Лошото управление на COVID кризата увеличи фалитите в България

Българските дружества, изпаднали във фалит през 2021 г., са нараснали с 5.7%. Това показва доклад на „Кофас“, който отразява тенденциите при несъстоятелностите в страните от Централна и Източна Европа. Впечатление прави, че докато в другите държави има намаление, в България броят на фирмите с проблеми расте. Рестриктивните мерки от правителството по време на COVID вълните е сред основните фактори, повлияли на броя фалирали компании.

Намалените държавни помощи, увеличените цени на енергийните ресурси и нарушените вериги на доставки са сред факторите, които ще резултират в още по-висок процент несъстоятелност през 2022 г.“, гласи прогнозата на анализаторите от „Кофас“.

Те отбелязват значителната динамика в икономическата ситуация в страната в рамките на анализирания период (2019 г. – 2021 г.) – от икономика, силно стимулирана от частно потребление и нарастващи доходи, до пълно блокиране и ограничено търсене в някои сектори.

Индустриите с най-голям дял на несъстоятелност в България през 2021 г. са дейности в областта на личните услуги (15.5%), строителство и недвижими имоти (14.15%), неспециализирана търговия (10.66%), бизнес услуги (с изключение на финансовите, 9.5%), облекла (6.59%).

Забавени плащания, фиксирани разходи по време на блокирането, потиснатото търсене, недостатъчното финансиране и ограничените инвестиции са сред основните фактори, водещи до увеличение в посочените сектори.

От друга страна се наблюдават индустрии, които бележат устойчиво развитие въпреки COVID вълните. Те са с традиционно по-висока добавена стойност или такива, които въпреки намаляването на обемите, успяха да компенсират недостатъчното търсене в една от бизнес линиите с увеличение в други. Сред тях са производство и обработка на кожи (0.19%), телекомуникационни услуги (0.19%), електрически домакински уреди (0.39%), инструменти за измерване и прецизност (0.39%), алкохолни напитки (0.39%).

Очакванията на анализаторите са, че тенденцията на нарастващи фалити вероятно ще се задържи и през 2022 г. Рискът от несъстоятелност остава значителен при високо задлъжнелите и новообразуваните фирми, формирани върху минималните капиталови изисквания. Онези предприятия, които се отличават с по-нестабилни бизнес модели, могат да пострадат в настоящата ситуация на нарастващи постоянни разходи.

Когато става дума за фактори, които влияят върху тенденциите, трябва да се подчертае, че процедурата по несъстоятелност в България традиционно е бавна и това изкривява статистиката. Подобно на останалите икономики в ЕС, в България също наблюдаваме „зомби“ ефекта от държавното финансиране, което поддържа дружествата на „изкуствено дишане“, допълва Румен Шиков.

В момента геополитическото напрежение се увеличава, заедно с волатилността на цените на основни продукти като петрол, газ и електроенергия. Това със сигурност ще окаже влияние върху оценките ни за следващата година.

Ситуацията в ЦИЕ 

Докладът на „Кофас“ обръща внимание, че бизнесът в различните държави в ЦИЕ е подложен на различни икономически условия, едно от най-значимите от които са мерките от правителствата за подпомагане на дружествата по време на пандемията. През 2020 г. растежът в региона спадна с 4% след пропорционално увеличение от 4% през 2019 г. Същата пандемична година всички страни от ЦИЕ отбелязаха рецесии, вариращи от -8.1% в Хърватия, до -0.1% в Литва.

Въпреки това, бизнес несъстоятелността в икономиките от региона е намаляла през 2020 г., благодарение на мащабните мерки за подпомагане. Най-големи намаления са регистрирани в Литва и Латвия (с -50.3% и -34.2%), както и Словакия (-25.8%).“