Китай се изправя пред финансова „дупка“ от почти $1 трлн.
Анализатори прогнозират увеличение на дълга, необходимо за запълване на финансовия недостиг

© ECONOMIC.BG / Unsplash
Китайското правителство е изправено пред нарастващ недостиг на пари. Aнализатори прогнозират увеличение на дълга, така че да се помогне за запълване на финансовата „дупка“, съобщава CNBC.
Последната вълна на Omicron и широко разпространените блокирания, наложени от средата на март, доведоха до рязко свиване на държавните приходи, включително приходите от продажби на земя“, казва Тинг Лу, главен икономист за Китай в Nomura.
Екипът на Nomura оценява недостига на финансиране на около 6 трилиона юана (895.52 млрд. долара). От тях приблизително 2.5 трилиона юана са от намалени приходи поради възстановяване на данъци и по-слабо икономическо производство, а 3.5 трилиона юана от загубени приходи от продажби на земя.
Голяма част от входящите „стимулиращи мерки“, било то специални държавни облигации или допълнително кредитиране от банки, ще бъдат използвани само за запълване на тази празнина във финансирането“, казват анализаторите от Nomura.
Очакваната празнина от 3.5 трилиона юана ще бъде трудна за запълване. Те изброяват няколко мерки – от използване на фискални депозити до увеличаване на заемите – които могат да послужат за компенсиране на недостига.
Икономическите данни за април показаха отслабващ растеж, тъй като контролът на COVID се отрази пряко. Премиерът Ли Къцян каза по време на рядка национална среща миналата седмица, че в някои отношения трудностите са били по-големи, отколкото през 2020 г. Дори преди последната коронавирусна епидемия продажбите на земя (значителен източник на приходи за местните власти) се понижиха. Предприемачите на недвижими имоти разчитаха главно на заеми. Местните власти също са отговорни за прилагането на данъчни облекчения, които Пекин обяви в подкрепа на растежа.
Като се изключат данъците и възстановяването им, Министерството на финансите заяви, че местните фискални приходи са нараснали с 5.4% през първата третина на годината спрямо същия период през 2021 г. Осем от 31-те региона в Китай отбелязаха спад във фискалните приходи през това време, каза министерството, без да ги назовава. Непълните данни за периода от Wind Information показват, че регионите Цинхай, Шандонг, Ляонин, Хъбей, Гуейджоу, Хубей, Хунан и Тиендзин са отбелязали годишен спад на фискалните приходи за първите четири месеца на годината. Тиендзин регистрира 27% понижени.
През 2021 г. Тибет бе единственият регион, в който се наблюдава спад на фискалните приходи, според Wind.
„Важно е да се отбележи, че спадът на фискалните приходи се случи не само в градовете под карантина“, казва Дживей Джанг, президент и главен икономист в Pinpoint Asset Management.
Много градове без огнища на Omicron също пострадаха, тъй като техните икономики са свързани с тези, които в момента са под карантина. Икономическите разходи не са ограничени до малък брой градове, това е национален проблем“, изтъкна Джанг в имейл в средата на май.
Шънджън бележи спад в фискалните приходи
От март континентален Китай се опитва да овладее най-тежката си епидемия от COVID от две години със заповеди за оставане вкъщи и ограничения за пътуване в много части на страната, особено в Шанхай и околния регион. Въпреки че финансовите данни не са лесно достъпни за много китайски градове, южният технологичен център на Шънджън публикува данни, показващи спад на фискалните приходи от 44% на годишна база през април до 25.53 милиарда юана. Това бе последвано от спад от 7% на годишна база през март до 22.95 милиарда юана.
Местните власти са изправени пред нарастващ фискален натиск. Разходите им се увеличават, но приходите падат. Продажбите на земя също се свиват рязко. Мисля, че централното правителство може да се наложи да преразгледа фискалния бюджет и да увеличи дълга, за да помогне на местните власти“, каза Джанг.
Пекин през март вече обяви увеличение на трансфера на средства от централните към местните власти. На въпрос през май дали това ще бъде разширено, Министерството на финансите отбеляза, че част от средствата за следващата година ще бъдат преведени предварително, за да помогнат на местните власти при възстановяване на данъци през тази година.
Натиск за харчене за инфраструктура
Сюзън Чу, старши директор в S&P Global Ratings, е по-загрижена за дефицита (б.р. – спада на приходите спрямо разходите). Продажбите на земя не създават дефицит на натиск, каза тя, отбелязвайки, че „по-голям натиск ще дойде от разходите за инфраструктура“.
Увеличаващият се дефицит означава, че има шанс за повече заеми или дългово бреме в бъдеще“, каза Чу в телефонно интервю по-рано този месец.
Въпреки че не очаква извънбюджетните заеми да се върнат, тя каза, че това е важен сигнал, който трябва да се наблюдава, за да се прецени рискът.
В края на април китайският президент Си Дзинпин призова за национален тласък за развитие на инфраструктура, визирайки проекти от пътища до съоръжения за изчисления в облак. Не беше ясно в какъв мащаб или срокове ще бъдат изградени проектите.
„Тази година една последица ще бъде, че ще останат по-малко пари за инфраструктурни разходи“, каза Джак Юан, вицепрезидент и старши анализатор в Moody’s Investors Service, в телефонно интервю по-рано този месец.
Тъй като продажбите на земя са важен източник за разходите на местното правителство за инфраструктура, спадът в продажбите на земя и ограниченото увеличение на облигациите със специално предназначение ще ограничат възможностите за финансиране на разходите за инфраструктура.
„Очакваме дългът да продължи да се покачва тази година в резултат на този икономически натиск“, каза Юан, отбелязвайки, че остава да се види как Пекин ще реши да балансира икономическия растеж с нивата на дълга тази година.