Македония прие договора за добросъседство с България

Македонското правителство късно снощи на специално заседание прие хармонизирания текст на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Македония и България. Това съобщиха в сряда македонските информационни агенции „Макфакс” и МИА. Правителството също така реши премиерът Зоран Заев да бъде този, който да подпише документа. За подробностите от споразумението със София от правителството в Скопие заявиха, че по-късно ще дадат повече информация.

Договорът с България е обект на жестоки нападки от опозиционната македонска партия ВМРО-ДПМНЕ, която през последните години, докато беше на власт, го блокираше с искания, които излизаха от рамките на споразумението, което бившият премиер Любчо Георгиевски подписа отдавна. С въпросното споразумение тогава той реши най-горещия въпрос - спорът за официалния език в Македония, чрез формулировката „официален език според Конституцията” на страната.

По-рано днес посланикът на САЩ в България Ерик Рубин проведе среща с българския премиер Бойко Борисов, на която двамата обсъдиха споразумението, което се очаква да бъде подписано на 2 август. „Имах много добра кратка среща с министър-председателя, на която изразих нашата подкрепа за плановете за подписване на Договора с Македония, което мисля, че е много позитивна стъпка напред за Балканите”, заяви пред журналисти в Министерски съвет Рубин.

В началото на юли делегации от София и Скопие, оглавявани съответно от българския външен министър Екатерина Захариева и македонския ѝ колега Никола Димитров, проведоха двудневни консултации по Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество и хармонизираха текста на документа.

След информация, че македонската партия ГРОМ (Гражданската опция за Македония) настоява договорът за добросъседство с България незабавно да бъде оповестен пред обществото и да започнат дебати по него в научните и политическите кръгове на страната, Захариева заяви, че споразумението е финализирано и София няма да го обсъжда повече. Тя обясни, че документът стъпва върху декларацията от 1999 г. и представяните днес като спорни моменти са изяснени още преди 18 г. Тя коментира също, че „България няма бърза работа” по отношение на споразумението, но в Скопие трябва да решат дали „да продължат да бъдат изолирани 11 г. от съседите си, от света, правейки се на много велики, или искат да имат европейско развитие”.