„Лукойл“ обяснява за съмненията в цените

Във връзка с излязлата информация за съмнения за ощетяване на бюджета на Република България от страна на "Лукойл" чрез цената на суровия петрол, компанията излезе със свое изявление.

Публикуваме пълния текст на писмото без добавена редакторска намеса:

"В Методиката на УПИЗ „Лаборатория управление на рискове", като изходна база са използвани данни, предоставени официално от Агенция „Митници", за количеството внесен в страната суров петрол, изчислено в тонове, и размера на събрания ДДС за период от 9 години (отделен е въпросът, защо данни за цялата страна са отнесени от лабораторията само към „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас", след като според Агенция „Митници" в страната работят още 3 рафинерии). Към това е добавена информация за средногодишна цена на суровия петрол в долари/барел за сортовете Brent и Urals, по данни на Световната банка. За да се постигне „съпоставимост с облагаемата основа" в български лева/тон, в методиката е използвана формулата

b = a*6,289*b1

където «a» е борсовата цена в $/барел за съответния сорт нефт, b1 е средният годишен курс на долара, а 6,289 е очевидно коефициент за количество барели в 1 тон.

Единицата мярка barrel е наименование на различни единици за измерване на обем. За нефт и нефтопродукти се използва единицата американски нефтен барел (bbl), който е равен на 158,987 литра или приблизително 159 литра. От своя страна, литърът също е единица мярка за обем – това е обемът, заеман от 1 килограм чиста вода без соли и примеси, който е ≈ 1 кубически дециметър (dm3).

От материала, изучаван в 6-ти клас на българските общообразователни училища по предмета „Човекът и природата" (учебник на издателство „Просвета" стр. 32-37), знаем, че отношението на масата на дадено вещество към единица обем на веществото се нарича плътност, и ако желаем да преобразуваме тонове от дадено вещество в обемни единици, правим това по изучаваната в 6-ти клас формула, че обемът е равен на масата, разделена на плътността.

Тъй като, както се изучава в гимназиалния курс, нефтът представлява смес от газообразни, течни и твърди въглеводороди, неговата плътност варира според сорта и качеството му. Съответно, 1 литър нефт сорт Brent, 1 литър нефт сорт Urals и 1 литър чиста вода без соли и примеси имат различна маса и относително тегло. Докато 1 тон чиста вода действително съдържа 6,289 барела (1000 / 159), то за 1 тон суров нефт сорт Brent е прието, че съдържа около 7,57 барела, а 1 тон суров нефт сорт Urals – около 7,33 барела (справка – Наръчник по журналистика на Агенция Ройтерс, статия Oil Barrels). За да сме по-точни, според плътността си, сорта Urals варира между 7,20 и 7,35 барела, като най-често прилаганата стойност е 7,26.

В допълнение, всяка отделна доставка на суров петрол се заплаща на конкретна цена по конкретен валутен курс за съответния ден, а не според средногодишните им стойности. В някои от изследваните години тези стойности са отбелязвали отклонения над 100% и дори над 200% в рамките на годината. Но за целите на анализа приемаме, че изкривяването е в рамките на статистическата грешка (въпреки че никъде в доклада не се допуска възможност за съществуване на такава).

Ако разгледаме таблицата с резултатите, на базата на които се твърди, че „ЛУКОЙЛ е завишавал своите производствени разходи...с натрупване за анализирания период 6,871 милиарда лева" , ще видим, че подобно твърдение би имало основание, ако ставаше дума не за нефт, а за вода. Когато обаче заменим действителното съдържание барели в тон в използваните формули, таблицата, предизвикала „основателните съмнения", показва, че разходите за закупуване на нефт през разглежданите 9 години, са не с 6,8 милиарда лева повече, а с над 1 милиард лева по-малко от евентуалните разходи за нефт по средногодишни борсови цени (виж приложените Таблици 1 и 2).

Ако допуснем, че анализът на дейността на ЛУКОЙЛ е бил извършен от изследователи без завършено средно или поне основно образование, бихме могли да приемем, че приравняването на нефта с водата е плод на неволна грешка и никой от екипа не е могъл да забележи това.

Тъй като обаче подобно предположение е напълно нелогично, остава обяснението, че допуснатата „грешка" е съвсем целенасочена, за да бъдат получени резултати, дискредитиращи най-големия работодател и инвеститор в страната – Групата компании ЛУКОЙЛ.

Затова, настояваме авторите на разпространения в медиите доклад да поднесат публично извиненията си за, както беше показано, напълно неоснователните си „съмнения", целящи да заблудят общественото мнение. Ако това не се случи до края на месец юни т.г., международният юридически екип на Нефтена компания ЛУКОЙЛ е в готовност да предприеме съответните възможни действия за защита на доброто име на компанията от публични клевети.

След всичко изложено, основният въпрос, който остава без отговор, е защо информационната атака срещу ЛУКОЙЛ, предприета с негласното сътрудничество на Агенция „Митници" (за която сме убедени, че нейните специалисти разполагат както с верните данни за плътността на нефта, така и с всички точни данни за количества и внесени данъци), се случва точно в момент, в който обществото си задава ред въпроси около КТБ, а Българската петролна и газова асоциация прави огромни усилия да сложи ред на пазара на горива."