Какво стои зад бързо растящата турска инфлация
Курсът на лирата продължава да се понижава
© ECONOMIC.BG / БТА
Президентът Реджеп Ердоган не е единственият проблем за турската икономика
~ 2 мин.
Турските граждани и компании са тежко засегнати от валутната криза в страната, която ускори инфлацията до най-бързия ѝ темп на нарастване от 15 години насам. Представените вчера данни от Турския статистически институт показаха, че през септември цените на дребно са нараснали средно с 24.5% спрямо същия месец на 2017 г.
Основните хранителни продукти са поскъпнали с 27.7%, а здравните – с 14.7%. Най-голям е бил годишният ръст при цените на мебелите, на битовите стоки и на транспортните услуги – с над една трета. Само през септември пък цените на храните са нараснали с 6.4% в сравнение с август, а на транспорта – с 9.15%.
Това не е първият път, когато турските граждани са изправени пред висока инфлация. Индексът на потребителските цени расте с двуцифрен темп вече седем поредни тримесечия. Голяма част от всичко това се дължи на пропадащата турска лира.
Лирата се обезцени значително
Последните две години са доста турбулентни за Турция: неуспешният опит за военен преврат през 2016 г.; опасенията, че президентът Реджеп Ердоган се самоопределя като враг на високите лихви; и дипломатическият спор между Анкара и Вашингтон – всичко това отблъсна чуждестранните инвеститори от Турция.
Опасенията на инвеститорите относно икономическото и политическо състояние на българската югоизточна съседка доведе до това, че от 2016 г. насам турската лира загуби около 50% от стойността си спрямо американския долар. Сривът от своя страна накара много хора да обърнат своите лири в долари или евро, което допълнително доведе до скок в цените и подкопа доверието към турската икономика.
Повишаващите цени в енергетиката също оказаха влияние
Турция силно разчита на вносния нефт, затова всеки един ръст при цените на суровия петрол, който се търгува в долари, също нанася тежък удар както върху бизнеса, така и върху потребителите. Само през тази година цената на бенчмарковия сорт суров петрол Brent нарасна с 28%. Цената обаче за потребителите, плащащи в лири, се удвои.
Повишението при цените на петрола през тази година повлия и на цените в търговията на едро. За турските производители цената на енергията през септември се увеличи с почти 80% спрямо същия месец на миналата година. Производителите често прехвърлят тази сума върху потребителите.
Какви са усилията за понижаване на инфлацията и укрепване на лирата
Икономистите ще следят отблизо дали Централната банка на Турция ще повиши отново основните лихвени проценти на следващата си среща на 25 октомври, за да спре ръста на инфлацията. На предишната си среща през септември банката увеличи седмичната репо лихва от 17.75 на 24%.
Това беше изненадващо решение за мнозина, защото, както се и очакваше, то ядоса Ердоган, който отдавна заявява, че предпочита лихвите да са ниски, за да се стимулира строителството и кредитирането в страната. Финансовият министър Берат Албайрак от своя страна вчера обяви, че другата седмица Турция ще представи нов пакет от мерки за справяне с високата инфлация.
Същевременно сривът на лира спрямо долара и еврото продължава и днес. Към 13:15 ч. българско време турската валута се е обезценила спрямо американската с 1.80%, а спрямо европейската – с 1.97%.
Основните хранителни продукти са поскъпнали с 27.7%, а здравните – с 14.7%. Най-голям е бил годишният ръст при цените на мебелите, на битовите стоки и на транспортните услуги – с над една трета. Само през септември пък цените на храните са нараснали с 6.4% в сравнение с август, а на транспорта – с 9.15%.
Това не е първият път, когато турските граждани са изправени пред висока инфлация. Индексът на потребителските цени расте с двуцифрен темп вече седем поредни тримесечия. Голяма част от всичко това се дължи на пропадащата турска лира.
Лирата се обезцени значително
Последните две години са доста турбулентни за Турция: неуспешният опит за военен преврат през 2016 г.; опасенията, че президентът Реджеп Ердоган се самоопределя като враг на високите лихви; и дипломатическият спор между Анкара и Вашингтон – всичко това отблъсна чуждестранните инвеститори от Турция.
Опасенията на инвеститорите относно икономическото и политическо състояние на българската югоизточна съседка доведе до това, че от 2016 г. насам турската лира загуби около 50% от стойността си спрямо американския долар. Сривът от своя страна накара много хора да обърнат своите лири в долари или евро, което допълнително доведе до скок в цените и подкопа доверието към турската икономика.
Повишаващите цени в енергетиката също оказаха влияние
Турция силно разчита на вносния нефт, затова всеки един ръст при цените на суровия петрол, който се търгува в долари, също нанася тежък удар както върху бизнеса, така и върху потребителите. Само през тази година цената на бенчмарковия сорт суров петрол Brent нарасна с 28%. Цената обаче за потребителите, плащащи в лири, се удвои.
Повишението при цените на петрола през тази година повлия и на цените в търговията на едро. За турските производители цената на енергията през септември се увеличи с почти 80% спрямо същия месец на миналата година. Производителите често прехвърлят тази сума върху потребителите.
Какви са усилията за понижаване на инфлацията и укрепване на лирата
Икономистите ще следят отблизо дали Централната банка на Турция ще повиши отново основните лихвени проценти на следващата си среща на 25 октомври, за да спре ръста на инфлацията. На предишната си среща през септември банката увеличи седмичната репо лихва от 17.75 на 24%.
Това беше изненадващо решение за мнозина, защото, както се и очакваше, то ядоса Ердоган, който отдавна заявява, че предпочита лихвите да са ниски, за да се стимулира строителството и кредитирането в страната. Финансовият министър Берат Албайрак от своя страна вчера обяви, че другата седмица Турция ще представи нов пакет от мерки за справяне с високата инфлация.
Същевременно сривът на лира спрямо долара и еврото продължава и днес. Към 13:15 ч. българско време турската валута се е обезценила спрямо американската с 1.80%, а спрямо европейската – с 1.97%.
