Конкурентоспособността на българската икономика не се подобрява

Развитието на конкурентоспособността на България е в застой, показват данни от Годишника на световната конкурентоспособност, изготвян от швейцарския Институт за развитие на управлението (IMD), на който партньор е Българската търговско-промишлена палата (БТПП). В класацията за 2026 г. България заема 56-то място от общо 70 държави, задържайки същото ниво спрямо миналогодишната, когато беше класирана на 57 място, но от 69 икономики.

Този резултат отразява както положителните аспекти, така и предизвикателствата, пред които страната е изправена. През 2021 г. тя бе на 53-то място, но последваха значителни колебания, отразяващи различни икономически и политически фактори“, посочват от БТПП.

Основните фактори на профила на конкурентоспособност в България включват:

• икономическо представяне (ефективност);
• ефективност на правителството;
• бизнес ефективност (среда);
• инфраструктура.

Спрямо предходната година страната запазва позицията си по отношение на икономическата ефективност (50-то място), докато при бизнес средата има изкачване с 3 позиции (от 67-мо на 64-то място). Въпреки това България отбелязва спад с 3 позиции в индекса за инфраструктурата (от 53-то на 56-то място).

Показателят за икономическото представяне на България очаквано се отличава със силни и слаби страни, като тази година има подобрения в 4 от 5-те показателя спрямо предходната година, а именно вътрешни продажби, международни инвестиции, заетост и цени, а негативно класиране в Международна търговия (износ)“, допълват от БТПП.

При показателя за ефективност на правителството са отчетени известни подобрения по някои от показателите като публични финанси и бизнес законодателство и спад в данъчна политика и социална рамка. В направление Инфраструктура са налице подобрения в „Основна инфраструктура“ и „Научна инфраструктура“, и не-малък спад в позициите на „Здравеопазване“ „Образование“ и „Технологична инфраструктура“.

Присъединяването на България към Шенгенското пространство през 2024 г. и приемането на еврото през януари 2026 г. отбелязаха важни етапи в интеграцията на страната в ЕС, като премахнаха значителните пречки пред търговията. Въпреки това продължават да съществуват предизвикателства пред конкурентоспособността на България“, предупреждават от организацията.

От там допълват, че производителността на труда продължава да е трайно ниска, а частните инвестиции и иновациите са изправени пред значителни ограничения. Недостигът на пазара на труда ограничава производството на предприятията и не позволява на някои бизнеси да се разрастват.

Същевременно липсват ефективни мерки срещу корупцията, особено на по-високо равнище. Неконкурентните обществени поръчки ограничават качествените инвестиции. В много сектори продължава да има недостиг на кадри, свързан с лоши образователни резултати и намаляваща работна сила. Икономическото развитие продължава да бъде неравномерно спрямо уязвимите групи, които са изложени на риск от бедност. Здравната система е с недостатъчен персонал и се бори за постигане на задоволителни резултати.

Предизвикателства през 2026 г.

Класацията извежда и списък кои са основните предизвикателства за България през текущата година, а именно:

• Политическата нестабилност потиска инвестициите и дългосрочното натрупване на капитал въпреки присъединяването към еврозоната;
• Ниският публичен дълг създава фискално пространство за инвестиции в изкуствен интелект (AI), отбрана и технологии с двойна употреба, но това остава неизползвано;
• Демографският спад и недостигът на квалифицирани кадри структурно ограничават икономическия растеж;
• Предприемаческата динамика изпреварва развитието на слабата национална иновационна система и връзките между нейните участници;
• Високото ниво на компетентност в областта на AI и информационните технологии имат ограничено въздействие върху по-широката икономика.