Нискоемисионните зони в София ще действат от 1 декември 2023 г.

От 1 декември 2023 г. в София ще действат дългоочакваните нискоемисионни зони, до които най-старите и замърсяващи автомобили няма да имат достъп. Ограничението ще е само за трите зимни месеца през годината, когато въздухът е най-замърсен – декември, януари и февруари.

Наредбата влиза в сила със задна дата от 1 декември тази година, но ще има гратисен период до края на следващата, през който нарушителите няма да бъдат глобявани. Така ще може гражданите да се подготвят и да се ориентират по-добре в новите правила.

До приемането на наредбата, която бе представена още преди месеци, но гласуването ѝ на два пъти отлагано, се стигна след няколко часа дебати. В крайна сметка „за“ гласуваха 34 общински съветници, 15 гласуваха „против“, а само един се въздържа.

По време на дебатите всички политически сили изказаха мнение, че наредбата има нужда от още фини настройки. Категорично против се изказаха от БСП и ВМРО, но техните гласове бяха компенсирани от тези на „Демократична България“, които през последните седмици участваха и предлагаха различни варианти за промяна на документа. 

Откога и кои автомобили няма да имат достъп до центъра на града?

Двете зони, до които най-замърсяващите коли нямат да имат достъп, са т.нар. „Малък и Голям ринг“. Малкият обхваща територията между ул. „Васил Левски“, бул. „Патриарх Евтимий“, бул. „Ген. Скобелев“, ул. „Опълченска“, бул. „Сливница“.

Големият ринг пък се простира на територията на булевардите „Сливница“, „Данаил Николаев“, „Ситняково“, „П.Яворов“, ул. „Атанас Дуков“, бул. „Х.Ибсен“, бул. „П. Ю. Тодоров“, бул. „И.Е. Гешов“ и бул. „Константин Величков“, но и бул. „Михай Еминеску“, бул. „Никола Й. Вапцаров“, ул. „Люба Величкова“ и ул. „Сребърна“.

От 1 декември 2023 г. автомобили от първа екологична група няма да имат достъп до зона „Малък ринг“. Движението на тези от втора екологична група ще е забранено година по-късно – от 1 декември 2024 г., а от трета екологична група – от 1 декември 2028 г.

От 1 декември 2025 г. МПС-та от първа екогрупа няма да влизат в зона „Голям ринг“. Тези от втора пък ще подлежат на забраната от 1 декември 2027 г.

Живущите в тези райони няма да подлежат на ограниченията, но трябва да подават молба до общината, за да бъдат изключени от забраните. Същото се отнася и за хората с увреждания, като те ще могат да регистрират до 2 броя автомобили, с които ще могат да минават през зоните.

Засега тежкотоварните камиони и автобусите от градския транспорт няма да подлежат на забраните, каквато бе идеята на „Демократична България“, но наредбата дава възможност за непрекъснат мониторинг, така че промени може да се правят и в бъдеще.

Контролът и санкциите

Контролът ще се осъществява с видеокамерите, които вече са разположени и изградени по основните булеварди и следят трафика на колите. Те автоматично ще засичат чипа в екостикерите, които автомобилите получават след преминат годишен технически преглед.

Санкциите започват от 50 до 500 лв. за физически лица и от 500 до 5000 лв. за фирми.

Остава неясно дали до реалния старт на зоните данните от камерите ще се обработват ръчно или това ще се прави от автоматизиран софтуер. По време на обсъжданията независимият Борис Бонев поиска именно закупуването на такъв инструмент, за да има смисъл от въвеждането на зоните.

Битовото отопление с твърди горива

Според наредбата то ще бъде забранено от 1 януари 2025 г. първоначално за районите с изградена топлопреносна мрежа – „Средец“, „Красно село“, „Изгрев“, „Илинден“, „Студентски“, „Оборище“, „Възраждане“, „Лозенец“ и „Триадица“. На територията на цялата Столична община забраната ще важи от 1 януари 2029 г.

Сроковете са съобразени програмите на Столична община за подмяна на отоплителните уреди, които според БСП обаче вървят изключително бавно и неефективно.

Дебатите

Бойко Димитров (ДБ) посочи, че решението е знаково, но доста закъсняло. По думите му наредбата не е перфектна и има неща, които трябва да се изчистят. Той акцентира, че в бъдеще трябва да се включат в забраните и тежкотоварните МПС-та. Също така държавата трябва да направи усилия и да подобри контролът при годишните технически прегледи, тъй като по думите на Димитров „голяма част от прегледите са фиктивни“.

Димитров акцентира и върху това, че СО трябва да продължи да стимулира гражданите да използват градския транспорт, но и велосипедния транспорт. За целта София трябва да изгради цялостна мрежа от велоалеи.

Ние ще подкрепим наредбата, защото е първа стъпка към по-чист въздух в града.“

Анна Стойкова (ГЕРБ) акцентира върху баланса и етапността при въвеждането на мерките. Така ще се даде възможност на гражданите да се адаптират, а и ограниченията ще са реално само за три месеца през годината. По думите й над 300 града в Европа имат такива зони и проучванията там сочат, че те работят добре и постигат нужния ефект за по-чист въздух.

Михаил Петров (ВМРО) заяви, че те няма да подкрепят наредбата, тъй като тя създава „двойни стандарти“. По думите му зоните единствено ще преместят задръстванията и замърсяванията от една точка в друга, от булевардите към малките улици.

Държавата дава право да се купува кола втора ръка, няма ограничения за вноса, хората си плащат данъците и таксите, а след това СОС казва, че тези коли не може да влизат в определени зони. От пунктовете за годишен технически преглед излизат технически неизправни коли. Зоната ще работи само на хартия“, заяви Петров.

По отношение забраната за отопление на твърдо гориво, Петров коментира, че срокът за въвеждането е нелогичен, защото повечето хора решават още от началото на отоплителния сезон с какво ще се греят, а не от 1 януари, когато ще влезе в сила ограничението.

Хората не си купуват дърва или въглища, за да си ги държат в гаража и мазетата.“

По думите му най-много се гори в кварталите „Филиповци“, „Христо Ботев“ и „Факултета“, но те ще подлежат на забрани от 2029 г.

Не се ръководим от принципа замърсителят плаща, а гласоподавателят гласува“, заяви той.

Зафир Зарков (ГЕРБ) му опонира и заяви, че това, че държавата не може да ограничава вноса на замърсяващи автомобили, не означава, че не трябва да има мерки за ограничаването им в града. По думите му проверките на пунктовете пък са станали много по-ефективни.

Много съм учуден. Имах чувството, че дълго време сте били опозиция, а вие управлявахте с ГЕРБ. Какво направихте за по-добри и качествени прегледи“, обърна се Бойко Димитров (ДБ) към общинския съвет от ВМРО.

Петров (ВМРО) контрира, че в мотивите към наредбата се посочва, че битовото отопление допринася за 56% от замърсяването на въздуха, а автотранспорта – 11%. По думите му съотношението е ясно и заради това ВМРО не са съгласни с тези двойни стандарти.

Ще продължи да се толерира замърсяването от горене с твърди горива, но ще се ограничават автомобилите и ще замазваме очите на софиянци, че дишат по-чист въздух“, посочи Петров.

Альоша Даков (БСП) коментира, че групата няма да подкрепи това подход. По думите му зоните покриват твърде малка територия от града и граничещите зони ще се натоварят с допълнителен трафик. По отношение на забраната за отопление Даков коментира, че според последния отчет вместо 4500 домакинства да са с подменени уреди, те са едва 10%.

Независимият Борис Бонев коментира, че въвеждането на зоните е добро решение. Въпреки това той изрази притеснение, че зоните са определени на база вече поставената инфраструктура от камери, а не на експертно мнение къде въздухът е най-мръсен.

В центъра на София няма официална измервателна станция за въздуха и никой не може обективно да измери дали има ефект от влизането в сила.“

Бонев допълни, че потърпевшите пък нямат алтернатива за придвижване. Той заяви, че няма направени анализи къде транспортът има нужда от оптимизация, за да е в помощ на тези граждани, които ще бъдат засегнати от мерките.

По-удачното решение бе „такса задръстване“, за не наказваме само най-бедните, а всички да споделят отговорността по равно“, коментира Бонев.