Коронакризата може да проправи пътя към универсален базов доход
Плащанията от правителствата към засегнатите от икономическия спад граждани са един вид пример за това
Снимка: БТА
2603
~ 4 мин. четене
Коронавирус кризата съживи призивите за въвеждането на универсален базов доход, като дори папата предположи, че сега може да е моментът да се обмисли даването на всички на безплатни пари, пише CNBC.
Избухването на Covid-19 доведе до затварянето на всички страни по света, като много правителства налагат драконовски мерки върху живота на милиарди хора. Социалните, образователните и икономическите последици от мерките за блокиране, които се различават по приложението им в световен мащаб, но като цяло включват социално дистанциране, затваряне на училища и забрани за публични събирания, се очаква да окажат силно отрицателно въздействие.
Международният валутен фонд (МВФ) очаква глобалната икономика през 2020 г. да претърпи най-тежката си финансова криза след Голямата депресия.
Драматичният спад в очакванията за растеж през тази година усили опасенията за хората, които са най-уязвими от икономически спад.
В своето писмо за Великден през уикенда папа Франциск казва: „Това може да е моментът да се обмисли универсална основна заплата.“ Той твърди, че това ще „гарантира и конкретно постигне на идеала, едновременно толкова човечен и толкова християнски, да няма работник без права“.
Към днешна дата повече от 2 милиона души са заразените с Covid-19 по целия свят, а смъртните случаи са 137 078, сочат данни, събрани от университета Джон Хопкинс.
„Трябва да защитим всички“
Универсалният базов доход не е нова идея. Но тя придоби по-голяма популярност, особено напоследък в САЩ чрез кандидата за президент Андрю Ян, който основава своята платформа на тази мярка.
МВФ описва универсалния базов доход като механизъм за подпомагане на доходите, при който се предвижда редовни парични плащания да достигнат цялата (или много голяма) част от населението без (или с минимални) условия.
Гай Стендинг, професор в Лондонския университет, казва пред CNBC, че няма перспектива за глобално икономическо възраждане без универсален базов доход. Стендинг, който е привърженик на универсалния базов доход повече от три десетилетия, вярва, че коронавирус кризата ще бъде "спусъкът" за въвеждането на базов доход.
„Рано или късно ще имаме някаква система на основен доход, но мисля, че да накараме държавите да я въведат, ще е трудно. Има голяма институционална съпротива срещу тази мярка поради последиците от въвеждането й", казва той.
Стендинг постоянно призовава световните лидери да избягват да повтарят същите грешки, които бяха допуснати след глобалната финансова криза през 2008 г., заявявайки, че друга „токсична комбинация“ от икономии и количествени облекчения просто ще доведе до поредната криза. „Връщането назад и правенето на това, което направиха след 2008 г., би било катастрофа“, категоричен е той.
Някои правителства, включително Великобритания, Австрия и Дания, въведоха субсидии за заплати, за да защитят домакинствата от очакван икономически спад. Те са предназначени да подпомогнат защитата на работните места и да покрият заплатите на милиони хора.
Постоянното отхвърляне на такъв подход като „регресивен“ и „неефективен“ би довело само до това, че голям брой уязвими хора ще бъдат изключени от системата. "Това е жестока икономика. И така, за мен всички аргументи накланят към това да кажем: „Трябва да защитим всички. Всички сме уязвими", казва Гай Стендинг.
„Изравняване на нивото“
По-рано този месец испанският министър по икономическите въпроси Надя Калвино каза пред испанския телевизионен оператор La Sexta, че четвъртата по големина икономика в еврозоната ще въведе универсален базов доход „възможно най-скоро“.
Калвино заяви, че желанието на правителството е да превърне основната национална заплата в постоянен инструмент, който да подкрепя гражданите „завинаги“.
Ако политиката се прилага успешно през следващите седмици, това ще направи Испания първата държава в Европа, въвела универсален базов доход в дългосрочен план.
Кайлин Бърч от Economist Intelligence Unitе казва пред CNBC, че решението на Испания да въведе универсален базов доход може да проправи пътя на други страни да я последват. „В САЩ всъщност вече са стигнали до тази политика - макар и през задната врата, а не през входната врата“, каза Бърч, като се позова на плана за директни плащания на федералното правителство.
Първата вълна под формата на стимули вече е по банковите сметки на някои американци, според приходната администрация. Милиони други очакват да получат своите чекове през следващите седмици.
Чековете са на стойност 1200 долара за физически лица с коригиран брутен доход под 75 000 долара и 2400 долара за двойки, които печелят под 150 000 долара.
Изплащането им е част от законопроекта за стимулиране на икономиката в размер на 2.2 трилиона долара, приет в края на миналия месец. Преките плащания са предназначени да помогнат за смекчаване на финансовото напрежение, причинено от Covid-19.
„Ако не друго, това прави необходимостта да има някакъв "изравнител на нивото", за да може домакинствата да избегнат финансова разруха“, каза Бърч.
Тя предупреди, че еднократните плащания са „несъвършен пример“ за базов доход в най-голямата икономика в света, като се има предвид, че домакинствата няма да могат да планират получаване на второ плащане и тъй като хората обикновено се колебаят да харчат пари вследствие на икономически спад.
Има "голяма разлика" между САЩ и Европа, що се отнася до техния апетит за универсална базова заплата, каза Бърч, като подчерта, че за Европа като цяло се смята, че има "повече познанство и комфорт с леви политики".
Избухването на Covid-19 доведе до затварянето на всички страни по света, като много правителства налагат драконовски мерки върху живота на милиарди хора. Социалните, образователните и икономическите последици от мерките за блокиране, които се различават по приложението им в световен мащаб, но като цяло включват социално дистанциране, затваряне на училища и забрани за публични събирания, се очаква да окажат силно отрицателно въздействие.
Международният валутен фонд (МВФ) очаква глобалната икономика през 2020 г. да претърпи най-тежката си финансова криза след Голямата депресия.
Драматичният спад в очакванията за растеж през тази година усили опасенията за хората, които са най-уязвими от икономически спад.
В своето писмо за Великден през уикенда папа Франциск казва: „Това може да е моментът да се обмисли универсална основна заплата.“ Той твърди, че това ще „гарантира и конкретно постигне на идеала, едновременно толкова човечен и толкова християнски, да няма работник без права“.
Към днешна дата повече от 2 милиона души са заразените с Covid-19 по целия свят, а смъртните случаи са 137 078, сочат данни, събрани от университета Джон Хопкинс.
„Трябва да защитим всички“
Универсалният базов доход не е нова идея. Но тя придоби по-голяма популярност, особено напоследък в САЩ чрез кандидата за президент Андрю Ян, който основава своята платформа на тази мярка.
МВФ описва универсалния базов доход като механизъм за подпомагане на доходите, при който се предвижда редовни парични плащания да достигнат цялата (или много голяма) част от населението без (или с минимални) условия.
Гай Стендинг, професор в Лондонския университет, казва пред CNBC, че няма перспектива за глобално икономическо възраждане без универсален базов доход. Стендинг, който е привърженик на универсалния базов доход повече от три десетилетия, вярва, че коронавирус кризата ще бъде "спусъкът" за въвеждането на базов доход.
„Рано или късно ще имаме някаква система на основен доход, но мисля, че да накараме държавите да я въведат, ще е трудно. Има голяма институционална съпротива срещу тази мярка поради последиците от въвеждането й", казва той.
Стендинг постоянно призовава световните лидери да избягват да повтарят същите грешки, които бяха допуснати след глобалната финансова криза през 2008 г., заявявайки, че друга „токсична комбинация“ от икономии и количествени облекчения просто ще доведе до поредната криза. „Връщането назад и правенето на това, което направиха след 2008 г., би било катастрофа“, категоричен е той.
Някои правителства, включително Великобритания, Австрия и Дания, въведоха субсидии за заплати, за да защитят домакинствата от очакван икономически спад. Те са предназначени да подпомогнат защитата на работните места и да покрият заплатите на милиони хора.
Постоянното отхвърляне на такъв подход като „регресивен“ и „неефективен“ би довело само до това, че голям брой уязвими хора ще бъдат изключени от системата. "Това е жестока икономика. И така, за мен всички аргументи накланят към това да кажем: „Трябва да защитим всички. Всички сме уязвими", казва Гай Стендинг.
„Изравняване на нивото“
По-рано този месец испанският министър по икономическите въпроси Надя Калвино каза пред испанския телевизионен оператор La Sexta, че четвъртата по големина икономика в еврозоната ще въведе универсален базов доход „възможно най-скоро“.
Калвино заяви, че желанието на правителството е да превърне основната национална заплата в постоянен инструмент, който да подкрепя гражданите „завинаги“.
Ако политиката се прилага успешно през следващите седмици, това ще направи Испания първата държава в Европа, въвела универсален базов доход в дългосрочен план.
Кайлин Бърч от Economist Intelligence Unitе казва пред CNBC, че решението на Испания да въведе универсален базов доход може да проправи пътя на други страни да я последват. „В САЩ всъщност вече са стигнали до тази политика - макар и през задната врата, а не през входната врата“, каза Бърч, като се позова на плана за директни плащания на федералното правителство.
Първата вълна под формата на стимули вече е по банковите сметки на някои американци, според приходната администрация. Милиони други очакват да получат своите чекове през следващите седмици.
Чековете са на стойност 1200 долара за физически лица с коригиран брутен доход под 75 000 долара и 2400 долара за двойки, които печелят под 150 000 долара.
Изплащането им е част от законопроекта за стимулиране на икономиката в размер на 2.2 трилиона долара, приет в края на миналия месец. Преките плащания са предназначени да помогнат за смекчаване на финансовото напрежение, причинено от Covid-19.
„Ако не друго, това прави необходимостта да има някакъв "изравнител на нивото", за да може домакинствата да избегнат финансова разруха“, каза Бърч.
Тя предупреди, че еднократните плащания са „несъвършен пример“ за базов доход в най-голямата икономика в света, като се има предвид, че домакинствата няма да могат да планират получаване на второ плащане и тъй като хората обикновено се колебаят да харчат пари вследствие на икономически спад.
Има "голяма разлика" между САЩ и Европа, що се отнася до техния апетит за универсална базова заплата, каза Бърч, като подчерта, че за Европа като цяло се смята, че има "повече познанство и комфорт с леви политики".
