Икономическата криза бързо може да стане дългова

Коронавирусът потапя перспективите за глобален растеж през първата половина на 2020 г., сочи нов доклад на The Economist Intelligence Unit. Преди избухването на епидемията анализаторите на EIU очакваха растежът на реалния БВП в световен мащаб да бъде по-нисък през тази година - 2.3% (по пазарни валутни курсове), но все пак да има растеж. Пандемията обаче промени правилата на играта и сега те очакват глобалната продукция да се свие с 2.5%, което е по-дълбоко потъване, отколкото по време на световната финансова криза през 2008-2009 г.

Отрицателният ефект върху растежа ще дойде както по отношение на търсенето, така и на предлагането. От една страна, карантинните мерки, болестите и отрицателните потребителски и бизнес настроения ще потиснат търсенето. В същото време затварянето на някои фабрики и прекъсването на веригите на доставка ще създаде затруднения в снабдяването. Икономическият шок ще бъде концентриран най-вече през първата половина на тази година, като регионалните отражения ще следват постепенното разпространение на пандемията по целия свят.

Анализаторите очакват умерено възстановяване на световната продукция през втората половина на 2020 г., при условие че разпространението на коронавируса се сдържа до голяма степен в световен мащаб и не се появяват втора или трета вълна на пандемията.

Въздействието върху доверието и търсенето обаче ще бъде дълготрайно. Повишаването на несигурността ще доведе до увеличени предпазни спестявания сред домакинствата и забавени бизнес инвестиции. Поради страх някои потребители могат също така да продължат да спазват по-строги мерки, дори след като правителствата премахнат блокадите, което ще ограничи възстановяването на частното потребление.

При най-лошия сценарий може да се осъществи дори криза с държавния дълг, ако усилията за ограничаване на пандемията източат фискалните възможности на правителствата и драстично увеличат публичните разходи в развитите държави. Това се допълва от факта, че много от европейските страни, които са сред най-тежко засегнатите от пандемията, като Италия и Испания, имаха слаби фискални позиции още преди избухването на епидемията. Потенциалната дългова криза в която и да е от тези страни бързо би се разпространила в други развити икономики и нововъзникващи пазари, като изпрати глобалната икономика в друг, вероятно много по-дълбок, спад.

Китай

Китай беше първата страна, засегната от огнището на коронавируса. След първоначално бавен отговор китайските власти поставиха Хубей и други провинции под блокада, като значително ограничиха икономическата активност в области, които са от изключително значение за националните и международните вериги на доставки. Китайските граждани намалиха разходите си, което означава, че фирмите, работещи в сектори на услугите, като например за обществено хранене и настаняване, срещнаха трудности. Последните данни показват също, че индустриалното производство, както и инвестициите в имоти и дълготрайни активи падат с рекордни нива през януари-февруари.

Това ни кара да вярваме, че продукцията на Китай се е свила с 10.9% през тримесечието януари-март, посочват анализаторите от EIU. Има признаци, че активността в Китай вече бавно започва да се възстановява, като китайското ръководство има желание да нормализира ситуацията и постепенно да премахне карантинните мерки. На този фон те очакват растежът да се възстанови до 9.2% тримесечие спрямо тримесечие през април-юни. Това обаче ще се дължи главно на базовите ефекти и очакването е растежът на Китай през цялата година да бъде само 1%.

Европа

В цяла Европа мерките, предприети за забавяне на разпространението на коронавируса, ще доведат до спад на икономиките през 2020 г. Италия, която в момента отчита най-голям брой смъртни случаи в световен мащаб, ще отбележи спад на производството с 5% за първото тримесечие, тъй като мерките за блокиране на страната силно нарушиха икономическата активност.

Картината изглежда още по-лоша за цялата еврозона през второто тримесечие, като всички страни се очаква да отчетат свиване на своята продукция на тримесечна база. Ситуацията изглежда особено мрачна в Германия. Огромният производствен сектор в страната, който представлява една пета от икономиката, е силно експортно ориентиран, което означава, че страната е особено изложена както на прекъсване на веригата на доставки, така и на потъващото глобално търсене. Очакванията са, че продукцията на Германия ще се свие с 10% през второто тримесечие и с 6% като цяло тази година.

Възстановяването на страната ще бъде по-бавно от това на други държави от еврозоната, като Франция, където обикновено по-устойчивото вътрешно потребление представлява по-голям двигател за растеж.

САЩ

Коронавирусът бързо се разпространява в САЩ, които сега отчитат най-голям брой случаи в световен мащаб. Въздействието на пандемията върху растежа на страната ще се усети главно през второто тримесечие на тази година, когато се очаква свиване на БВП с 5.9%.

Първоначалната реакция на американската администрация към епидемията от коронавирус беше особено слаба, което позволи на вируса да се разпространи бързо. Имайки предвид рязкото прилагане на мерките, необходими за овладяване на вируса, рязкото скачане на молбите за безработица в края на март и бавния напредък в ускоряването на тестовете за коронавирус, прогнозата на EIU е реалният БВП да се свие с 2.9% през 2020 г. Това все още е оптимистичен сценарий, който ще дерайлира, ако мерките за ограничаване не бъдат премахнати до втората половина на тази година. Той също така предполага, че последните мерки за стимулиране, на стойност 2 трлн. долара - повече от два пъти по-големи от размера на законопроекта за стимулиране, одобрен в отговор на световната финансова криза, се прилагат бързо, давайки на работниците в сектора на услугите достъп до жизненоважна финансова подкрепа.