Какво става с хората

Технологичните промени идват бързо и все повече ще трябва да мислим за хората и за тяхната адаптация към тази трансформация

Какво става с хората

Снимка: Pixabay

Автор: Яна Колева

След дигиталната революция в края на 80-те години неусетно се оказахме отвъд прага на следващата революционна промяна – Индустрия 4.0. Това е бъдещето, в което вече живеем. Но все пак технологиите съществуват заради хората, а не обратно. Какво става с хората – това е най-важният въпрос, когато говорим за технологиите и технологичните промени.

Недостиг

Хората са сърцето на компаниите. За да стане бизнесът голям са важни хората. Хората правят компаниите, а не обратното. Това са все заглавия на публикации, сред които откриваме и предупреждението: Ако компаниите продължават да говорят за хората, а не с хората, спукана им е работата. Така стигаме до въпроса как се променя отношението към хората в компаниите…

Във времена, в които изкуственият интелект започна все по-осезаемо да си проправя път, хората продължават да са от най-съществено значение за бизнеса. Нещо повече – много от фирмите признават, че те са най-важният им капитал и всъщност таванът в развитието на техния бизнес идва не от друго, а от липсата на работна ръка. И ако има едно нещо, по което в момента българските компании да си приличат - независимо от техния размер и от мястото в страната, където се намират, то това е, че всички те имат проблем с кадрите. Кризата на пазара на труда рефлектира на всички нива – и за високо- и за нискоквалифицирания персонал.

Миграция

Хората вече разбраха, че ако добре платената работа не отива при тях, то те трябва да отидат при по-добре платена работа. Това се превърна в двигател на миграцията. Години наред българските политици изтъкваха именно евтината работна ръка като конкурентно предимство на България. Но българите вече отказват да са евтина работна ръка. Недостигът на персонал кара работодателите не само да качват заплатите, но и да търсят нестандартни начини за решаване на проблема с кадрите. Процесът се усложнява от възможността за свободно движение на хора, макар точно това да дава и шансове за тяхното привличане. Ето каква е скоростта на миграцията в една българска област и то измерена само чрез издадените документи за смяната на личен лекар - девет души всеки ден напускат Смолян и региона според статистика на НЗОК. Същевременно ключови сектори, базирани основно в най-големите ни градове, като София, Пловдив, Варна и Бургас, също имат проблеми с намирането на нови попълнения от специалисти. В такъв случай къде са хората?

Елате си обратно

Недостигът на работна ръка става повод периодично да се обявяват намерения за привличането на българите обратно в България. Наскоро Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) направи проучване, според което над 30% от българите, които живеят и работят в чужбина, биха се върнали, като главната им мотивация е алтернативата за професионално развитие. От организацията смятат чрез специална  кампания „Завръщането“ да осигурят за софтуерната индустрия българи с опит зад граница. Но парите не са всичко, когато става дума за такова решение. Наясно ли сме кое наистина би върнало повечето от тези хора?

Което машините не могат

Промяната става на все по-високи обороти. Компании, съществували години наред, изчезват. А понякога фирми, направени от някой ентусиаст, твърде бързо добиват световна известност. Но зад самия факт на появата и изчезването на бизнес стоят човешки съдби.

Дигитализацията, заедно с други технологични промени, превзема и сферата на подбора и грижата за човешкия капитал. Трансформацията не подминава и специалистите, призвани да осигуряват хората в компаниите и да работят за повишаване на техните умения. Системи, базирани на изкуствен интелект, ще улесняват професионалистите и ще им освобождават време за стратегии при развитието на хората, за организационен дизайн и усъвършенстване на уменията. Но именно HR-и обръщат внимание, че в целият този технологичен бум човешкият досег не бива да се губи. Тези ключови специалисти ще ползват все повече технологии, за да помагат на организациите да се адаптират към променящите се условия и към променящите се изисквания на трудовата сила. Мнозина смятат, че те са хората, които трябва да останат носителите на живеца в компаниите. На тях ще се разчита да имат грижата за по-фините настройки. Те ще трябва да правят онова, което машините няма да са в състояние да вършат.

Трансформация

Поколенията и технологиите се менят бързо. Поточната линия, на която работеха хора, вече работи с все по-малко хора, а хората все повече работят в офиси. Вероятно следващото поколение ще работи в съвсем нова обстановка. Технологиите на бъдещето все по-бързо се превръщат в настояще. Но това е улеснение за едни и затруднение за други. Значи, че все повече ще трябва да мислим за хората и за тяхната адаптация към бързата трансформация.

Новото време създава своите нови хора. Правилото за успех, което предишни поколения проповядваха, се основаваше на трите Т: Талант, Труд, Търпение. Но за новото поколение то не е актуално. Младите нямат търпението да чакат. Те имат друга нагласа и трябва да се концентрират върху четирите К – Критично мислене, Колаборация, Комуникация, Креативност. Ако те станат тяхна втора природа, ще са успешни в онова, което правят.

Ето какво става с хората…

Коментари: 0