Киберпрестъпленията могат да съсипят цели бизнеси и национални икономики

Г-жо Паси, как бихте обяснили на по-широката аудитория значението на темата за киберсигурността и сериозните предизвикателства в тази сфера днес, когато хората се вълнуват от поредните избори и другите дълбоки кризи на хоризонта? 

– Човек започва да цени сигурността си, когато се почувства заплашен или я загуби. И това е валидно, независимо дали става дума за собственото ни физическо или виртуално пространство. Само ще кажа, че според изчисленията на ЕК годишните загуби за 2021 г., причинени глобално от киберпрестъпления, възлизат на 5.5 трилиона евро. Т.е. говорим за риск, който би могъл да съсипе цели бизнеси, стратегически обекти или национални икономики. В момента в ЕС се обсъжда нарочен Закон за кибер сигурност и устойчивост, с който ще се поставят съвсем конкретни изисквания за сигурност към всичко около нас, което съдържа хардуер или софтуер.

CyberSec Sofia e годишна конференция, която и бизнесът, и публичната администрация вече добре познават и очакват. 

Кои са акцентите в програмата, които бихте откроили като по-важни и интересни? 

– Смятам, че всеки може да селектира съдържанието на конференцията според интересите и професионалния си профил. За мен е особено интересно да чуя участниците, които ще дебатират темата в контекста на войната в Украйна и доколко военните действия, а и преди това – COVID пандемията, се оказаха катализатор на увеличените заплахи в интернет. Любопитно ще бъде да чуем специалния ни гост Йесика Аро, която в качеството си на разследващ пропагандата финландски журналист попадна под прицела на Кремъл и беше принудена с риск за живота си да се укрива от руския режим. Нейната книга „Троловете на Путин“ на издателство „Сиела“ се радва на голям интерес у нас.

В рамките на конференцията има и много лаборатории, в които гостите с технически и инженерен профил ще могат да чуят и тестват в реално време най-новите решения в областта на киберсигурността.

Вторият ден от конференцията – на 6-ти октомври, е посветен на изкуствения интелект – един от основните двигатели на цифровата трансформация в света и терен, на който се състезават великите сили в опита си да станат по-конкурентни и да осигурят по-висок стандарт на живот на своите граждани. Изкуственият интелект поставя не малко етични въпроси, както и въпроси, свързани с гарантиране сигурността и правата на гражданите, но те не бива да се разглеждат като бариери, които биха забавили икономическото развитие на Европа. 

Следейки развитието на политиките в областта на киберсигурността и AI на европейско и международно ниво, какви са наблюденията Ви за България? Как се развива държавната политика в сферата, къде изостава и/или напредва? 

– Бих искала да Ви отговоря, че за нас тези теми са приоритет и че са облечени в осмислена държавна политика. Но истината е точно обратната. Нито киберсигурността, нито изкуственият интелект са теми, по които мислим стратегически като държава, като общество. Самият факт, че не знаем кой в държавата отговаря за киберсигурността или кое от министерствата води стратегията за изкуствен интелект – говори само за себе си. Имаше две конкретни събития в последната година, които създадоха добра оптика на технологичната тема. Първо – откриването на INSAIT – образователна институция, която би могла да сложи страната ни на световната технологична карта. Второ – създаването на министерство на е-управление и ангажирането на технологично грамотни хора като Божидар Божанов, които разбират залога и ефекта, който може да бъде постигнат за цялото общество, ако ни преведат през истинска дигитална трансформация.