КРИБ подкрепя АИКБ и БСК срещу регистрацията на БРАИТ

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) подкрепя позициите на другите две работодателски организации – АИКБ и БСК, според които Българска работодателска асоциация Иновативни технологии (БРАИТ) няма законово право да бъде призната за национално представена работодателска организация и да участва в Съвета за тристранно сътрудничество.

Становището на КРИБ идва във връзка с процедурата по установяване представителността на организациите на работниците и служителите и на работодателите, която се провежда в момента (т.нар. преброяване).

КРИБ напълно подкрепя казаното от председателя на АИКБ Васил Велев и от колегата му Радосвет Радев от БСК, които в няколко интервюта обясниха защо БРАИТ не може да бъде регистрирана като работодателска организация и ако това се случи, ще е в противоречие с нормите в Кодекса на труда.

Сега КРИБ добавя и своите доводи. По време на пресконференцията от миналата седмица, представителите на БРАИТ заявиха, че отговарят на абсолютно всички критерии, за да бъде призната за национално представена работодателска организация. От асоциацията се приемат за наследник на „Асоциация на Бизнес Клъстерите“ и според тях още през 2009 г. са регистрирани като работодателска организация и автоматично трябва да са прехвърлени в регистъра на работодателите и синдикатите, който действа от началото на 2018 г.

От КРИБ обаче обясняват, че БРАИТ е сдружение с нестопанска цел, определено за дейност в обществена полза, учредено по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), и е вписано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието през 2019 г.

„Налице е неизпълнение на правните изисквания при критериите за признаване на организацията като национално представителна на национално равнище по четири основни направления“, казват пт КРИБ.

Първо, БРАИТ не е работодателска организация - за да е такава, трябва да е учредена по реда на чл. 49 от Кодекса на труда и да е вписана в регистър на синдикалните и работодателските организации в окръжния съд по седалището й (за София – Софийския градски съд). Второ, БРАИТ няма качество на юридическо лице, придобито по реда на 49, ал. 1 Кодекса на труда най-малко три години преди подаването на искането за признаване на представителност – чл. 35, ал.1, т. 4 КТ.  Трето, БРАИТ не може да представи съдебно решение за вписване и удостоверение за актуално състояние, издадено от съда по регистрацията, както и заверен от съда препис от последния вписан устав на организацията – също изрични изисквания за наличието на критериите за национална представителност, защото не разполага с такива, т.е., не отговаря на чл. 6, ал.1, т. 1 и 2 от Наредбата за установяването на наличието на критериите за национална представителност. И четвърто, в записаните в устава цели сдружението БРАИТ на първо място е посочило, че ще действа за представляваните от него работодатели като представителна организация на работодателите на национално равнище. Дали работодателската организация е представителна на национално равнище, се определя не от нейния устав, а от признаването й за такава от Министерския съвет по реда на Кодекса на труда. По този начин БРАИТ подвежда и своите сегашни и бъдещи членове, че е национално представителна работодателска организация без да е призната за такава с решение на МС, пише в позицията на най-голямата работодателска организация в България.

Освен това,  сдруженията с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в обществена полза,  се уреждат специално и само по реда на ЗЮЛНЦ, имат специфични цели и могат да бъдат подпомагани от държавата чрез данъчни, митнически и други облекчения. Което е абсолютна пречка сдружението да бъде определено като работодателска организация, отговаряща на изискванията на чл. 49 от Кодекса на труда, което пък от своя страна изключва признаването й за национално представителна.

„Дори разглеждането ѝ като такава я поставя в привилегировано положение спрямо останалите организации на работодателите, кандидатстващи за национална представителност, в грубо нарушение на чл. 36, ал. 5, т. 1 от Кодекса на труда, а именно: установяването на наличието на критериите за представителност се извършва при спазване на принципа на равнопоставеност на субектите“, пише в позицията.

Признаването на БРАИТ за национално представителна работодателска организация, според КРИБ, би се явило в нарушение на основния конституционен принцип, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, а именно, че Република България е правова държава, в която действа върховенството на закона. В чл. 44, ал. 1 на Конституцията е установено, че гражданите могат свободно да се сдружават. А в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че законът определя организациите, които подлежат на регистрация. От което следва, че всяко едно гражданско сдружение е длъжно да определи правно-организационната си форма и да спазва изискванията на специалния закон за тази форма. В противен случай политическите партии биха могли да се регистрират и като фондации, работодателските и синдикалните организации като политически партии и т.н.

Според КРИБ съществува голяма вероятност БРАИТ да не отговоря на количествените критерии. „Основанията ни за това се свеждат до информацията, с която всички кандидатстващи за национално представителни работодателски организации разполагат, а именно: установените т. нар. „дублажи“, т. е., предприятие, браншова или отраслова организация е включена в числения състав на две или повече организации, които искат да бъдат признати за представителни. На основание чл. 10, ал. 4 от Наредбата за установяване на критериите за представителност в тези случаи министърът на труда и социалната политика изисква от националните ръководни органи на тези организации заедно с предприятието или организацията да уточнят в числения състав на коя от тях да бъдат включени съответното предприятие и/или организация.

Според тази информация до 6 октомври - крайният срок за представяне на документите в Министерския съвет, БРАИТ е заявила  малко над 57 хил. заети в предприятия, които членуват в организацията, т.е. тя е на ръба за покриване на единия от двата възможни критерии,  а именно  -  да обхваща най-малко 50 хил. заети в 1500 фирми и далеч от възможността да покрие другия критерий, според който в предприятията на организацията е необходимо да има 100 хил. заети независимо от броя на фирмите.

Ако се вземат предвид дублиращите се предприятия, т.е. тези, които членуват и в други работодателски организации, които по предварителни данни обхващат около 48 хил. заети, то безспорният брой заети, представени от БРАИТ в срока предвиден по наредбата, е около 8 хил. заети.

Предстои да бъде установено тези предприятия, които са дублирани, към коя от кандидатстващите организации ще бъдат насочени на база  представените пълномощни. „Предвид, че съгласно първичните документи БРАИТ надвишава минималния изискуем праг за заети с малко над 8 хил., то може, при отстраняването на дублажите, да се окаже, че не могат да покрият минималния изискуем праг. Разбира се, всичко това ще стане ясно едва след като комисията разгледа документите и излезе със становище“, казват от КРИБ.

В тази връзка КРИБ задава въпрос, колко в действителност са заетите в предприятия, подадени от БРАИТ – 57 хиляди, както е в представените документи в Министерски съвет, или 66 хиляди, както бе посочено на дадената от БРАИТ пресконференция на 29 октомври, и логичния подвъпрос - има ли движение и промяна в цифрите след внасянето на документите в МС. Отговорът на този въпрос може да доведе до заключения за подмяна на факти и откровени неистини.

КРИБ подкрепя напълно и казаното от председателя на БСК Радосвет Радев, че много от членовете на БРАИТ поотделно и в момента членуват в национално признатите за представителни работодателски организации и имат по всякакъв начин възможност да бъдат представени и да участват в работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). „Даже представител на един от клъстерите в БРАИТ е член на УС на БСК“, посочва Радосвет Радев и във връзка с това изразява принципно подозрение, че БРАИТ иска да участва в НСТС, защото това е средство за постигане на някакви други цели.

Като конкретизация на казаното от БСК ще посочим, че големите компании, членове на Индустриален клъстер Средногорие, визиран от Радосвет Радев, са дали индивидуални пълномощни на КРИБ, а именно „Асарел-Медет“ АД, „Аурубис България“ АД, „Елаците-Мед“ АД, „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, „Геотехмин“ ООД, „Геотрейдинг“ АД, „Сименс ЕООД“.

„Логичен е въпросът как един клъстер става член инициатор за създаването на нова работодателска организация БРАИТ, след като неговите основни членове са упълномощили да ги представляват вече съществуващи работодателски организации? А самият Индустриален клъстер Средногорие е член на Управителния съвет на БСК в лицето на изпълнителния си директор Николай Минков?“, питат от КРИБ.

КРИБ подозира в опитите на БРАИТ да накара правителството да я признае за национално представителна работодателска организация стремеж към постигане на някакви други лични цели, които прозират от генезиса на създаването на клъстерите - гръбнакът на БРАИТ.

КРИБ задава няколко въпроса, свързани с асоциацията:

1.  Във връзка с обявеното в медиите в началото на м. април т.г., че Аутомотив Клъстер България ще произведе големи количества качествени респираторни апарати, питаме дали са произведени и ако да, на кого са дарени?
За сравнение ще напомним, че КРИБ чрез своя колективен член Българската минно-геоложка камара, която е браншова организация, а не клъстер, дари близо 3 млн. лв. за закупуване на животоспасяваща техника и медицински артикули (вкл. респираторни апарати), включително 300 хил. евро за медицинско оборудване и доставката му от Китай. Като цяло КРИБ и неговите индивидуални и колективни членове оказаха подкрепа на обществото за над 14 млн. лв. под формата главно на парични дарения, както и на животоспасяващо и защитно медицинско оборудване, насочено към десетки болници в цялата страна. Още по-странно звучи в тази обстановка версията, че въпреки кризата аутомотив компаниите печелели, и то много добре, което пък ни дава основание да запитаме какво отдели аутомотив секторът, за да помогне на нуждаещите се свои съграждани по време на пандемията?

2.  По повод обявеното от Аутомотив Клъстер България, че окабеляването е сред най-иновативните дейности, питаме кое е иновация в автомобилостроенето – окабеляването или производството на цял автомобил?

3.  Питаме може ли да бъде обявяван за знаков инвеститор този, който носи в България „социалната експлоатация на 21-ви век“ - ефективната стачка в „Язаки България“ град Ямбол през 2015 г. за нарушаване Кодекса на труда, съгласно позицията на КТ „Подкрепа“ и тоталното неспазване на мерките срещу COVID-19 в завода на компанията в Димитровград​.

4.  Може ли „Язаки България“ да бъде сравнен с инвеститори, членове на КРИБ, които произвеждат автомобил от А до Я (който печели по състезателни писти по света) или произвеждат пълна гама електромобили (от такива за индивидуално ползване до товарни), които бяха изложени пред залите при провеждането на последния Бал и други събития на КРИБ. Когато собственикът им, обаче, се обръща към автомобилния клъстер с молба да му бъде предоставен списък с артикулите, произвеждани от членовете на клъстера, за да купува от тях, получава отговор „нямаме такъв!“.

5.  Питаме целия IT сектор ли представляват БАИТ (съосновател на БРАИТ), и съответно БРАИТ, след като IT гиганти като например „Майкрософт България“, „Телелинк Бизнес Сървисис“, „A1 България“, VIVACOM, „Теленор България“, „Електрон Прогрес“, „Сиела Норма“, „РИСК Електроник“ и много други са дали индивидуални пълномощни на КРИБ да ги представлява като работодателска организация? Защо IT гигант като НР напусна демонстративно БАИТ преди години, казвайки, че „БАИТ целенасочено възпрепятства привличането на инвестиции в българския IT сектор“?

6.  И накрая питаме, защо организацията на „най-големите IT експерти“ (както те се възприемат) все още няма интернет страница, а сайтът на Асоциацията на бизнес клъстерите в България не функционира?