Какво предстои след решението на ЕП за Унгария?
Процесът, докато се стигне до наказание, ще е дълъг и Будапеща може да се възползва
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 4 мин.
След като Европейският парламент предприе безпрецедентната стъпка да задейства наказателна процедура срещу Унгария, трима ключови играчи ще решат какво ще се случи след това.
Значение сега ще имат действията на правителствата на различните страни членки, които трябва да решат как да отговорят на хода на ЕП, коментира Politico. Важно е и какво ще направи Европейската народна партия (ЕНП), която получава призиви да изключи от своите редици управляващата партия на унгарския премиер Виктор Орбан „Фидес”. Не на последно място значение ще имат и действията на самото правителство на Орбан.
Какво ще направи ЕС?
Вероятно Блокът няма да направи нещо особено и със сигурност каквото и да предприеме, то няма да е скоро. Вчера ЕП гласува да се задейства чл. 7 от Договора за ЕС, който предвижда ограничаване на правата на дадена страна членка в европейските институции, ако въпросната държава не спазва основните ценности на Блока. След гласуването в Европарламента, сега идва ред на Съвета на ЕС, който се състои от министри на правителствата на страните членки.
Първи с въпроса за Унгария ще се занимае Комитетът на постоянните представители на страните членки в ЕС (КОРЕПЕР). След това казусът ще влезе в дневния ред на Съвета по общи въпроси на ЕС, съставен от министрите по европейските въпроси на страните членки. Според чл. 7 Съветът „може да установи, че има ясен риск от сериозно нарушаване на основните ценности на ЕС”, като преди това изслуша позицията на обвинената в нарушения държава.
В Договора за ЕС обаче не е записано, че Съветът задължително трябва да вземе решение, нито пък има някакъв срок докога трябва да излезе с позиция. За да се произнесе, че има очевиден риск от нарушаване на европейските ценности, е нужно мнозинство от поне четири пети от членовете на Съвета по общите въпроси.
Добра представа колко бавно протичат процесите в ЕС дава фактът, че Европейската комисия миналия декември задейства чл. 7 спрямо Полша заради опасения относно върховенството на закона в страната. Съветът все още предстои да вземе решение имало ли е сериозно нарушаване на европейските ценности от страна на Варшава.
Ако все пак Съветът установи нарушения на европейските ценности от страна на Унгария, той или ЕК могат да инициират по-нататъшна стъпка – да се реши дали има „сериозно и постоянно” нарушаване на евроценностите. Ако и това се потвърди, може да се стигне до замразяване на правото на Унгария да гласува в Съвета по общите въпроси.
Сред страните членки на ЕС обаче изглежда, че няма голямо желание да се стига толкова далеч. „Чл. 7 е предвиден да създаде отново условия за диалог. Целта не са санкции, а целта е да накараме Унгария отново да се върне към практиките, които ЕС може да толерира”, казал е високопоставен държавен представител от Западна Европа.
Какво може да направи Европейската народна партия?
По-центристки ориентираните членове на паневропейската група, които имат голяма парламентарна група в ЕП, искат управляващата унгарска партия „Фидес” да бъде изключена от ЕНП. Въпреки гласуването в Европарламента от вчера обаче според представители на ЕНП ръководството на партията не дава признаци да е склонно на тази стъпка.
Председателят на ЕНП Жозеф Дол и лидерът на парламентарната група на партията Манфред Вебер представят европейската партия като широкоскроена. Също така те имат желание „Фидес” да остане в ЕНП, за да има шанс партията да стане най-голямата в ЕП след следващите европейски избори през май 2019 г. Вебер има цел да стане председател на ЕК, поради което ще му трябва парламентарно мнозинство, което да го подкрепи за поста.
В сряда обаче ЕНП беше разделена дали да гласува наказателната мярка срещу Унгария. Най-общо казано, много от евродепутатите на партията от Северна Европа подкрепиха хода, докато тези от Южна и Източна бяха по-склонни да се противопоставят.
Орбан от своя страна заяви, че иска да остане в ЕНП, макар че и даде да се разбере, че ако реши, може да сформира група от десни популисти в ЕП.
Какви са опциите на самия Орбан?
Стратегията на унгарското правителство към момента изглежда, че е да чака разразяването на бурята. За разлика от предишни сблъсъци с Брюксел, този път Орбан не показва да е склонен на компромиси.
Преди вчерашния вот лидери на ЕНП, сред които и Вебер, предположиха, че Орбан може да направи компромис по новото си законодателство, на което се гледа като ограничаване на свободата на неправителствените организации и на Централноевропейски университет в Будапеща, който е основан от финансиста Джордж Сорос. Унгарският премиер обаче опроверга тези очаквания, изнасяйки войнствена реч пред ЕП, заявявайки, че Унгария бива наказвана, че защитава консервативните християнски ценности.
„Фидес” може да оспори по съдебен път гласуването за задействането на чл. 7 от Договора за ЕС, заявявайки, че ЕП не е взел предвид въздържалите се при установяването дали има необходимото мнозинство от две трети за вота. Европарламентът обаче не е взел предвид въздържалите се по съвет на собствения си правен отдел.
Като се оставят настрана правните аргументи, представител на „Фидес” са доволни, че процесът, докато се стигне до реално наказание за Унгария, е дълъг. Те се надяват, че след предстоящите евроизбори през май другата година новите членове на ЕП и ЕК ще са по-приятелски настроени към Будапеща. В същото време обаче критиците на Орбан посочват, че колкото повече той се отдалечава от ценностите и правилата на ЕС, толкова по-големи ще са репресиите срещу свободата на словото и върховенството на закона в страната му.
Значение сега ще имат действията на правителствата на различните страни членки, които трябва да решат как да отговорят на хода на ЕП, коментира Politico. Важно е и какво ще направи Европейската народна партия (ЕНП), която получава призиви да изключи от своите редици управляващата партия на унгарския премиер Виктор Орбан „Фидес”. Не на последно място значение ще имат и действията на самото правителство на Орбан.
Какво ще направи ЕС?
Вероятно Блокът няма да направи нещо особено и със сигурност каквото и да предприеме, то няма да е скоро. Вчера ЕП гласува да се задейства чл. 7 от Договора за ЕС, който предвижда ограничаване на правата на дадена страна членка в европейските институции, ако въпросната държава не спазва основните ценности на Блока. След гласуването в Европарламента, сега идва ред на Съвета на ЕС, който се състои от министри на правителствата на страните членки.
Първи с въпроса за Унгария ще се занимае Комитетът на постоянните представители на страните членки в ЕС (КОРЕПЕР). След това казусът ще влезе в дневния ред на Съвета по общи въпроси на ЕС, съставен от министрите по европейските въпроси на страните членки. Според чл. 7 Съветът „може да установи, че има ясен риск от сериозно нарушаване на основните ценности на ЕС”, като преди това изслуша позицията на обвинената в нарушения държава.
В Договора за ЕС обаче не е записано, че Съветът задължително трябва да вземе решение, нито пък има някакъв срок докога трябва да излезе с позиция. За да се произнесе, че има очевиден риск от нарушаване на европейските ценности, е нужно мнозинство от поне четири пети от членовете на Съвета по общите въпроси.
Добра представа колко бавно протичат процесите в ЕС дава фактът, че Европейската комисия миналия декември задейства чл. 7 спрямо Полша заради опасения относно върховенството на закона в страната. Съветът все още предстои да вземе решение имало ли е сериозно нарушаване на европейските ценности от страна на Варшава.
Ако все пак Съветът установи нарушения на европейските ценности от страна на Унгария, той или ЕК могат да инициират по-нататъшна стъпка – да се реши дали има „сериозно и постоянно” нарушаване на евроценностите. Ако и това се потвърди, може да се стигне до замразяване на правото на Унгария да гласува в Съвета по общите въпроси.
Сред страните членки на ЕС обаче изглежда, че няма голямо желание да се стига толкова далеч. „Чл. 7 е предвиден да създаде отново условия за диалог. Целта не са санкции, а целта е да накараме Унгария отново да се върне към практиките, които ЕС може да толерира”, казал е високопоставен държавен представител от Западна Европа.
Какво може да направи Европейската народна партия?
По-центристки ориентираните членове на паневропейската група, които имат голяма парламентарна група в ЕП, искат управляващата унгарска партия „Фидес” да бъде изключена от ЕНП. Въпреки гласуването в Европарламента от вчера обаче според представители на ЕНП ръководството на партията не дава признаци да е склонно на тази стъпка.
Председателят на ЕНП Жозеф Дол и лидерът на парламентарната група на партията Манфред Вебер представят европейската партия като широкоскроена. Също така те имат желание „Фидес” да остане в ЕНП, за да има шанс партията да стане най-голямата в ЕП след следващите европейски избори през май 2019 г. Вебер има цел да стане председател на ЕК, поради което ще му трябва парламентарно мнозинство, което да го подкрепи за поста.
В сряда обаче ЕНП беше разделена дали да гласува наказателната мярка срещу Унгария. Най-общо казано, много от евродепутатите на партията от Северна Европа подкрепиха хода, докато тези от Южна и Източна бяха по-склонни да се противопоставят.
Орбан от своя страна заяви, че иска да остане в ЕНП, макар че и даде да се разбере, че ако реши, може да сформира група от десни популисти в ЕП.
Какви са опциите на самия Орбан?
Стратегията на унгарското правителство към момента изглежда, че е да чака разразяването на бурята. За разлика от предишни сблъсъци с Брюксел, този път Орбан не показва да е склонен на компромиси.
Преди вчерашния вот лидери на ЕНП, сред които и Вебер, предположиха, че Орбан може да направи компромис по новото си законодателство, на което се гледа като ограничаване на свободата на неправителствените организации и на Централноевропейски университет в Будапеща, който е основан от финансиста Джордж Сорос. Унгарският премиер обаче опроверга тези очаквания, изнасяйки войнствена реч пред ЕП, заявявайки, че Унгария бива наказвана, че защитава консервативните християнски ценности.
„Фидес” може да оспори по съдебен път гласуването за задействането на чл. 7 от Договора за ЕС, заявявайки, че ЕП не е взел предвид въздържалите се при установяването дали има необходимото мнозинство от две трети за вота. Европарламентът обаче не е взел предвид въздържалите се по съвет на собствения си правен отдел.
Като се оставят настрана правните аргументи, представител на „Фидес” са доволни, че процесът, докато се стигне до реално наказание за Унгария, е дълъг. Те се надяват, че след предстоящите евроизбори през май другата година новите членове на ЕП и ЕК ще са по-приятелски настроени към Будапеща. В същото време обаче критиците на Орбан посочват, че колкото повече той се отдалечава от ценностите и правилата на ЕС, толкова по-големи ще са репресиите срещу свободата на словото и върховенството на закона в страната му.
