Крива на безработицата в извънредното положение

Кризата с коронавируса предизвика шок на пазара на труда. Няколко дни след обявяването на извънредното положение на 13 март 2020 г. пред бюрата на труда се извиха опашки от хора, които са били освободени от работните си места. Агенцията по заетостта е предоставила на Института за пазарна икономика (ИПИ) дневни данни за работата на бюрата по труда в страната в периода 1 март – 14 април 2020 г., които ясно показват нарастването на броя на безработните лица след обявяването на извънредно положение. Броят на безработните лица се е увеличил от 201 хил. до 272 хил. души в периода от 13 март – до 14 април 2020 г. 

Дневната разбивка позволява много ясно да проследим входящия и изходящия поток в бюрата по труда по време на кризата. По-сериозното нарастване на новорегистрираните безработни започва на 23 март и достига своя пик на 6 април 2020 г., когато само за ден броят им достига над 9 хил. души. През последните дни се наблюдава известно успокоение, но все още по 4-5 хил. души на ден минават през бюрата по труда. Тепърва предстои да видим какво ще е поведението на кривата на безработицата в идните седмици и доколко мярката „60 на 40” може да ограничи нарастването ѝ.

Мярката „60 на 40” предизвика много спорове, но на практическо ниво нейната оценка ще дойде категорично от данните за броя на новорегистрираните безработни в рамките на извънредното положение, съпоставен с броя на работниците, които са се ползвали от мярката. В общия случай, ако по мярката „60 на 40” минат сходен или по-голям брой работници от общия брой на новорегистрираните безработни – освободени от български работодатели поради коронавируса, то може да се твърди, че мярката е постигнала целта си – да запази заетост в някакъв смислен обхват. По последни данни знаем за 45 хил. работници, които ще минат по мярката „60 на 40”, което показва, че тя набира скорост. Тепърва ще видим как се представя спрямо ръста на безработицата.

През последните седмици слушаме много за кривата на заболеваемостта от коронавируса и опитите да се избегне голям пик на заразените чрез мерките за социално дистанциране. Много сходен е аргументът с безработните и мярката „60 на 40”. Целта е да се запазят работни места и да се избегне голям пик в безработицата, а механизмът „60 на 40” следва да натиска кривата на безработицата надолу – точно както социалното дистанциране натиска кривата на заболеваемостта надолу. След няколко седмици ще можем да съпоставим дневните данни за безработицата с повече данни за прилагането на „60 на 40” и ефектът на механизма ще може да се оцени на практика.