Fact check | Колко би струвал наистина токът от ТЕЦ „Марица Изток 2“ без квотите?

Комплексът „Марица изток“ и бъдещето на работещите в него се превръщат в политическо клише за някои от партиите – всеки път преди избори, но и след тях. „Има такъв народ“ и „Възраждане“ градиха кампанията си на тезата, че държавният ТЕЦ „Марица изток 2“ и мините трябва да бъдат запазени, а за да продължат да работят на печалба „трябва да бъдат премахнати въглеродните квоти“, които плащат. Опорката им е, че токът от въглищната централа е на конкурентна цена, ако я няма финансовата тежест на квотите.

В сряда „Възраждане“ даде брифинг с анализи и изводи след изборите и председателят на партията Костадин Костадинов коментира: 

Българските ТЕЦ-ове трябва да бъдат запазени и в тази посока ние действаме заедно, включително с нашите съюзници и партньори от групата „Европа на суверенните нации“. Предстои да направим април месец европейски конвент в София, на който да съберем представители на политически организации, които също като нас смятат, че Зелената сделка трябва да бъде анулирана и трябва да се премахнат въглеродните квоти, които е по-правилно да наричаме „данъци“, които правят нашите ТЕЦ-ове непечеливши. Те са обременени с изкуствени данъци, иначе токът от тях е най-евтин, даже по-евтин от този, който е в АЕЦ „Козлодуй“ или на границата горе-долу“.

В свое гостуване в началото на октомври в предаването „На фокус“ по „Нова телевизия“ Тошко Йорданов от ИТН казва:

От 1 август КЕВР е определило цената на Мариците на 275 лв. по сегашната схема, ако се махнат въглеродните емисии, които ние отдавна сме изпълнили, цената на Мариците е 91 лв. за мегаватчас.“

По-евтин ли е токът от този в АЕЦ-а?

В решението на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за цените на тока за регулаторния период 2024 – 2025 г. цената на електроенергията от ТЕЦ-а е определена на 275.98 лв. при прогнозирана цена на квотите за въглеродни емисии 70 евро за тон.

Известно е че, от всички електрически централи, които осигуряват базов товар в електроенергийната система на България, АЕЦ „Козлодуй“ произвежда с най-ниска себестойност. Цената, на която атомната електроцентрала произвежда ток тази година, е 65.47 лв./MWh.

Дали обаче и без да плаща въглеродните квоти, ТЕЦ "Марица изток 2" може да постигне тази стойност? 

Именно емисиите са и най-големият разход на въглищната централа. През новия регулаторен период дружеството ще емитира 10 519 491 тона парникови газове, като цялото количество ще бъде закупено по пазарни цени. Така централата ще трябва да даде над 1.4 млрд. лв. за тях.

Ако използваме определената от КЕВР средна цена за въглеродните емисии (70 евро), при емисионен коефициент 1.3 (за производството на 1MWh електроенергия се отделят около 1.3 тона въглероден диоксид) и умножим по курса на еврото 1.95583, резултатът е, че държавният ТЕЦ има 177.98 лв./MWh разход за емисии, а цената на тока без тях щеше да е 98 лв./MWh.

Можем ли да се откажем?

Търговията с въглеродни квоти в Европейския съюз (ЕС) е ключов инструмент за борба с климатичните промени и стимулиране на бизнеса да намали емисиите на парникови газове. Тя е част от Системата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS), която обхваща множество сектори, включително енергетика, промишленост и авиация. Системата за търговия с емисии съществува от 2005 г.

От януари 2007 г. с присъединяването си към ЕС, България прилага Директивата 2003/87/ЕС, която въвеждаща Европейска схема за търговия с квоти на емисии от парникови газове.

За страната ни, където въглищата все още са важен енергиен ресурс, участието в EU ETS е свързано с високи разходи за компаниите, които произвеждат значителни количества емисии. Това води до повишаване на разходите за въглищните централи и съответно трябва да доведе до натиск за преминаване към по-чисти енергийни източници.

Категорично България не може едностранно да се откаже от Системата за търговия с емисии на Европейския съюз, тъй като участието в нея е задължително за всички страни членки. EU ETS е основен елемент на европейската политика за борба с климатичните промени и неговото прилагане е свързано с правото на ЕС, което е задължително за всички държави в Съюза.

Ако България има затруднения или специфични нужди, свързани с търговията с емисии, по-скоро трябва да работи с Европейската комисия и да се възползва от наличните механизми за подкрепа и финансиране, но не и да се откаже от участието си в EU ETS.

Къде отиват приходите от емисии?

Голяма част от приходите от Схемата за търговия с емисии (СТЕ) отиват директно в държавите членки, средства от тях се насочват чрез други инструменти на ЕС, които се стремят да стимулират иновациите или да финансират справедлив преход. Около 425 милиона квоти на ЕС между 2023 и 2030 г. ще отидат във Фонда за иновации, който подкрепя развитието на нисковъглеродни технологии. Освен това квоти на стойност 57 милиарда евро ще бъдат разпределени към Фонда за модернизация между 2021 и 2030 г. (при средна цена на квотите 75 евро на тон). Фондът за модернизация подпомага 13 държави членки с по-ниски доходи да модернизират своите енергийни сектори и да подобрят енергийната ефективност. Сред тях е и България. 

От създаването си през 2005 г. схемата е събрала над 152 милиарда евро. Тази сума се увеличаваше бързо поради нарастващите цени на въглеродните емисии, въпреки че таванът намалява, но варира поради силите на пазарното търсене и предлагане. През 2022 г. приходите възлизат на 38.8 милиарда евро, със 7.7 милиарда евро повече от 2021 г. 

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.