Какво ще правят САЩ с космическия си дълг?

И преди коронакризата дълговото бреме на страната беше огромно, но пандемията добави допълнителни трилиони

Какво ще правят САЩ с космическия си дълг?

Снимка: Unsplash

4928 ~ 2 мин. четене

Нарастващият дълг на САЩ беше проблем много преди пандемията от коронавируса. Но данъчните намаления на бившия президент Доналд Тръмп, въведени през 2017 г., съчетани с повече от 3 трлн. долара стимули, свързани с COVID-19, помогнаха да се натрупа дългова планина на стойност 27.75 трлн. долара до края на 2020 г. По оценки на бюджетната служба към Конгреса съотношението дълг към БВП вече е внушителните 130%.

„Всички класове дългове - държавни, битови, корпоративни, автокредити, студентски заеми - бяха по трилион долара и преди COVID да удари“, коментира икономистът Дамбиса Мойо в панела Yahoo Finance Davos, който следи Световния икономически форум, който тази година се провежда онлайн.

Нарастването на дълга има съществени последици за растежа, а нарастващият дълг затруднява растежа на икономиката, което е средногодишно 2%. Но Мойо смята, че „ние сме в аварийна ситуация. Така че трябва да решим тук и сега.“

Той заяви, че САЩ трябва да проведат разговори с Китай, най-големият чуждестранен кредитор на страната, и да гарантират, че Щатите ще изплатят задълженията си, след като растежът се върне.

Необходим е многостранен подход за борба с проблема с дълга, казва д-р Раджив Шах, президент на Фондация „Рокфелер“, в панел в Давос. „Честно казано, ние се нуждаем от някакъв вид координиран глобален икономически план, който помага да се възстанови голяма част от нововъзникващия свят, който не е имал капацитета да направи такива инвестиции, каквито са правили други държави“, каза той, цитиран от Yahoo Finance.

Джон Роджърс, председател и главен изпълнителен директор на Ariel Capital Management, също отбеляза, че бремето на дълга е поколенчески проблем и въпреки тази тежест, фондовият пазар се е повишил и икономиката на САЩ е нараснала.

„Мисля, че какво ще се случи сега, тъй като този допълнителен стимул, който идва на върха на всички останали разходи, ще завършим с по-висока инфлация, отколкото хората очакват“, смята Роджърс. „Мисля, че тя ще бъде значително по-висока от това, за което Фед говори. И следователно това ще тласне лихвените проценти значително по-високи от очакваното.“

Той предупреждава, че това може да доведе до проблеми за някои части на икономиката (а именно жилищния пазар), които процъфтяват до голяма степен заради свръхниските лихвени проценти. „Мисля, че това ще струва на обществото ни, тъй като тези по-високи нива ще направят домовете по-малко достъпни“, каза той.

Основната инфлация в САЩ, която изключва разходите за храна и енергия, в момента е около 1.4%. Но нарастващ брой икономисти сега очакват инфлацията да се повиши над целта от 2% на Федералния резерв някъде през следващите 18 до 24 месеца.

Вече наблюдаваме по-висока инфлация по време на пандемията. Цените на храните са се увеличили с близо 4% през последната година, което е по-високо от всеки момент от 70-те години на миналия век, според Бюрото по статистика към Министерството на труда.

Икономистите предупреждават, че нарастващата инфлация, съчетана със стагнация на заплатите, ще намали покупателната способност на потребителите. „Управлението на дългосрочния дълг ще бъде важно“, каза Шах.

Запишете се за нашия бюлетин


Подкрепи Economic.bg