Липсват финансиране и кадри: Какво спъва българската ядрена енергетика?

Финансирането на ядрени проекти, липсата на кадри за тях и дългосрочната стратегия за развитието им са сред основните проблеми пред ядрената енергетика в България. Около това мнение се обединиха експерти в панела „Ядрената индустрия – производство на компоненти и развитие на кадрови потенциал за реализиране на зеления преход в Европа“ по време на енергийна конференция, организирана от евродепутата Цветелина Пенкова в Брюксел.

Ядрената енергетика обаче бе очертана като решение на проблема с климатичните промени и замяната на въглищата за производство на електроенергия.

Финансиране без помощ

Финансирането на ядрени проекти беше очертано като основно предизвикателство от участниците в дискусията.

Според председателя на Българския атомен форум (БУЛАТОМ) Богомил Манчев е ясно, че ако искаме да намалим емисията си трябва да се насочим към ядрената енергетика, тъй като ВЕИ-тата са „притурка“ към базовата енергия и не могат да покрият над 3000 часа от годината.

Инвестиционната съставка е голям проблем за изграждането. Но тя е панацеята към момента, след това идва проблемът със санитарната зона“, каза той.  

Председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски очерта няколко посоки, необходими за ускоряването на развитието на ядрените проекти – опростяване на правната и нормативна уредба и процеса на разрешителни, паралелни разрешителни, създаване на обща инфраструктура за политическа подкрепа и финансови механизми – инвестиционен клуб за целите на финансиране на ядрена енергетика, борбата за справедливо отношение към ядрена енергия спрямо ВЕИ – за разходите от публичния сектор, тъй като развитието на мрежата се плащат пари.

За търсене на решение на проблема с плановете и финансирането на ядрени проекти на европейско ниво се обяви и председателят на Надзорния съвет на „Еврохолд България“ АД, собственик на „ЕРМ-Запад“ Асен Христов.

Ядрената индустрия е бъдещето на базовата енергия, но за съжаление тя е представена по различен начин във всички 27 страни в Европа. Ядрената енергия е оставена на национално равнище, получава се, че всяка страна се грижи за финансирането и изграждането на ядрени централи, но това трябва да се промени и да има подпомагане и план за развитие на ниво Европейски съюз.

Христов даде за пример ядрената централа в Турция, на границата с България, която е по руска технология, а за 7 и 8 блок в АЕЦ „Козлодуй“ също сме се насочили към неевропейска технология (американска – бел.ред.) при силно развита френска ядрена индустрия.

„Европа, ако иска разпределение и контрол на ядрената енергия трябва да се вземе решение на ниво ЕС да се издигне, да се планира разпределение, тъй като говорим и за индустриална революция“, каза той в контекста на развитието на ядрената енергетика в целия блок.

България трябва да изгради два нови много скъпи ядрени блока, тя има нужда от тях, но аз не виждам помощ от Европа“, заяви още Христов.

В отговор обаче Масимо Гариба – заместник-генерален директор на Генерална дирекция „Енергетика“ в Европейската комисия – отговарящ за ядрените въпроси заяви, че дебатът за ядрената енергия и ВЕИ е „нещо, което трябва да се реши на национално ниво“. По думите му държавите членки имат инструментите за свобода на действие да определят собствения си енергиен баланс, а „ние от ЕК обръщаме внимание на новите технологии като малките модулни реактори (SMR)“.

С финансирането като предизвикателство пред ядрените мощности обаче не се съгласи зам.-министърът по енергетиката Николай Николов.

Не споделям притесненията, че финансирането ще бъде толкова сложно, тъй като има широки възможности“, смята той, допълвайки, че въпросът е в това „да изберем най-доброто и най-евтиното финансиране за България“.

Липсват кадри, но не и политическа намеса

Липсата на кадри в сектора също бе една от темите на конференцията. Тя беше очертана като предизвикателство от Богомил Манчев, според когото са необходими 1000 човека инженери само от страна на доставчика на технологията и още стотици, които работят за подобен проект.

Дългосрочната стратегия за развитие на сектора обаче изисква и политическа воля.

За да се изгради един нов ядрен блок са необходими 4 мандата и да се върви следващите 16 години в една посока. Трябват и държавни гаранции и 1000 души инженери. Ние закъсняхме, когато можехме да направим централа за 8 млрд. и сега ще я правим за 16 млрд.“, каза той.

Според Хиновски „нямаме инженери в България“ и трябва да се правят инвестиции в човешки ресурси като например да имаме база данни за всички квалифицирани кадри, тъй като „не можем да разчитаме само на френските инженери“.

В България има много политици, които много обичат да се намесват в процеса – ядрената енергетика трябва да е изолирана от политическа намеса“, категоричен е експертът.

Представителят на Европейската комисия Масимо Гариба също бе категоричен, че ще трябва умножим човешките ресурси многократно.

Върху проблема с липсата на кадри, които да „обезпечат“ сектора, акцентираха миналата седмица и от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), описвайки го „като едно от най-големите притеснения – както за новата централа, така и за регулатора, който работи с намален кадрови капацитет“.

Примери отвън

Според старши вицепрезидентът по европейските въпроси на Electricité de France (EF) Ерки Майярд трябва да развиваме всички видове технологии, които да имат еднакъв достъп до финансиране.

„Необходими са ни и ВЕИ, и газ, и водород, и ядрени мощности, за да бъдем конкурентоспособни“.

Според него се нуждаем от стратегия за електрификация, освен за енергийна ефективност, включително, спестяване енергия, намаляване емисиите въглероден диоксид.

Ренесансът на ядрената енергетика ще изиграе важна роля, но е необходима среда, еднакъв достъп до финансиране и изграждане на цялостна енергийна стратегия“.

Френският експерт е категоричен, че трябва да удължим живота на съществуващите ядрени мощности, защото това е най-икономичният начин за производство на електроенергия с малко емисии въглероден диоксид.

Юха Пойкола мениджър публични отношения на Teollisuuden Voima Oyj - TVO – Оператор на АЕЦ „Олкилуото“ – Финландия даде пример с новата ядрена централа в страната му.

АЕЦ „Олкилуото“ се е изграждала 14 години и е надхвърлила предварителните финансови разчети. Финландците обаче са убедени, че трябва да има ядрена енергия.

Трябваха ни повече пари от първоначално предвиденото, трябваше да вземем заеми, но в бъдеще ще се подобри конкурентоспособността“.

„Новата АЕЦ работи три години и изпълнихме обещанията си – енергията е чиста - 94% от произведената енергия във Финландия, енергийната сигурност е завишена, въздействието върху цените беше много положително“, каза той.

Съветът, който той даде към България, е „да погледне по-подробно преди да излее бетона“. Пойкола посочи като фактори за успех на един ядрен проект – лични източници на финансиране и експертни знания, които са предизвикателство.