топ мениджърите в компании, ползващи услуги по директно търсене, направен от Българска Екзекютив Сърч Асоциация (БЕСА).

Представената извадка е базирана на проектите по директно търсене на управленски позиции, преминали през членовете на БЕСА, и като такава не претендира за изчерпателност и представителност, съобщават от организацията.

Наблюдават се компании с персонал над 300 човека и над 10 млн евро оборот.

Анализът цели да ви запознаем с някои тенденции в нивата на заплащане на водещите роли в организациите през последните 3-4 години.

Ето и какви са средните заплати на мениджърите на различните управленски нива в компаниите в хиляди евро:

Ето и някои тенденции, които очертават от асоциацията:

1. Управляващите директори (без експати) имат все по-разнообразни като пакет и нива възнаграждения. Пряко определящи, освен сектора, са собствеността, регионалната структура и оборотът на компанията. За тях, както и за останалите позиции по-долу, най-интересно е задържането като нива на значението на бонусa и други вариращи плащания/участия (опции/акции) в годишния доход, и все по-интересните и разнообразни фиксирани придобивки. Освен стандартните за ранга релокационни пакети, все по-често се наблюдава предоставяне на членства, поемане на разходи за МBA програми, гъвкавост на пътувания, подкрепа на личен и семеен живот, както и все по-директни дискусии за компенсаторни пакети и бонуси при подписване на договор за поемане на нова роля (sign in bonus).

2. Оперативните позиции – Оперативен директор, вкл. Плант мениджър - заемат втора водеща позиция по нива на възнаграждение. Този факт се обуславя от високата активност и конкурентност в бранша (>40% от executive search проектите са в индустриалния сектор). Определящ е и форматът на развиващото се производство в България, който често е фокусиран върху чисто производство на детайл или продукт, изцяло за компанията–майка. Тези структури обикновено имат малки административни функции, с оперативен фокус, а стратегическите решения се взимат от нивата извън България.

3. Финансовият директор, често член на Борда на директорите, запазва влиянието си, което зае в кризисните години. То е отразено и чрез нивото на възнаграждение, което изпреварва останалите „поддържащи“ функции. Промяната тук е по-скоро по отношение на търсените компетенции – лидерски умения, нетуъркинг, управление на риска и на паричните потоци, не толкова трансформационен мениджмънт. Наблюдава се промяна в обхвата и приоритетите на ролята - това е повлияно от създаването на центрове за споделени услуги, в или извън страната, които поемат дейности като осчетоводяване, управление на плащания и вземания, контролинг и други. В този контекст от Финансовите Директори все повече се изисква да управляват мулти- функционални и трансгранични взаимоотношения.

4. Освен в чисто търговските компании, Търговските директори сякаш губят двигателната си сила и носят все по-оперативен и тактически принос. Значението им по отношение намиране на рентабилен път към пазара и оперативното ръководство на екипи и канали на дистрибуция е значително, но стратегически най-силно участие наблюдаваме в български компании, търсещи пазари навън.

5. Технологичните роли се откъсват от групата на „поддържащи“ функции и стават все по-стратегически и по-високо платени. Тази тенденция от секторна се разпростира и хоризонтално, измежду всички индустрии и компании, в които има вътрешни IT отдели. Нараства значението на тези роли за: бизнес анализи, информационна сигурност, разработване на бизнес стратегията на компаниите, за таргетиран подход към клиентите, както и подпомагане на процеса на ценообразуване и изготвяне на прогнози за продажби и т.н.

6. Ролята на Маркетинг директор на ниво страна намалява в последните години, особено в международните компании, тъй като се наблюдава централизиране на стратегиите и подхода към продуктовите групи/услуги и силни процеси по клъстеризация. На обратния полюс са българските производители, които срещат трудности в това да намират и привличат маркетингови специалисти с широкоспектърен опит в областта. Нарастващ е фокусът върху привличане на експерти/мениджъри по дигитален маркетинг и мулти-ченъл маркетинг - опитът им в социалните мрежи е изключително търсен, но не непременно наличен на това ниво, което компаниите търсят.