Липсват кадри за 170 професии
65% от българския бизнес едва успява да си намери служители
Недостигът на кадри със средна квалификация за около 170 професии се задълбочава, поради което близо 65% от родния бизнес едва успява да си намери нужните служители. За това алармираха вчера работодатели след среща с просветния министър Меглена Кунева, на която представиха предложенията си за развитие на професионалното образование у нас.
Данните са от становище на БСК за проблемите и перспективите пред професионалното обучение. Според него професиите, за които все по-трудно се намират хора, са оператори на машини и съоръжения, техници, технолози, механици, монтьори, заварчици, стругари, шофьори, кранисти, готвачи и др. Дефицитът е най-осезателен в добивната, химическата, металургичната, дървопреработващата и хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, строителството, хотелиерството и др. Регионите пък, които страдат най-много от липса на кадри със средно професионално образование, са Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Ямбол и Благоевград, пише в. "Сега".
От БСК смятат, че план-приемът на ученици в професионалните гимназии е неефективен, тъй като не е обвързан с потребностите от квалификации по места. Такава система, която да прогнозира нуждата от различни видове кадри, пък изобщо липсва. Затова оттам призовават приемът да се регулира, за да спре неоправданото увеличаване на паралелки в езиковите гимназии, както и закриването на професионални паралелки с развита материална база и с доказан капацитет за обучение по важни за индустрията професии. Друг проблем, според работодателската организация, е липсата на политики за ранно кариерно ориентиране с цел привличане към професионалното обучение на застрашените от отпадане ученици. "Няма адаптирана към потребностите на учениците информационна система с база данни за структуроопределящите предприятия в регионите", обобщават от БСК.
След срещата стана ясно, че МОН все още няма концепция какво точно да се промени в професионалното образование, за да стане то привлекателно за младежите и да отговори на потребностите на трудовия пазар.
Задълбочава се тенденцията на "застаряване" и феминизиране на преподавателския състав в професионалното образование - за 15 г. броят на младите учители до 34 г. е намалял от 23% на около 8%, а в следващите 7-10 г. ще се пенсионират над 50% от учителите в професионалните гимназии, констатират от БСК. Оттам посочват, че базовата теоретична и практическа подготовка на преподавателите е остаряла и неактуализирана, липсват познания за нови техники и технологии. Няма и регламент за задължителна периодична квалификация на учителите, особено на тези по специални предмети.
Данните са от становище на БСК за проблемите и перспективите пред професионалното обучение. Според него професиите, за които все по-трудно се намират хора, са оператори на машини и съоръжения, техници, технолози, механици, монтьори, заварчици, стругари, шофьори, кранисти, готвачи и др. Дефицитът е най-осезателен в добивната, химическата, металургичната, дървопреработващата и хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, строителството, хотелиерството и др. Регионите пък, които страдат най-много от липса на кадри със средно професионално образование, са Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Ямбол и Благоевград, пише в. "Сега".
От БСК смятат, че план-приемът на ученици в професионалните гимназии е неефективен, тъй като не е обвързан с потребностите от квалификации по места. Такава система, която да прогнозира нуждата от различни видове кадри, пък изобщо липсва. Затова оттам призовават приемът да се регулира, за да спре неоправданото увеличаване на паралелки в езиковите гимназии, както и закриването на професионални паралелки с развита материална база и с доказан капацитет за обучение по важни за индустрията професии. Друг проблем, според работодателската организация, е липсата на политики за ранно кариерно ориентиране с цел привличане към професионалното обучение на застрашените от отпадане ученици. "Няма адаптирана към потребностите на учениците информационна система с база данни за структуроопределящите предприятия в регионите", обобщават от БСК.
След срещата стана ясно, че МОН все още няма концепция какво точно да се промени в професионалното образование, за да стане то привлекателно за младежите и да отговори на потребностите на трудовия пазар.
На въпрос на "Сега" какви конкретни промени ще има в сектора и кои идеи на бизнеса се подкрепят от ведомството й, Кунева отговори лаконично, че все още не се е събрала работната група, която да обсъди предложенията и да изготви големите промени в закона за професионалното образование. Засега от министерството са предложили малки поправки, синхронизиращи закона с новоприетия училищен закон.
Министърът обеща да изпълни дълго бавеното законово задължение за приемане на списък на защитените от държавата професии, без обаче да посочи кои ще са тези професии. Според шефа на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев вече имало съгласие, че освен защитени професии, трябва да има и държавни стипендии за дефицитните специалности като заварчици, оператори на машини и др. Кунева обаче препоръча да не се избързва със съгласията, тъй като все още не са обсъдени всички предложения от различните страни.
Министърът обеща да изпълни дълго бавеното законово задължение за приемане на списък на защитените от държавата професии, без обаче да посочи кои ще са тези професии. Според шефа на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев вече имало съгласие, че освен защитени професии, трябва да има и държавни стипендии за дефицитните специалности като заварчици, оператори на машини и др. Кунева обаче препоръча да не се избързва със съгласията, тъй като все още не са обсъдени всички предложения от различните страни.
Задълбочава се тенденцията на "застаряване" и феминизиране на преподавателския състав в професионалното образование - за 15 г. броят на младите учители до 34 г. е намалял от 23% на около 8%, а в следващите 7-10 г. ще се пенсионират над 50% от учителите в професионалните гимназии, констатират от БСК. Оттам посочват, че базовата теоретична и практическа подготовка на преподавателите е остаряла и неактуализирана, липсват познания за нови техники и технологии. Няма и регламент за задължителна периодична квалификация на учителите, особено на тези по специални предмети.