КРИБ е твърдо против ограничаването на рекламата на хазартни игри
Подобни промени са в противоречие с европейските модели на правна уредба на игралната индустрия, се казва в позиция

~ 3 мин.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) категорично възразява срещу предлаганите законови промени за ограничаване на рекламата и на разпространението на лицензираните лотарийни игри в България. Това е позицията на най-голямата бизнес организация в България. Тя е по повод предстоящите законодателни промени, които вицепремиера Валери Симеонов възнамерява да внесе, а ГЕРБ вече обявиха, че ще ги подкрепят.
Подобни промени са в противоречие с европейските модели на правна уредба на игралната индустрия в държавите от Европейския съюз, се казва в позицията. Там се посочва още, че в Европейския съюз този сектор е най-силно регулиран, действащите в момента в България регулации на лотарийните игри са едни от най-строгите в Европейския съюз, а корпорациите, които държавата е лицензирала за тази дейност, са стриктно контролирани от данъчните органи и работят на светло.
Според КРИБ, ако бъде приет новият законопроект за промени в Закона за хазарта, внесен от депутати от НФСБ, ще бъде нанесен тежък удар на лицензираните хазартни оператори в България за сметка на нелицензираните такива. В целият свят една от мерките в борбата с нелегалния хазарт е даване на възможност на легалните, плащащи данъци хазартни оператори да се рекламират чрез средствата за масова информация. Забраната за реклама на легалните хазартни оператори ще намали значително приходите в бюджета от данъци, се казва в отвореното писмо.
Мащабната реклама на легалните оператори стартира през 2012 г. По официални данни на Държавната комисия по хазарта към 2012 г. данъкът, платен от хазартните оператори, е под 20 млн. лв. За изминалата 2017 г. е над 200 млн. лв. Тези числа ясно доказват, че чрез средствата на рекламата легалните оператори повишават приходите си за сметка на нелегалните такива, а това е от полза за държавния бюджет, се казва в писмото на КРИБ.
Компаниите, които организират лотарийните игри, са едни от най-крупните данъкоплатци в страната и ограничаването на тяхната дейност ще доведе до сериозни загуби за държавния бюджет, а оттам и за обществото, които се измерват в десетки и стотици милиони годишно. Браншовите организации на тези компании са членове на КРИБ, както и отделни фирми, които са най-големите в бранша, също така членуват в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Членове на КРИБ, които ще понесат тежки последици от рестрикциите, са също така много медии, които са рекламополучатели и за които такова необмислено и необсъждано с никого решение ще доведе до срив в приходите. Загуби ще понесат и спортните клубове (при които рекламата от хазарт е важно перо за издръжка), а също така и всички рекламни агенции.
Тежки последици ще има и за множество малки търговци, които разчитат много на продажбите на лотарийни билети, за да развиват своя бизнес. През 2017 г. над 70 млн. лв. са изплатени под формата на комисиони на разпространителите на лотарийни билети. Ако предлаганите промени станат факт, това на практика ще означава и ликвидация на много работни места.
- Не на последно по важност място, според КРИБ, предвижданите рестрикции ще нанесат щети и върху бизнеса, който е на светло, който плаща данъци, осигуровки и заплати. Ако законодателните промени бъдат приети, всъщност ще бъде обслужен черният сектор, а може би това е и целта.
Възразяваме срещу порочния законодателен подход да се обявяват промени, които засягат широк кръг предприемачи и граждани, без да е извършена изискуемата предварителна оценка за тяхното въздействие и да са оценени фискалните ефекти от евентуалното им прилагане. За пореден път се предлагат законодателни промени без обществено обсъждане и оценка на това как тяхното приемане ще се отрази на фиска.
КРИБ заявява готовността си да защити българската индустрия и представлявания от нас бизнес от 900 хиляди заети като цяло, от които 177 хил. заети пряко или косвено в игралния сектор, от законодателен волунтаризъм, воден от популизъм, предизборни нагласи и неясни интереси, завършва позицията на бизнес организацията.