КРИБ представи спешните мерки за спасение на българския бизнес

Разсрочване на данъци, премахване на лихвите за публични задължения и осигуряване на ликвидност за фирмите, са част от предложенията

КРИБ представи спешните мерки за спасение на българския бизнес
6300 ~ 4 мин. четене

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) представи предложенията си за спешни мерки, които държавата трябва да предприеме в подкрепа на българския бизнес във връзка с обявеното извънредно положение и тежките стопански ограничения във връзка с епидемиологичната обстановка в страната. Според организацията, която обединява най-големите компании в България, произвеждащи значителна част от брутния вътрешен продукт (БВП), за облекчаването на бизнеса трябва да се приложат 16 мерки:

1. Компенсиране на поскъпването на електроенергията на промишлени предприятия в резултат на поскъпването на емисиите парникови газове, съгласно критериите на Насоки относно мерки за държавна помощ в контекста на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) след 2012 г.;

2. Въвеждане на таван за разходите за такса задължения към обществото (ЗКО) на енергоинтензивните предприятия с критерии за допустимост съгласно Насоките за държавна помощ за околна среда и енергетика;

3. Ретроактивно възстановяване на надплатените суми за природен газ на крайните клиенти на "Булгаргаз" след споразумението с "Газпром";

4. Промяна на сроковете за деклариране, плащане и изпълнение на финансови задължения:

  • Отлагане на крайната дата на годишното финансово приключване на предприятията с два месеца;
  • Да се удължи срокът и да се разсрочи плащането на осигуровки и ДДФЛ, включително за м. февруари, чийто срок е 25 март;
  • Да се удължи подаването на одитирани финансови отчети към регулатори и институции с минимум 60 дни;
  • Да няма лихви върху публичните задължения за периодите, удължени в контекста на ситуацията;
  • Да се удължат сроковете за подаване и плащане на годишните данъци на физическите лица с 60 дни.

5. Осигуряване ликвидност на бизнеса, без която няма да могат да се плащат заплати и суми към доставчици. Липсата на ликвидност ще доведе до вълна от фалити и истинска, дълбока криза. Доколкото сме във валутен борд, ликвидността може да бъде осигурена само от държавата. В тази връзка предлагаме да се съсредоточим върху мерки за осигуряване на ликвидност като:

5.1. Забавени и дължими плащания на бюджетни организации

  • или Да се осигури незабавно финансиране (без значение дали е в бюджета ли не) за неплатени, но дължими и неоспорени плащания на бюджетни организации;
  • или Да се осигури изкупуването на тези задължения от ББР (има и прецедент).

Особено важно е приоритетно да се осигурят средства за болниците – там това е животоспасяващо. Но нека държавата да помогне на всички като плати веднага сумите, които така и така се дължат, но се забавят.

5.2. Данък печалба

  • да се отложи срока за плащане на годишния данък печалба за фирми /корпоративен данък/ и физически лица с 30 или 60 дни;
  • временно (3 месеца) да се спре събирането на авансов данък печалба за 2020 г.

5.3.Данък добавена стойност

  • Да се удължи срока за внасяне на ДДС с 30 или 60 дни.

6. Възмездно осигуряване на дезинфектанти, маски и дистанционни термометри за транспортните фирми, обслужващи производствени предприятия. Тези дезинфектанти, маски и дистанционни термометри да се доставят на производствените предприятия с цел защита на работещите в предприятията при влизане на МТП за товарене на стоки - за дезинфекция на водачите на МПС;

7. Да не се затварят търговски обекти свързани с авторемонтна дейност, имащи отношение към безопасността на автомобилите и към безопасността на движението. Дейността е свързана с мобилността на населението в кризисния период и няма опасност от струпване на хора при осъществяването и;

8. Въпроси, свързани с трудовото законодателство:

  • Въвеждане на гъвкаво работно време (указания за прилагане на чл. 139, ал. 2 КТ, които се въвеждат едностранно от работодателя);
  • Въвеждане на намалено работно време;
  • Компенсация на хората, които ще бъдат временно в отпуск поради затварянето на търговски обекти;
  •  Въвеждане на режим на дистанционна работа/работа от разстояние - да се облекчи режимът, предвидeн в КТ в случаите на обявено извънредно положение за страната;
  • Увеличаване на продължителността на разрешения извънреден труд в рамките на една календарна година за един работник или служител /указания за прилагане на чл. 146, ал. 3 КТ във връзка с чл. 144, т. 3, съгласно които няма ограничения за максимална продължителност и работодателите могат да го ползват/.

9. Въвеждане на почасова сметка на отработените часове за даден продължителен период. Според нея всички отработени часове се натрупват съгласно тяхната категория труд в отделна индивидуална сметка за всеки работник. В интерес на работника е да натрупва часове за периоди, в които предприятието няма достатъчно натоварване. Работниците събират часове и ги държат в сметката си, за да могат да запазят нормалните си доходи в периоди с намалено работно време;

10. Предприятия с добри икономически показатели и с добра кредитна история, които изпаднат в доказани проблеми с ликвидността в резултат на кризата, да имат право на разсрочване на кредитни вноски при финансови институции (банки, лизингови компании, и др.), съответно да получават държавни гаранции за увеличаване на кредитната си рамка при финансовите институции;

11. Да се подкрепи финансово разпространението на електронни и печатни медии - телевизиите да не заплащат таксите, а печатните медии - освен субсидиране на разпространението, и подкрепа за брака. В момента не е ясно къде и какво ще се продаде от отпечатаните тиражи, тъй като пощите нямат ясна представа за работещи пунктове;

12. Да се използва европейско финансиране за мащабна информационна кампания в електронните и печатни медии;

13. Създаване на „зелени“ коридори за придвижването на тежкотоварни камиони на територията на страни членки на ЕС;

14. Екстрени мерки за освобождаването на български превозвачи блокирани на граници на страни членки на ЕС;

15.  Предоставяне на стимули на българските производители, които произвеждат дезинфектант с цел оказване на натиск върху този продукт и недопускане на спекула;

16.  Премахване на акциза върху спирта, който се използва за дезинфектант (последните дни се наблюдава рязък скок на спирта, който се използва за дезинфектант).

Коментари: 0