Космическото образование – на светлинни години

Татяна Иванова и Самуил Николов ще учат в Авиационния университет Ембри Ридъл в САЩ, след като успешно събраха сумата за първата година от своето следване – около 60 000 долара. Това стана с обществени кампании, а не с подкрепата на държавата.

Техният път към космоса минава през нayчнo-oбpaзoвaтeлен кocмичecки лaгeр по модел на НАСА в тypcкия град Измир - трамплин за бъдещите пилоти, инженери и конструктори за европейски и международни звездни мисии. Преди няколко години това беше една от малкото възможности български младежи да влязат в тази нишова сфера на образование.

Днес възможностите са повече, благодарение на българските иновативни компании, които работят в област, и с усилията на университети, предприемачи и учени. Сред тях са “Космическо училище” за гимназисти на Society for Conservation GIS-клон България, Институтът за космически изследвания и технологии към Българска академия на науките (БАН) и Българското астронавтско дружество. Космическата академия за деца на Тихомир Димитров също обучава любознателните. Райчо Райчев, основател на ЕnduroSat, създаде образователната програма „Космически предизвикателства”. Студентите от Висшето военноморско училище (ВВМУ) във Варна разполагат с най-голямата високотехнологична лаборатория за космически науки у нас, отново по инициатива на Райчев. Фестивалът “Ало, Космос! Говори България!“ събира ентусиасти и професионалисти в сферата.

Министерството на образованието и науката (МОН) и държавата сякаш са на светлинни години от тази сфера и тепърва правят първи стъпки в нея. През 2024 г. пловдивското СУ „Св. Паисий Хилендарски“ откри паралелка след 5. клас с разширено изучаване на космически науки. Учебната програма е в партньорство с Физико-технологичния факултет на Пловдивски университет „П. Хилендарски“ и ВВМУ-Варна. България планира да инвестира над 3,2 млн. евро за изграждането на българската LOFAR станция за астрономически изследвания на Рожен.

Извън тези частни или прохождащи инициативи на ниво общодостъпно образование – средно и висше, няма заделен национален ресурс за неговото развитие, нито за подкрепа на български младежи със стипендии. Затова остава в полето на бизнеса, неправителствения сектор и частни дарители да припознаят значимостта на тази инвестиция за икономиката и обществото. За държавната политика предстои да говорим, когато космическото образование стане национален приоритет.

Срещаме ви с Татяна Иванова, Диляна Георгиева и Нина Мирчева, които от различен ъгъл ще покажат стойността на преследването на звездите като национален дивидент:

Татяна Иванова: Преследвам мечтата да стана астронавт

Татяна Иванова (21 г.) е студент по авиокосмическо инженерство със специализация “Ракетни горива и двигатели” в САЩ. От близо 7 години преследва мечтата да стане първата жена космонавт на България в тренировъчната програма за кандидат-астронавти към IIAS (International Institute for Astronautical Sciences – Международния институт за космически науки) – Снимка Личен архив

Г-жо Иванова, как се насочихте към космическите науки и защо?

В гимназията се замислих в каква професия бих желала да се реализирам и смело казвах “не” на повечето. През лятото на 2018 г. спечелих стипендия за международния лагер по модел на NASA в Измир, Турция. Там усетих, че това е моето нещо. Няма професия в света, която да те предизвиква да достигнеш предела на силите си, психически и физически, както тази на астронавта. Селекцията за астронавти изисква 1000 летателни часа като пилот или 3 години стаж в сферата, в която кандидатът се развива след висше образование. Избрах да уча “Аерокосмическо инженерство” със специализация “Ракетни двигатели”.

Имам интерес и към създаването на нови технологични уреди, спомагащи по-добри симулации на микрогравитация в лабораториите по неутрална плаваемост, което би съчетало чудесно страстта ми към гмуркането с инженерните науки. Вече 6 г. преследвам мечтата си да стана астронавт. Участвам в два научни проекта, работя на три места и съм офицер в три клуба паралелно с класовете. За мен е огромна радост, когато говоря в училища, защото любопитството на децата ме вдъхновява.

Какви са кариерните и бизнес перспективи в тази област?

Образованието в тази област стимулира развитието на високотехнологични индустрии, укрепва научната общност и повишава националната конкурентоспособност. Инвестициите в космически изследвания могат да допринесат за икономическия растеж, като създават нови бизнес възможности и работни места. Освен това, космическите науки играят ключова роля в адресирането на глобални предизвикателства като климатичните промени и управление на природните ресурси. Доста от студентите тук завършват инженерство или авиация, а след това специализират бизнес науки. Все по-често срещано е създаването на частни бизнеси и стартъпи в индустрията. Разработването на нови костюми и скафандри, използването на ресурсите на астероидите и създаването на площадка за космически апарати на Луната ще са част от идеите, които ще бъдат осъществени в най-скоро време.

Как българският бизнес и общество Ви помогнаха? Как виждате приноса си за България в бъдеще?

В образованието и в развитието си получих подкрепа от десетки компании, частни лица, семейства и програми, по които кандидатствах. В Подкрепи.бг организирах две дарителски кампании. Надявам се, когато придобия нужните знания и опит, да сътруднича с български компании, дори и с държавни институции, за да се подобри обстановката тук. Мечтата ми е да учредя фондация. Често помагам на деца и бъдещи студенти. Имах честта три години да журирам конкурса за стипендии на ЦТО за Space Camp Turkiye.

Какво е нужно, за да има добро и перспективно обучение по космически науки у нас? Бихте ли сравнили с друга държава?

За да има добро и перспективно обучение по космически науки в България, е необходимо да се направят значителни инвестиции в образованието и научната инфраструктура, както и да се създадат специализирани програми в университетите и училищата. Нужно е оборудване с модерни технологии като лаборатории, телескопи, сателитни симулатори и достъп до космически мисии. Също така, изграждането на партньорства с международни организации като Европейската космическа агенция (ESA) и други научни институти би било ключово за осигуряване на стажове, съвместни изследвания и достъп до глобални ресурси.

За сравнение, в САЩ космическите науки се развиват активно, благодарение на големи инвестиции, партньорства с NASA и частния сектор, както и наличието на иновационни центрове. България може да се възползва от подобен подход. Съществуват програми в колаборация с ESA в Софийския университет, но не мисля, че са добре познати сред студентите и учениците. Все още има концентрация на силни школи в определени региони, а в други школи тотално липсват! Но ключови учебни заведения са създадени благодарение на ангели и големи инвеститори. Инвестицията в образователни инициативи би вдъхновила младите хора да изберат науките, технологиите и инженерството на територията на страната.

Диляна Георгиева: Интересът на бизнеса е все по-голям

Диляна Георгиева е част от Център за творческо обучение (ЦТО), който организира участието на български ученици в Space Camp Turkiye. Мисията на центъра е да създаде възможности за младите хора в България да се докоснат до световната наука и технологии – Снимка Личен архив

Г-жо Георгиева, какво е мястото на вашия Център в неформалното образование по космически науки в България? Кой подпомага лагера?

Центърът за творческо обучение има водеща роля в популяризирането на космическото образование у нас. С участието на български ученици в Space Camp Turkiye (Космически лагер Турция) насърчаваме интереса към STEM дисциплините и трансформираме начина на учене чрез иновативни подходи. Програмите ни развиват практически умения и създават среда за активно учене в реални ситуации. Българските участници получават подкрепа от български бизнеси и организации, както и от местните власти. Интересът на бизнеса към тази инициатива е все по-голям, тъй като тя предоставя платформа за насърчаване на бъдещи лидери в научната и технологична сфера. Много от партньорите ни виждат добавената стойност в подкрепата на ученици, които един ден ще могат да бъдат част от иновативни екипи в различни индустрии.

Кои са най-големите ви постижения? Каква е добавена стойност от участието в лагера?

Сред най-големите ни постижения е участието на повече от 1200 български ученици в Space Camp през последните години. Те не само усвояват важни умения, но и намират професионално вдъхновение. Татяна Иванова и Самуил Николов продължават обучението си и преследват кариери в аерокосмическата индустрия. Един от най-новите ни проекти е STEM обучителната програма за директори и учители. Тя цели да подпомогне българските училища в разработването на свои STEM инициативи и дейности с космическа насоченост. Добавената стойност за учениците е свързана с тяхното лично и академично израстване - те придобиват увереност и задълбочават знанията си в различни научни дисциплини в екипи и с решаване на реални проблеми. За учителите това е шанс да се обогатят с нови подходи и инструменти в преподаването.

Ако има профил на българските участници в лагера, какъв е той?

Участниците в Space Camp са с различни образователни и социални профили. Общото между тях е страстта към науката и технологиите, както и желанието им да открият нови хоризонти. Много от тях са мотивирани не само от академични успехи, но и от жаждата за нови знания и практически опит. Демонстрират изключителни лидерски качества и желание за иновации.

 

Нина Мирчева: Да си в космическия клуб е престиж

Нини Мирчева е мениджър Кoмуникации в Nasekomo – новаторска биотехнологична компания за индустриализиране на отглеждането на насекоми за добив на протеин. Фирмата подкрепи Татяна Иванова в обучителната й подготовка за  Авиационния  университет  в САЩ – Снимка Nasekomo

Г-жо Мирчева, защо подкрепяте каузата за космическо образование?

Насекомите играят жизненоважна роля за изследването на космоса и  могат да помогнат на хората в оцеляването им при дългосрочни космически полети  при завладяването на далечни планети. Това не е фантастика. И НАСА, и Европейската космическа агенция провеждат научни проекти с насекоми. Виждаме тясна връзка между нашата дейност и космическите мечти на човечеството. Що се отнася до бизнеса изобщо,  космическото образование е  ключово за насърчаването на култура на креативност и интердисциплинарно мислене, което представлява съществена част от устойчивостта и иновациите.

Какви са вашите очаквания от младежи като Татяна за принос към икономиката и държавата?

Татяна ни впечатли още на първата среща. Млади хора като нея въплъщават амбицията и любознателността на младостта, но тя е пример и за постоянство. Татяна вдъхновява. Тя е посланик на България. Вярваме, че космическото ни момиче ще постигне много, а нейните успехи  ще помогнат за образа на България като страна.

Подкрепата ни за „космическото момиче“ на България бе провокирана от желанието ни да вдъхновяваме следващите поколения. Искаме да създаваме лидери в устойчивостта, технологиите и иновациите. Смятаме, че усилията за изследване на космоса са инвестиции в напредъка в различни индустрии на земята.

Какво е необходимо, за да имаме перспективно образование по космически науки у нас?

В конкретния случай говорим за сътрудничество между академичните среди, бизнеса и международните космически организации. Целта би била достъп до ресурси, менторство и обмяна на глобален опит. Разбира се, нужни са и стабилни инвестиции в изследователски центрове и добре оборудвани лаборатории за обучение. България трябва да работи за иновативно образование. Имаме нужда от интердисциплинарно мислене, от програми и проекти, които комбинират наука, технологии и инженерство с меки умения за успешно общуване и екипна работа. И не на последно място - да си част от космическия клуб е престиж, който може да даде сили за нови открития и иновации.