„Критична фаза“: Колосалните енергийни разходи на Германия ще растат още

Германия отпуска значителни средства, за да поддържа светлините включени. До момента енергийните разходи на държавата се изчисляват на почти половин трилион долара и непрекъснато нарастват, откакто войната в Украйна я вкара в дълбока енергийна криза преди девет месеца. Колосалната сума представлява общият размер на спасителните програми и схемите, които правителството на Берлин стартира, след като цените скочиха и страната загуби достъп до газ от основния си доставчик Русия. Всичко това може да не е достатъчно, пише Reuters в свой анализ.

Колко тежка ще бъде икономическата криза и колко дълго ще продължи, това зависи до голяма степен от развитието на енергийната криза“, каза Михаел Грьомлинг от Германския икономически институт (IW).

„Националната икономика като цяло е изправена пред огромна загуба на състояние“, допълни той.

Целевите държавни средства възлизат на около 440 милиарда евро (465 милиарда долара), според изчисленията. Това се равнява на около 1.5 милиарда евро на ден, считано от момента на нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари. Казано по друг начин – около 12% от БВП на страната или по 5400 евро за всеки човек в Германия.

Всичко това е едва първата стъпка от усилията на страната да избегне изчерпване на мощностите и да осигури нови източници на енергия. 

Водещата икономика на Европа, превърнала се в нарицателно за благоразумно планиране, сега е принудена да се съобразява с милостта на метеорологичните условия. Енергийното нормиране е риск в случай на продължително студено време тази зима – първата от половин век без руски газ в Германия.

Страната се обърна към по-скъпия спот пазар, за да замени част от загубените доставки, което спомогна за повишаване на инфлацията до двуцифрени нива. Междувременно осигуряването необходимите количества втечнен природен газ (LNG) и и енергия от възобновяеми източници – считани за алтернативи на руските горива – е далеч от целите. 

Германската икономика сега е в много критична фаза, тъй като бъдещето на енергийните доставки е по-несигурно от всякога“, каза Щефан Кутс, вицепрезидент и изследователски директор на бизнес циклите и растежа в Института за световна икономика в Кил.

„Къде е германската икономика? Ако погледнем инфлацията на цените, тя е в треска“, допълни той.

Попитано за отчета на Reuters за заделените пари, германското финансово министерство се позова на данни от своя уебсайт. Министерството на икономиката, което отговаря за енергийната сигурност, заяви, че продължава да работи за диверсификация на доставките, добавяйки, че LNG и терминалите, необходими за вноса му, са критична част от този план.

По-скъпата мощност наистина ще бъде болезнена за най-голямата икономика в Европа, за която Международният валутен фонд вече прогнозира, че ще се свие най-много сред държавите от Г-7 през следващата година. 

Сметката за внос на енергия в Германия ще скочи с общо 124 милиарда евро през тази и следващата година спрямо ръст от 7 милиарда за 2020 г. и 2021 г., по данни от института Кил. Това ще е голямо предизвикателство за енергоемките индустрии в страната.

Химическият сектор, който е най-изложен на нарастващите разходи за електроенергия, очаква спад на производството с 8.5% през 2022 г., алармира индустриалната асоциация VCI. Браншът предупреждава за

огромни структурни прекъсвания в индустриалния пейзаж на Германия“.

Близо до COVID разходите

Предназначените за борба с енергийната криза 440 млрд. евро вече доближават похарчените приблизително 480 милиарда евро, които според IW Германия е похарчила от 2020 г. за защита на икономиката си от въздействието на пандемията COVID-19.

Парите включват четири помощни пакета на стойност 295 милиарда евро, включително спасителния пакет от 51.5 милиарда евро за енергийната компания Uniper и този от 14 милиарда за Sefe (известен преди като Gazprom Germania). Също и 100 милиарда евро ликвидност за комунални услуги, за да осигурят своите продажби срещу неизпълнение, както и около 10 милиарда евро за инфраструктура за внос на LNG.

Сумата също така включва неотчетени по-рано ангажименти от 52.2 милиарда евро от държавния кредитор KfW за подпомагане на комуналните услуги и търговците, за да запълнят газохранилищата, да купуват въглища, да заменят източниците на доставки на газ и да покрият някои искания за марж. 

Въпреки тези усилия обаче няма голяма яснота как страната ще замени руските доставки. Германия е внесла около 58 милиарда куб. метра газ от Русия миналата година, според данни на Евростат и германската индустриална асоциация BDEW. Това представлява около 17% от общото потребление на енергия.

Германия иска възобновяемите енергийни източници да представляват поне 80% от производството на електроенергия до 2030 г. За сравнение, през 2021 г. делът е 42%. При последните темпове на разширяване обаче това остава далечна цел. Германия инсталира само 5.6 гигавата слънчев капацитет и 1.7 гигавата вятърен капацитет на сушата през 2021 г.

За да се постигне целта от 80%, новите вятърни инсталации на сушата трябва да се увеличат около шест пъти до 10 GW годишно, според доклад от октомври на федералното правителство и германските провинции. Соларните инсталации трябва да се учетворяват всяка година до 22 гигавата, се казва още в него.

Сузи Денисън, старши политически сътрудник в мозъчния тръст на Европейския съвет за външни отношения (ECFR), коментира, че макар Германия да е свършила „добра работа“, като е заменила количествата газ с енергия от спот пазара, тя е загубила репутацията си като лидер при чистата енергия.

За мен това, което наистина липсва в стратегията на Германия, е подобно внимание към бързото увеличаване на възобновяемите енергийни източници, че сега е моментът да се инвестира в инфраструктурата на водородна и вятърна енергия, за да се замени газа“, допълни Денисън.

LNG планът на Германия

През март министърът на икономиката Робърт Хабек си постави за цел да замени руската енергия до средата на 2024 г., въпреки че много икономисти и експерти смятат, че това е твърде амбициозно. Според Марсел Фрацшер, президент на Германския институт за икономически изследвания и Маркус Креббер, главен изпълнителен директор на най-големия производител на електроенергия в Германия RWE, това ще се случи не по-рано от 2025 г. и то, ако бъдат намерени алтернативни източници.

На LNG фронта също има планина за изкачване. Германия не разполага със собствена инфраструктура за втечнен природен газ, защото дълго време разчита на руското гориво и едва сега започва да изгражда своя капацитет. 

Засега Германия планира да разчита на шест плаващи терминала за внос на LNG, за да помогне за разнообразяване на доставките на газ. Първият трябва да е на линия в четвъртък, три трябва да влязат в експлоатация тази зима, а останалите да бъдат разгърнати в края на 2023 г. Така общият капацитет ще достигне най-малко 29.5 милиарда куб. м годишно.

RWE, Uniper и по-малкият партньор EnBW обещаха да осигурят обемите, за да гарантират, че терминалите работят с пълен капацитет до края на март 2024 г. Въпреки това остава неясно откъде ще дойдат въпросните количества гориво.

Германия е сключила само две твърди сделки за LNG след пълното спиране на доставките на руски газ през лятото, скромни краткосрочни споразумения за следващите два зимни сезона, според данни от ECFR.

Първата сделка е за 1 милиард куб. м на година между австралийската Woodside и закъсалия гигант Uniper, който държата трябваше да спасява. Втората договорка е между Националната петролна компания на Абу Даби и RWE и обхваща доставка от 137 хил. кубични метра през декември и неуточнени допълнителни доставки през 2023 г.

Uniper и RWE заявиха, че ще могат да осигурят допълнителни доставки чрез своето LNG портфолио, без да дават повече подробности. EnBW каза, че договорите за доставка все още се разработват и че търсят възможности на пазара.

Натовареният график на пътуванията на Хабек и канцлера Олаф Шолц демонстрира трудностите при осигуряването на големи дългосрочни сделки, които биха могли да откъснат Германия от скъпата спот власт. Двамата обиколиха света тази година, за да търсят допълнителни количества енергия, като посетиха страни като Канада, Катар и Норвегия.

Мисля, че Германия прави каквото може. На пазара на LNG Германия трябваше да започне от нулата, което не е никак лесно“, каза Джовани Сгаравати, анализатор в мозъчния тръст Bruegel.