Илия Лазаров 
Туризъм
Какво се случи в света през 2015 г.?
Ето основните международни събития през годината
~ 8 мин.
2015 г. определено беше динамична. Светът преживя тероризъм, геополитически битки, мигрантска криза, политически съперничества и икономически противопоставяния. Видяхме разбирателства между едни и конфликти между други държави и техните лидери.
Economic.bg ви припомня основните международни събития за 2015 г.:
Да простреляш свободата – „Шарли Ебдо” и фаталният 13 ноември
2015 г. започна и завърши с тероризъм. Тя бе белязана от 2 трагични събития. Първото се случи в началото – на 7 януари, второто – 10 месеца по-късно, на фаталния 13 ноември. Арена и на двете беше френската столица Париж.
На 7 януари двама маскирани въоръжени мъже нахлуват в редакцията на френския сатиричен седмичник „Шарли Ебдо”. Откриват огън и убиват главния редактор и 9 служители на вестника. Раняват 11 други. Докато стрелят, те крещят „Аллах Акбар” (Аллах е велик, б.а.). Като причина за атаките се посочват карикатури на ислямския пророк Мохамед, публикувани от сатиричното издание.
В същия ден друг въоръжен взима заложници в еврейски супермаркет в друг парижки квартал. 4 от тях са убити, а няколко са ранени. Така невинните жертви на атентатите от 7 януари стават общо 14.
Фразата Je suis Charlie (Аз съм Шарли, б.а.) се превърна в световен знак за солидарност срещу атаките.
10 месеца по-късно, в нощта на 13 ноември група терористи извършват координирани атаки в няколко точки на Париж. Повечето от нападенията са в центъра на града – атакувани са барове и ресторанти, убити са десетки от посетителите им.
Атакуван е и националният стадион „Стад дьо Франс“ в предградието Сен Дени, където се провежда приятелският мач между Франция и Германия. Там избухват 2 експлозии. На двубоя присъства и президентът Франсоа Оланд, който е евакуиран.
Най-големият удар обаче е в концертната зала „Батаклан“, където се провежда метъл концерт, когато терористите влизат и откриват огън по присъстващите. Убити са над 100 души, а десетки други са ранени.
Тежката равносметка от фаталната нощ на 13 ноември показва 130 жертви и над 200 ранени. Отговорност за атентатите поема терористичната групировка "Ислямска държава".
Случилото се в Париж остави неизлечим белег върху Франция, но и върху цяла Европа. В почти всички държави са взети максимални мерки за сигурност, извършват се антитерористични операции, по улиците все по-често се виждат тежко въоръжени полицаи и военни, а разузнавателните служби работят на пълни обороти. Европа усети реалните измерения на терористичната заплаха, но все още е в търсене на точното противодействие.
Жертви или нашественици – мигрантската криза в Европа
През 2015 г. мигрантите се превърнаха в основен проблем за Европа и ЕС. Те сякаш прииждаха отвсякъде – по суша и по море. В края на годината броят им надхвърли 1 млн. души – 4 пъти повече от този през 2014 г. Това е най-тежката бежанска криза за Европа от Втората световна война.
Европейските държави се оказаха неподготвени за този феномен. Националните власти предлагаха различни рецепти – някои вдигаха огради, други ги приемаха радушно.
В ЕС все още липсва единна позиция по отношение на мигрантите. Държавите от Западна Европа говорят за тяхната интеграция, тези от Източна и особено от Вишеградската четворка – за експулсиране.
Общественото мнение е разделено – едни смятат мигрантите за бежанци и жертви, други ги виждат като неканени гости, рушители на социалния мир и дори като заплаха за националната сигурност.
Медиите също имаха основна роля в моделирането на обществените настроения. Някои разказаха многобройни трогателни истории, будейки съчувствие към новодошлите, други заложиха на национализма и ксенофобията, трети просто отразяваха събитията.
Мигрантската криза се превърна в благодатна среда, в която процъфтяха трафикът на хора и каналджийството. Хитрите контрабандисти спечелиха огромни суми, прекарвайки различни по численост групи през границите. Каналджийството се превърна в по-печеливш бизнес дори от наркотрафика.
Европейските лидери заложиха на дипломацията и финансовия подход – те ще подпомогнат финансово Турция и останалите балкански държави, които са най-потърпевши от мигрантската вълна. В същото време те уговарят страните, които са главен източник на мигранти, да приемат обратно своите граждани.
Покерът на темпераментите – гръцката криза и ЕС
Това определено бе икономическата сага на 2015 г. Окрилена от изборната победа на харизматичния Алексис Ципрас и неговата СИРИЗА, закъсалата финансово Гърция се изправи срещу кредиторите си. Атина настояваше за край на бюджетните икономии и тежките реформи, които затормозяваха гърците, както и за допълнително финансиране чрез нов спасителен план.
Кредиторите в лицето на Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския съюз (ЕС) изискваха точно обратното – задълбочаване на реформите и стриктна финансова дисциплина.
Най-активни бяха Германия и Холандия, които категорично отхвърляха идеите на Ципрас и обкръжението му и настояваха Атина да изпълни поетите ангажименти. В случай, че не получи необходимото финансиране, южната ни съседка рискуваше да напусне еврозоната.
В самата Гърция беше доста динамично – сменяха се министри, затваряха се банки, имаше множество демонстрации и прояви на обществено недоволство, дори се проведе референдум.
В Брюксел също не беше никак спокойно – лидерите на европейските институции и държавите членки публично коментираха и оценяваха всеки ход на Атина и всеки обрат в преговорите.
В крайна сметка, след месеци на сложни преговори, политически совалки между Атина и Брюксел, се стигна до компромисен вариант – гърците договориха нов спасителен пакет за 86 млрд. евро, но се ангажираха да продължат с реформите. Според кредиторите тези реформи биха стабилизирали публичните финанси на Гърция и биха я извели от състоянието на перманентна задлъжнялост.
Отбрана или агресия – сваленият от Турция руски военен самолет
На 24 ноември 2 турски изтребителя F-16 свалят руски бомбардировач Су-24 край турско-сирийската граница. Според Турция самолетът е нарушил въздушното й пространство и реакцията на изтребителите й е била напълно оправдана. Анкара твърди, че руският бомбардировач е бил предупреден неколкократно да напусне въздушната й територия, но е пренебрегнал сигналите.
Версията на Русия е напълно различна – самолетът е бил във въздушното пространство на Сирия и е свален неправомерно. Москва прие станалото като акт на военна агресия. Президентът Владимир Путин и външният министър Сергей Лавров обвиниха Турция в умишлена провокация и категорично отказаха всякакви опити за дипломатическо решение на проблема.
Русия започна да налага икономически санкции на Анкара, прекрати общата енергийна инициатива – „Турски поток” и наложи редица ограничения на турския бизнес, търгуващ с Москва.
Бяха взети и военни мерки – в Сирия бяха изпратени допълнителни руски системи за противовъздушна отбрана.
Паралелно с това руските медии започнаха компроматна кампания срещу Турция, обвинявайки я в търговия с „Ислямска държава” и негласна подкрепа за джихадистите.
Все още не е ясно докъде ще стигне конфликтът между двете държави, но дипломатическите и търговските им отношения изглеждат трайно увредени.
Всички срещу Volkswagen – скандалът с вредните емисии
В края на септември избухна скандал с германския автомобилен концерн Volkswagen AG. Оказа се, че компанията е използвала софтуер, който прикрива реалните нива на вредните емисии в дизеловите й автомобили.
Софтуерът маскира действителните емисии по време на тестовете, а на пътя колата изхвърля емисии, които са десетки пъти над допустимите норми. Компанията го използва в 4-цилиндровите дизелови Volkswagen и Audi, произвеждани от 2009 до 2015 г. Само в ЕС това са 8 млн. автомобила.
Измамата бе разкрита от американските регулаторни органи, които наложиха колосална глоба от 18 млрд. долара на Volkswagen, и доведе до разследвания срещу автомобилния гигант в цял свят. Компанията бе задължена да изтегли и ремонтира за своя сметка 500 хил. коли продадени в САЩ.
Още в следващите дни изпълнителният директор на компанията Мартин Винтеркорн подаде оставка. В резултат на скандала, акциите на Volkswagen се сринаха и компанията продължи да трупа пасиви. Скоро и основният й конкурент Toyota я изпревари като най-продавана марка в света.
Разследването срещу компанията продължава, а тя води и вътрешно такова, за да установи точните виновници за скандала. Според някои експерти загубите на Volkswagen вече надхвърлят 25 млрд. долара.
Захапката на мечката – Русия се намеси във войната в Сирия
На 30 септември Русия стартира военна офанзива в Сирия. Руски бомбардировачи Су-24 и Су-25 започнаха всекидневни въздушни удари на територията на размирната държава. Москва обяви, че е получила официална молба от президента Башар Асад и така легитимира присъствието си в Сирия.
Мнозина обвиняват руснаците, че атаките им не са насочени срещу „Ислямска държава” (ИД), а срещу сирийската опозиция, която е главният враг на президента Асад. Те отбелязват и цивилните жертви при руските въздушни удари.
Москва от своя страна всячески се опитва да докаже, че действията й са насочени предимно срещу джихадистите. От руското военно министерство почти ежедневно разпространяват информации за броя на въздушните удари и поразените цели. Операцията продължава вече 3 месеца и атаките са стотици. Русия твърди, че атакува цистерни на ИД и така допълнително отслабва терористичната групировка.
Президентът Владимир Путин и външният министър Сергей Лавров се заканиха да бъдат безкомпромисни срещу терористите, особено след разкритията, че ИД е участвала в свалянето на руския пътнически самолет над Египет.
След атентатите в Париж руски бомбардировачи сипеха бомби с надписи „За Париж” и „За нашите” върху джихадистите.
Съществуват съмнения, че офанзивата в Сирия е ход за геополитическа реабилитация на Москва, повишаване на общественото доверие към Кремъл и отвличане на вниманието от тежката криза, в която е затънала руската икономика.
Доналд Тръмп – един милиардер с амбицията да управлява САЩ
Доналд Тръмп е ексцентричен милиардер с характерна прическа, а от лятото на 2015 г. – един от кандидатите за президент на САЩ. Тръмп обяви намерението си да се включи в президентската надпревара и започна агресивна предизборна кампания, посочвайки проблемите на страната и обещавайки „да я направи отново велика”.
Той разкритикува външната и икономическата политика на Белия дом, довели до „упадъка на САЩ”. В случай, че го изберат, Тръмп обеща да се откаже от президентската заплата, която е в размер на 400 хил. долара годишно.
Милиардерът е най-вероятният официален кандидат на републиканците, които симпатизират на агресивната му реторика. Рейтингът му е много по-висок от този на конкурентите му.
Тръмп получи и неочаквана подкрепа от руския президент Владимир Путин. Двамата си размениха комплименти, давайки заявка, че ще намерят общ език, ако ръководят двете суперсили.
Милиардерът демонстрира лидерски качества и харизма, които липсват на настоящия президент Барак Обама. Тръмп умело се заиграва със страховете на американците и посочва лесни решения за ежедневните им проблеми. Публичните му изяви често са скандални, но имат положителен ефект и вдигат рейтинга му сред гласоподавателите.
За мнозина Доналд Тръмп е популист, краен националист и ксенофоб. Той обаче е силна фигура с реален шанс за Белия дом.
Федералният резерв „се събуди” и повиши основната лихва
За първи път от почти 10 г. Федералният резерв на САЩ повиши основния лихвен процент. Увеличението е с 25 базови пункта до нива от 0,25%-0,5% и се дължи на солидното потребление на домакинствата и бизнес инвестициите, силния пазар на труда, и факта, че неизползването на трудовите ресурси е намаляло значително през последната година.
Фед прогнозира лихви от 1,4% в края на 2016 г., което загатва за 4 повишения през следващата година. Проекциите за края на 2017 г. са за лихви от 2,4%, което е минимална промяна от 1 повишение по-малко спрямо предишните прогнози.
Прогнозите за ръста на БВП, безработицата и инфлацията останаха почти същите. От инфлацията се очаква стабилен растеж в средносрочен план до ниво от 2%.
Това означава, че кризата от 2008 г. вече е в историята и американската икономика отново е стабилна. Въпросът е как ще се отрази повишението на развиващите се икономики, чийто валути са в пряка зависимост от долара.
Всички ЗА природата – световните лидери се споразумяха за климата
Представителите на 195 държави приеха в Париж първото глобално споразумение за борба срещу покачването на световната температура, което е източник на растящи заплахи за човека и природата.
С приемането на документа от 31 страници страните се задължават да ограничат средната температура на глобалното затопляне до под 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха.
Необходимо е да се намалят емисиите на парников газ с 40 до 70% до 2050 г., за да се надяваме да останем под 2°C, и да се съкратят със 70 до 95%, за да останем под 1,5°C, са изчислили експертите от междуправителствената група за климата.
Споразумение за пръв път изисква от всички страни да ограничат своите емисии парникови газове. По него се водеха преговори в продължение на 4 години, след като предишни опити за постигането му не успяха. Наложи се и някои развити, и някои от развиващите се държави да направят отстъпки в името на съгласието и общото бъдеще.
Предвижда се преглед на всеки 5 години на националните планове за ограничаване на затоплянето. Определен е таван от 100 млрд. долара финансиране за развиващите се страни до 2020 г.
Economic.bg ви припомня основните международни събития за 2015 г.:
Да простреляш свободата – „Шарли Ебдо” и фаталният 13 ноември
2015 г. започна и завърши с тероризъм. Тя бе белязана от 2 трагични събития. Първото се случи в началото – на 7 януари, второто – 10 месеца по-късно, на фаталния 13 ноември. Арена и на двете беше френската столица Париж.
На 7 януари двама маскирани въоръжени мъже нахлуват в редакцията на френския сатиричен седмичник „Шарли Ебдо”. Откриват огън и убиват главния редактор и 9 служители на вестника. Раняват 11 други. Докато стрелят, те крещят „Аллах Акбар” (Аллах е велик, б.а.). Като причина за атаките се посочват карикатури на ислямския пророк Мохамед, публикувани от сатиричното издание.
В същия ден друг въоръжен взима заложници в еврейски супермаркет в друг парижки квартал. 4 от тях са убити, а няколко са ранени. Така невинните жертви на атентатите от 7 януари стават общо 14.
Фразата Je suis Charlie (Аз съм Шарли, б.а.) се превърна в световен знак за солидарност срещу атаките.
10 месеца по-късно, в нощта на 13 ноември група терористи извършват координирани атаки в няколко точки на Париж. Повечето от нападенията са в центъра на града – атакувани са барове и ресторанти, убити са десетки от посетителите им.
Атакуван е и националният стадион „Стад дьо Франс“ в предградието Сен Дени, където се провежда приятелският мач между Франция и Германия. Там избухват 2 експлозии. На двубоя присъства и президентът Франсоа Оланд, който е евакуиран.
Най-големият удар обаче е в концертната зала „Батаклан“, където се провежда метъл концерт, когато терористите влизат и откриват огън по присъстващите. Убити са над 100 души, а десетки други са ранени.
Тежката равносметка от фаталната нощ на 13 ноември показва 130 жертви и над 200 ранени. Отговорност за атентатите поема терористичната групировка "Ислямска държава".
Случилото се в Париж остави неизлечим белег върху Франция, но и върху цяла Европа. В почти всички държави са взети максимални мерки за сигурност, извършват се антитерористични операции, по улиците все по-често се виждат тежко въоръжени полицаи и военни, а разузнавателните служби работят на пълни обороти. Европа усети реалните измерения на терористичната заплаха, но все още е в търсене на точното противодействие.
Жертви или нашественици – мигрантската криза в Европа
През 2015 г. мигрантите се превърнаха в основен проблем за Европа и ЕС. Те сякаш прииждаха отвсякъде – по суша и по море. В края на годината броят им надхвърли 1 млн. души – 4 пъти повече от този през 2014 г. Това е най-тежката бежанска криза за Европа от Втората световна война.
Европейските държави се оказаха неподготвени за този феномен. Националните власти предлагаха различни рецепти – някои вдигаха огради, други ги приемаха радушно.
В ЕС все още липсва единна позиция по отношение на мигрантите. Държавите от Западна Европа говорят за тяхната интеграция, тези от Източна и особено от Вишеградската четворка – за експулсиране.
Общественото мнение е разделено – едни смятат мигрантите за бежанци и жертви, други ги виждат като неканени гости, рушители на социалния мир и дори като заплаха за националната сигурност.
Медиите също имаха основна роля в моделирането на обществените настроения. Някои разказаха многобройни трогателни истории, будейки съчувствие към новодошлите, други заложиха на национализма и ксенофобията, трети просто отразяваха събитията.
Мигрантската криза се превърна в благодатна среда, в която процъфтяха трафикът на хора и каналджийството. Хитрите контрабандисти спечелиха огромни суми, прекарвайки различни по численост групи през границите. Каналджийството се превърна в по-печеливш бизнес дори от наркотрафика.
Европейските лидери заложиха на дипломацията и финансовия подход – те ще подпомогнат финансово Турция и останалите балкански държави, които са най-потърпевши от мигрантската вълна. В същото време те уговарят страните, които са главен източник на мигранти, да приемат обратно своите граждани.
Покерът на темпераментите – гръцката криза и ЕС
Това определено бе икономическата сага на 2015 г. Окрилена от изборната победа на харизматичния Алексис Ципрас и неговата СИРИЗА, закъсалата финансово Гърция се изправи срещу кредиторите си. Атина настояваше за край на бюджетните икономии и тежките реформи, които затормозяваха гърците, както и за допълнително финансиране чрез нов спасителен план.
Кредиторите в лицето на Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския съюз (ЕС) изискваха точно обратното – задълбочаване на реформите и стриктна финансова дисциплина.
Най-активни бяха Германия и Холандия, които категорично отхвърляха идеите на Ципрас и обкръжението му и настояваха Атина да изпълни поетите ангажименти. В случай, че не получи необходимото финансиране, южната ни съседка рискуваше да напусне еврозоната.
В самата Гърция беше доста динамично – сменяха се министри, затваряха се банки, имаше множество демонстрации и прояви на обществено недоволство, дори се проведе референдум.
В Брюксел също не беше никак спокойно – лидерите на европейските институции и държавите членки публично коментираха и оценяваха всеки ход на Атина и всеки обрат в преговорите.
В крайна сметка, след месеци на сложни преговори, политически совалки между Атина и Брюксел, се стигна до компромисен вариант – гърците договориха нов спасителен пакет за 86 млрд. евро, но се ангажираха да продължат с реформите. Според кредиторите тези реформи биха стабилизирали публичните финанси на Гърция и биха я извели от състоянието на перманентна задлъжнялост.
Отбрана или агресия – сваленият от Турция руски военен самолет
На 24 ноември 2 турски изтребителя F-16 свалят руски бомбардировач Су-24 край турско-сирийската граница. Според Турция самолетът е нарушил въздушното й пространство и реакцията на изтребителите й е била напълно оправдана. Анкара твърди, че руският бомбардировач е бил предупреден неколкократно да напусне въздушната й територия, но е пренебрегнал сигналите.
Версията на Русия е напълно различна – самолетът е бил във въздушното пространство на Сирия и е свален неправомерно. Москва прие станалото като акт на военна агресия. Президентът Владимир Путин и външният министър Сергей Лавров обвиниха Турция в умишлена провокация и категорично отказаха всякакви опити за дипломатическо решение на проблема.
Русия започна да налага икономически санкции на Анкара, прекрати общата енергийна инициатива – „Турски поток” и наложи редица ограничения на турския бизнес, търгуващ с Москва.
Бяха взети и военни мерки – в Сирия бяха изпратени допълнителни руски системи за противовъздушна отбрана.
Паралелно с това руските медии започнаха компроматна кампания срещу Турция, обвинявайки я в търговия с „Ислямска държава” и негласна подкрепа за джихадистите.
Все още не е ясно докъде ще стигне конфликтът между двете държави, но дипломатическите и търговските им отношения изглеждат трайно увредени.
Всички срещу Volkswagen – скандалът с вредните емисии
В края на септември избухна скандал с германския автомобилен концерн Volkswagen AG. Оказа се, че компанията е използвала софтуер, който прикрива реалните нива на вредните емисии в дизеловите й автомобили.
Софтуерът маскира действителните емисии по време на тестовете, а на пътя колата изхвърля емисии, които са десетки пъти над допустимите норми. Компанията го използва в 4-цилиндровите дизелови Volkswagen и Audi, произвеждани от 2009 до 2015 г. Само в ЕС това са 8 млн. автомобила.
Измамата бе разкрита от американските регулаторни органи, които наложиха колосална глоба от 18 млрд. долара на Volkswagen, и доведе до разследвания срещу автомобилния гигант в цял свят. Компанията бе задължена да изтегли и ремонтира за своя сметка 500 хил. коли продадени в САЩ.
Още в следващите дни изпълнителният директор на компанията Мартин Винтеркорн подаде оставка. В резултат на скандала, акциите на Volkswagen се сринаха и компанията продължи да трупа пасиви. Скоро и основният й конкурент Toyota я изпревари като най-продавана марка в света.
Разследването срещу компанията продължава, а тя води и вътрешно такова, за да установи точните виновници за скандала. Според някои експерти загубите на Volkswagen вече надхвърлят 25 млрд. долара.
Захапката на мечката – Русия се намеси във войната в Сирия
На 30 септември Русия стартира военна офанзива в Сирия. Руски бомбардировачи Су-24 и Су-25 започнаха всекидневни въздушни удари на територията на размирната държава. Москва обяви, че е получила официална молба от президента Башар Асад и така легитимира присъствието си в Сирия.
Мнозина обвиняват руснаците, че атаките им не са насочени срещу „Ислямска държава” (ИД), а срещу сирийската опозиция, която е главният враг на президента Асад. Те отбелязват и цивилните жертви при руските въздушни удари.
Москва от своя страна всячески се опитва да докаже, че действията й са насочени предимно срещу джихадистите. От руското военно министерство почти ежедневно разпространяват информации за броя на въздушните удари и поразените цели. Операцията продължава вече 3 месеца и атаките са стотици. Русия твърди, че атакува цистерни на ИД и така допълнително отслабва терористичната групировка.
Президентът Владимир Путин и външният министър Сергей Лавров се заканиха да бъдат безкомпромисни срещу терористите, особено след разкритията, че ИД е участвала в свалянето на руския пътнически самолет над Египет.
След атентатите в Париж руски бомбардировачи сипеха бомби с надписи „За Париж” и „За нашите” върху джихадистите.
Съществуват съмнения, че офанзивата в Сирия е ход за геополитическа реабилитация на Москва, повишаване на общественото доверие към Кремъл и отвличане на вниманието от тежката криза, в която е затънала руската икономика.
Доналд Тръмп – един милиардер с амбицията да управлява САЩ
Доналд Тръмп е ексцентричен милиардер с характерна прическа, а от лятото на 2015 г. – един от кандидатите за президент на САЩ. Тръмп обяви намерението си да се включи в президентската надпревара и започна агресивна предизборна кампания, посочвайки проблемите на страната и обещавайки „да я направи отново велика”.
Той разкритикува външната и икономическата политика на Белия дом, довели до „упадъка на САЩ”. В случай, че го изберат, Тръмп обеща да се откаже от президентската заплата, която е в размер на 400 хил. долара годишно.
Милиардерът е най-вероятният официален кандидат на републиканците, които симпатизират на агресивната му реторика. Рейтингът му е много по-висок от този на конкурентите му.
Тръмп получи и неочаквана подкрепа от руския президент Владимир Путин. Двамата си размениха комплименти, давайки заявка, че ще намерят общ език, ако ръководят двете суперсили.
Милиардерът демонстрира лидерски качества и харизма, които липсват на настоящия президент Барак Обама. Тръмп умело се заиграва със страховете на американците и посочва лесни решения за ежедневните им проблеми. Публичните му изяви често са скандални, но имат положителен ефект и вдигат рейтинга му сред гласоподавателите.
За мнозина Доналд Тръмп е популист, краен националист и ксенофоб. Той обаче е силна фигура с реален шанс за Белия дом.
Федералният резерв „се събуди” и повиши основната лихва
За първи път от почти 10 г. Федералният резерв на САЩ повиши основния лихвен процент. Увеличението е с 25 базови пункта до нива от 0,25%-0,5% и се дължи на солидното потребление на домакинствата и бизнес инвестициите, силния пазар на труда, и факта, че неизползването на трудовите ресурси е намаляло значително през последната година.
Фед прогнозира лихви от 1,4% в края на 2016 г., което загатва за 4 повишения през следващата година. Проекциите за края на 2017 г. са за лихви от 2,4%, което е минимална промяна от 1 повишение по-малко спрямо предишните прогнози.
Прогнозите за ръста на БВП, безработицата и инфлацията останаха почти същите. От инфлацията се очаква стабилен растеж в средносрочен план до ниво от 2%.
Това означава, че кризата от 2008 г. вече е в историята и американската икономика отново е стабилна. Въпросът е как ще се отрази повишението на развиващите се икономики, чийто валути са в пряка зависимост от долара.
Всички ЗА природата – световните лидери се споразумяха за климата
Представителите на 195 държави приеха в Париж първото глобално споразумение за борба срещу покачването на световната температура, което е източник на растящи заплахи за човека и природата.
С приемането на документа от 31 страници страните се задължават да ограничат средната температура на глобалното затопляне до под 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха.
Необходимо е да се намалят емисиите на парников газ с 40 до 70% до 2050 г., за да се надяваме да останем под 2°C, и да се съкратят със 70 до 95%, за да останем под 1,5°C, са изчислили експертите от междуправителствената група за климата.
Споразумение за пръв път изисква от всички страни да ограничат своите емисии парникови газове. По него се водеха преговори в продължение на 4 години, след като предишни опити за постигането му не успяха. Наложи се и някои развити, и някои от развиващите се държави да направят отстъпки в името на съгласието и общото бъдеще.
Предвижда се преглед на всеки 5 години на националните планове за ограничаване на затоплянето. Определен е таван от 100 млрд. долара финансиране за развиващите се страни до 2020 г.
