\"Комерсант\": Турската операция в кюрдските райони - война на имитации
Турция имитира внушително настъпление, а кюрдите имитират дейна съпротива, пише изданието
Снимка: БТА
3062
~ 3 мин. четене
Турската операция в кюрдските райони от Северна Сирия може да бъде наречена война на имитации. И то от страна практически на всички играчи, замесени пряко или косвено в последните събития.
Турция имитира внушително настъпление, анонсирано няколко пъти, но реализирано засега доста вяло, главно с усилията на лоялните към Анкара отряди на Свободната сирийска армия. Самите турски войски за момента не бързат да влизат в сериозни наземни сблъсъци с кюрдите и се ограничават с въздушни удари. Имитация, предназначена за вътрешна употреба, изглежда са и официалните мотиви за операцията - Анкара сочи за цел борба с тероризма. Но кой нарича терористи сирийските кюрди - само турските пропагандатори, а дълбоко в себе си и те май не вярват в собствените си обвинения.
Колкото до кюрдите, те (поне в първата фаза от турската операция) имитират дейна съпротива. На думи заплашват агресора с разгром, но засега не му дават сериозен отпор, не минават в контраатака на други отсечки от фронта, за да отклонят турците и съюзниците им от Африн - западната част от Сирийски Кюрдистан. Налага се впечатлението, че на известно ниво е постигната някаква уговорка, според която турците ще установят по границата обещаната 30-километрова буферна зона, без кюрдите да ги възпрепятстват.
Имитация наподобяват и официалните протести на Дамаск след началото на турската операция. Формално страховитите му изявления всъщност не струват кой знае колко. При все че северните кюрдски райони формално са част от Сирия, властта на Башар Асад не стига до тях. И заплахата да бъдат сваляни турски самолети, нарушили въздушното пространство на Сирия, едва ли ще бъде осъществена. Поне защото това изобщо не влиза в плановете на Кремъл - покровител и спасител на сирийското ръководство.
Колкото до Русия, изявленията й, че е разтревожена от ситуацията в Северна Сирия, също са имитация на осъждане. Един вид задължителна програма, която няма как да не се изпълни, но едва ли ще има сериозни последици.
Логично е да предположим, че операцията в Африн е била подробно обсъдена в Москва, където неочаквано пристигнаха на 18 януари шефовете на турския генерален щаб и на разузнаването. Кремъл надали е бил изненадан от развоя на събитията. Показателно е своевременното изтегляне на руските военни тъкмо от районите, обстрелвани впоследствие от турска авиация. За кюрдите това бе повод да обвинят Москва в сговор с Анкара.
Накрая, Вашингтон. Цялата му дейност по сирийското направление в последно време има вид на имитация. Имитация на ясна и цялостна стратегия, която си поставя конкретни цели. Да припомним само изявлението, че ще подпомогне създаването на трийсетхилядни въоръжени формирования от сирийски кюрди. Впоследствие официални лица от Вашингтон дадоха заден ход в опит да убедят Анкара, че не е разбрала правилно американците, но беше вече късно.
Именно тези планове на САЩ подтикнаха президента Ердоган да започне военна операция в Африн. Операция, в течение на която Турция и САЩ, съюзници в НАТО, има риск да се озоват от различни страни на фронтовата линия.
Турската армия засилва присъствието си на границата със Сирия - прехвърля в граничните райони военна техника и обстрелва с артилерия кюрдските "Сили за защита на народа" в Северна Сирия. Военните приготовления по границата със Сирия тръгнаха с пълна пара, след като президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган постави на кюрдите ултиматум: до седмица да напуснат заеманите позиции или да бъдат ликвидирани. Силовата акция на Анкара може да тласне кюрдите към оттегляне от мирния процес и да провали Конгреса на сирийския национален диалог, насрочен за края на януари в Сочи.
Турция имитира внушително настъпление, анонсирано няколко пъти, но реализирано засега доста вяло, главно с усилията на лоялните към Анкара отряди на Свободната сирийска армия. Самите турски войски за момента не бързат да влизат в сериозни наземни сблъсъци с кюрдите и се ограничават с въздушни удари. Имитация, предназначена за вътрешна употреба, изглежда са и официалните мотиви за операцията - Анкара сочи за цел борба с тероризма. Но кой нарича терористи сирийските кюрди - само турските пропагандатори, а дълбоко в себе си и те май не вярват в собствените си обвинения.
Колкото до кюрдите, те (поне в първата фаза от турската операция) имитират дейна съпротива. На думи заплашват агресора с разгром, но засега не му дават сериозен отпор, не минават в контраатака на други отсечки от фронта, за да отклонят турците и съюзниците им от Африн - западната част от Сирийски Кюрдистан. Налага се впечатлението, че на известно ниво е постигната някаква уговорка, според която турците ще установят по границата обещаната 30-километрова буферна зона, без кюрдите да ги възпрепятстват.
Имитация наподобяват и официалните протести на Дамаск след началото на турската операция. Формално страховитите му изявления всъщност не струват кой знае колко. При все че северните кюрдски райони формално са част от Сирия, властта на Башар Асад не стига до тях. И заплахата да бъдат сваляни турски самолети, нарушили въздушното пространство на Сирия, едва ли ще бъде осъществена. Поне защото това изобщо не влиза в плановете на Кремъл - покровител и спасител на сирийското ръководство.
Колкото до Русия, изявленията й, че е разтревожена от ситуацията в Северна Сирия, също са имитация на осъждане. Един вид задължителна програма, която няма как да не се изпълни, но едва ли ще има сериозни последици.
Логично е да предположим, че операцията в Африн е била подробно обсъдена в Москва, където неочаквано пристигнаха на 18 януари шефовете на турския генерален щаб и на разузнаването. Кремъл надали е бил изненадан от развоя на събитията. Показателно е своевременното изтегляне на руските военни тъкмо от районите, обстрелвани впоследствие от турска авиация. За кюрдите това бе повод да обвинят Москва в сговор с Анкара.
Накрая, Вашингтон. Цялата му дейност по сирийското направление в последно време има вид на имитация. Имитация на ясна и цялостна стратегия, която си поставя конкретни цели. Да припомним само изявлението, че ще подпомогне създаването на трийсетхилядни въоръжени формирования от сирийски кюрди. Впоследствие официални лица от Вашингтон дадоха заден ход в опит да убедят Анкара, че не е разбрала правилно американците, но беше вече късно.
Именно тези планове на САЩ подтикнаха президента Ердоган да започне военна операция в Африн. Операция, в течение на която Турция и САЩ, съюзници в НАТО, има риск да се озоват от различни страни на фронтовата линия.
Турската армия засилва присъствието си на границата със Сирия - прехвърля в граничните райони военна техника и обстрелва с артилерия кюрдските "Сили за защита на народа" в Северна Сирия. Военните приготовления по границата със Сирия тръгнаха с пълна пара, след като президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган постави на кюрдите ултиматум: до седмица да напуснат заеманите позиции или да бъдат ликвидирани. Силовата акция на Анкара може да тласне кюрдите към оттегляне от мирния процес и да провали Конгреса на сирийския национален диалог, насрочен за края на януари в Сочи.