Инфлацията в България, с която ще живеем кратко

Ускорената инфлация е налице в цял свят в последните месеци и тази тенденция не подминава България. По-сериозното поскъпване на кошницата от стоки и услуги в страната от март насам е малко по-необичайна картина, имайки предвид последните десетина години, в три от които имаше дновефлация и една с под 1% инфлация. Въпреки това явлението се очаква да бъде краткосрочно, а факторите, които го създават – да отшумяват с течение на времето.

Според Калоян Стайков, икономист от Института за енергиен мениджмънт, инфлацията е налице както заради ниската база от миналата година, така и заради доста по-бързото спрямо очакванията възстановяване от самата криза. Породени от пандемията, смущенията в стопанската конюнктура от пролетта на 2020 г. бяха много по-различни от изминалите няколко кризи. След локдауна в почти цял свят от март–април 2020 г. и стопирането на производствата, големите концерни не бяха готови за бързото отваряне и прилива от поръчки заради отложеното потребление. Това продължава ясно да се вижда и при производството на чипове, което изостава от търсенето и забавя създаването на основни продукти – от електроуреди до автомобили. Така докато търсенето се възстановява доста бързо, предлагането всъщност изостава и допълнително оказва натиск върху цените.

„Възстановяването очевидно е по-бързо от страна на търсенето, тъй като заетостта и доходите на домакинствата не пострадаха толкова сериозно при тази криза. Вина за това имат и правителствените мерки, които бяха въведени в различни страни именно в посока подкрепа на доходите, включително и чрез възможността за отлагане на плащания по кредити“, коментира Стайков.

Той посочва още, че заради несигурността около развитието на пандемията бизнесите са по-консервативни в работата си.

Според редица международни анализатори, сред които дори и милиардерът Уорън Бъфет, именно инфлацията следва от голямото раздаване на т.нар. хеликоптерни пари и ултраслабата парична политика на централните банки. За да се укроти ускоряването на цените, вероятно банките сега ще се наложи да повишат лихвените проценти, но липсата на действия все още показва, че

ръстовете на цените не са достигнати устойчиво, т.е. дори в определени месеци да има увеличение, то е по-скоро конюнктурно, отколкото да показва някаква дългосрочна тенденция“, коментира Стайков.

Нормално, според него, е с възстановяването на икономическа активност в България, което е много по-бързо, отколкото бяха първоначалните очаквания, и цените да започнат да се увеличават по-бързо.

Какво всъщност поскъпва?

Голяма част от ръста на цените се дължи на енергийните стоки и услуги, които миналата година рязко спаднаха. Международните цени на петрола рязко се сринаха и това впоследствие повлия и на цените на горивата. България се възползва и от понижението на цените на природния газ, което влезе в сила от април и сега възстановяването ги доближава до предкризисните нива. От своя страна големият ръст при енергийните продукти се прехвърля върху транспорта, а малко по-високи цени се наблюдават в образованието и развлекателните услуги, които на практика наваксват по-ниския ръст от миналата година и дори спадове в определени месеци.

Митовете за покупателната способност

В момента инфлацията не е толкова висока, за да определяме губещи и печеливши от нея. Все пак да не забравяме, че до края на 2016 г. наблюдавахме дефлация в страната - т.е. цените спрямо година по-рано са намалявали и това е за сравнително дълъг период“, посочва Стайков.

Всъщност ускорението на инфлацията в момента не е твърде голямо, но е новост именно заради слабата и близка до 1% инфлация в последните години и устойчивата дефлация в периода 2013 - 2016 г., показват данните на националния институт. „Сега наблюдаваме малко по-висок ръст на цените, отколкото сме свикнали да виждаме“, допълва икономистът, обръщайки внимание и на темпа на растеж на доходите от трудова дейност.

Според статистиката на НСИ през първото тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на 2020 г. общите доходи на българските домакинства се увеличават с 6.9%, а тези от трудови правоотношения - дори повече.

Те растат с почти 10%, т.е. не можем да говорим за загуба на покупателна способност, трудности при изплащане на кредити независимо с фиксирани или плаващи лихви или нещо от този род“, смята Стайков.

Освен доходите от трудови правоотношения, увеличени бяха и пенсиите, като освен това към тях отиваше и ежемесечна добавка, маскирана като COVID помощ.