Кредитирането през 2017 г. достигна невиждан от десетилетие ръст
Проблемните заеми са намалели с 1.2 млрд. лв. за една година до 16.4%

Кредитирането в България през 2017 г. се е съживило, като темпът на растеж е достигнал ниво, невиждано от 10 години. Данните от паричната статистика на БНБ към края на декември показват, че заемите за бизнеса и домакинствата (заедно с овърдрафт) са нараснали с 4.76% - темп, който можеше да се види за последно през 2008 г.
Като изключим кредитите към финансовите институции, които в голямата си част са междубанкови операции и движение на пари между компаниите майки и дъщерните им банки, най-голям принос към растежа има жилищното кредитиране. От данните се вижда, че през 2017 г. то расте със 7.4%, а статистиката не помни такова увеличение от 2008 г., когато кредитирането отново се движеше от ипотечните заеми.
Раздвижването на икономиката през последните три години се отразява и на готовността на хората да взимат потребителски кредити, с които да купуват стоки и услуги, които преди това отлагаха. Ръстът на потребителските кредити е достигнал 5.8%.
Доста по-скромно растат кредитите за бизнеса – едва с 1.66%. Статистиката показва, че след 2009 г. този вид заеми на практика стагнира, без да отчита почти никакво увеличение. Между 2013 и 2015 г. дори се наблюдава спад.
От данните на БНБ за депозитите се вижда, че въпреки нулевите и понякога дори отрицателни лихви, хората и фирмите продължават да държат парите си на влог. През 2017 г. депозитите са нараснали с 6.2%, а темпът се забавя съвсем леко спрямо представянето през 2016 г. Натрупаните в търговските банки пари вече надхвърлят 72 млрд. лв., а 67% от тези пари са притежание на физически лица. Бизнесът държи на влог малко над 22 млрд. лв., но през миналата година темпът на растеж е достигнал рекордните 14%.
Най-добрата новина за банковата система идва по линия на лошите и преструктурирани кредити, чийто дял е паднал рязко до 16.4% от общия размер на отпуснатите заеми (без овърдрафт). Намалението спрямо края на 2016 г. е с близо 4 пр. пункта (1.2 млрд. лв.). Голяма част от това намаление се дължи на политиката на банките, започнала още през 2016 г., да продават портфейлите си с проблемни кредити. През тази и миналата година имаше няколко големи сделки между банки и големи колекторски компании.
Политиката на „прочистване“ очевидно ще продължи и тази година. Този месец се очаква резултатът от търга, който провежда ОББ за продажбата на пакет от необслужвани заеми за 460 млн. лв.