Краят на познатия ни свят: Защо „бизнесът по старому“ вече е опасна илюзия?

Ако все още вярвате, че светът е подреден, предвидим и се движи по правилата на миналия век, проф. Ян Йонкер има лоша новина за вас: тези правила вече не важат. В своята провокативна лекция експертът по устойчиво развитие очерта контурите на една нова реалност, в която единствената сигурна константа е преходът.

Ян Йонкер бе специален гост-лектор на петото издание на форума ESG&Friends 2026, организиран от Esgnews.bg, част от групата на "Бранд Медия България". Той е известен експерт по устойчиво предприемачество, бизнес моделиране и устойчив преход. Получава рицарско звание с офицерски ранг от краля на Нидерландия за неакадемичната си работа по популяризиране на устойчивостта. Неговите изследвания са фокусирани върху това как устойчивите и кръгови бизнес модели насърчават прехода. 

Правилата на един неудобен свят

Йонкер започва остро: Навлизаме в ера, в която миналото вече няма стойност; Светът се управлява от десет нови, сурови правила, казва той и подчертава глобалния им мащаб. Накратко: миналото вече няма стойност, играта може да се преобърне без предупреждение, всичко е продажба, а единственото, което има значение, е печалбата.

И все пак, сред тази турбуленция, екологичните проблеми не са изчезнали – напротив, задълбочават се. И това е видимо през течащото разрушаване на екологични споразумения и институции в сферата на околната среда.

Трябва да си "Mad Man" с побеляла коса, за да рушиш всичко, свързано с околната среда днес“, категоричен е Йонкер.

Според професора човечеството е „заклещено в средата“ на нещо. Имахме 30 години относителна стабилност, а сега гледаме към нещо ново, без да имаме представа какво е то – според Йонкер този преход не е нито модна дума, нито правителствена програма с мандат от четири години.

Независимо дали става дума за енергия, водни ресурси или хранителни системи, промяната изисква време, което сякаш нямаме, но сме длъжни да инвестираме.

Въпросът, който задава, е неудобен:

Способни ли сме да управляваме прехода с инструментите, които имаме? Или ни трябва нещо друго?“

И отговаря без колебание: „Да, нужно ни е нещо друго. Не трябва да изхвърляме ESG, но трябва да мислим за различен модел.“

От ESG към нещо по-голямо: Колективната стойност

Йонкер не отрича рамки като популярната концепция за ESG (екологично, социално и корпоративно управление) или Целите за устойчиво развитие на ООН (SDGs). Те са важни исторически стъпки, но предвид гореописания преходен момент, в който се намираме, според професора има нужда от нов модел, базиран на три нови двигателя:

• Системна устойчивост (Resilience): Как да направим енергийните и социалните си системи способни да оцеляват при шокове?
• Обществена самодостатъчност: намаляване на зависимостта от вноса, изграждане на по-независими регионални системи. „Не означава да се затворим в себе си“, уточнява той. „Означава да развием собствените си системи с по-голяма автономност.“
• Запазване на стойността: Новата дума за „кръгова икономика“. Можем ли да използваме ресурсите си повече пъти, по-внимателно и с по-малко щети?

Бизнес моделът като решение

Може би най-провокативната теза в лекцията е следната: преходът трябва да бъде оформен като бизнес модел, казва Йонкер и подчертава, че това не е просто понятие от сферата на корпоративния свят. Бизнес моделът, продължава професорът, е логика за създаване на стойност – ценностно предложение, организация, ценообразуване и разпределение. Приложена не само към компании, но и към общности, региони, общества.

И именно тук идва концепцията, която Йонкер развива от години – колективните бизнес модели. Модели, в които различни участници инвестират заедно, организират се заедно, носят отговорност заедно и споделят печалбата и загубата заедно.

Примерите са реални, макар и все още редки. Енергийни кооперативи в Испания и хранителна дистрибуционна мрежа „Dewey“ във Франция са част от примерите. И според Йонкер са доказателство, че бъдещето не принадлежи на компаниите, затворени в своите организационни граници, а на колективните бизнес модели.

Светът, в който бизнесът се грижи само за своя двор, а обществото – за всичко останало, е мъртъв. Преходът изисква да преминем още един – да започнем да създаваме стойност отвъд стените на офиса си.

Светът се е променил. Въпросът не е дали ще участваме в прехода – а дали ще го оформим съзнателно, или ще го оставим да ни оформи той.