Лагард: Поредици от кризи предстоят за развиващите се страни
Цените на суровините вероятно ще останат ниски за известно време

Системата за борба с финансовите шокове в световната икономика трябва да се усъвършенства, за да е подготвена за потенциалните кризи в развиващите се страни, коментира директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард.
Според нея, е необходимо да се укрепи съществуващата „предпазна мрежа”, както и схемите за достъп на международните банки за кредитни линии, за да се подготвят за кризисни ситуации в развиващите се държави, износители на суровини, които изпитват „тежък стрес”, пише Financial Times.
МВФ е готов, ако е необходимо, да осигури финансова помощ на страни като Азербайджан и Нигерия, които са износители на петрол. Тези страни са очевидни жертви на външни шокове, в частност, спадът в цените на петрола и другите суровини, заяви Лагард.
Те са изправени пред увеличаване на бюджетните дефицити, както и отслабване на икономическия растеж. В същото време, според Лагард, трябва да се вземе предвид, че цените на суровините вероятно ще останат ниски за известно време.
"Въпреки факта, че "предпазната мрежа" в световната икономика се увеличава по размер и обхват от времената на финансовата криза от 2008 г., тя е станала по-фрагментирана и асиметрична" - каза още ръководителят на МВФ.
През следващите месеци, МВФ ще разработят нови предложения за подобряване и разширяване на глобалната "предпазна мрежа".
Одобрението от Конгреса на САЩ за пакета от реформи на МВФ през декември 2015 г. САЩ е допринесло за увеличаването на средствата във фонда, както и по-голямата роля на развиващите се пазари. Въпреки това, според Лагард, пропуските в системата остават.
"Това е проблем, тъй като развиващите се страни до голяма степен зависят от развитието в областта на търговията и финансите. Не е изненадващо, че много развиващи се пазари са създали свои собствени предпазни мрежи под формата на големи валутни резерви”, обясни Лагард.
По-мощната "предпазна мрежа" ще намали необходимостта от създаване на застраховка от развиващите се страни, освобождавайки капитал за необходимите инвестиции, включително в областта на инфраструктурата, здравеопазването и образованието.