Малкият бизнес отключва големи социални промени

Академията за местни предприемачи търси идеи в начален етап в регионите Благоевград, Кърджали, Хасково, Силистра и Тутракан

Малкият бизнес отключва големи социални промени

Снимка: Economic.bg

Мирела Вавова Автор: Мирела Вавова

Ако имат възможност да се развиват професионално, колко ли хора биха се върнали по родните си места? Липсата на препитание е сред основните причини човек да бяга към големия град, но напоследък се забелязва и обратната тенденция, като все повече млади избират да се установят далеч от столицата.

Някои се осмеляват да търсят решение на проблема, като стартират собствен предприемачески проект. И това е повече от добре дошло за региона, защото малкият бизнес е благо не само за икономиката, но и за общността. Още по-висока е добавената стойност от социалните инициативи, които също намират все по-плодотворна почва у нас.

Социалното предприемачество има своите традиции в България още от времето на социализма, когато се организират трудово-производителни кооперации на незрящи и глухи хора. „Новите социални предприемачи обаче гледат много по-различно и върху много по-широк спектър от проблеми, които не решават само със заетост, особено пък с такава, която не увеличава уменията и знанията на хората“, обяснява пред Economic.bg Елица Баракова, основател на Фондация BCause.

Те обаче все още са сравнително малко у нас, а и кризата не пощади и тях. Проучване на BCause сред социалните предприятия, с които организацията работи, показва, че около 23% са били сериозно засегнати в негативен план, 6% са спрели да работят, но пък други 10-11% са открили нови възможности в извънредната ситуация от тази година.

Природата на социалните предприятия е едновременно предимство и недостатък за тяхното развитие. Според Елица Баракова този тип компании са по-устойчиви заради това, че те не гонят максимална печалба, пазят се от вземане на много рискови решения и целят дългосрочна заетост.

Те са неподатливи на сътресения и виждаме как тези предприятия носят по-трайни решения на проблеми, като социално включване и безработица.“

Перспективите пред тях са широки – от социални дейности до разработването на природосъобразни продукти. Основно предизвикателство обаче е намирането на финансиране. В България вече има много фондове за стартиращи компании, но те не селектират такъв тип бизнеси, отново заради спецификата им. „Наличните фондове търсят по-бърза възвращаемост, а социалният предприемач не преследва такава, която може да е интересна за тях. Но и тук се появяват инвеститори, за които социалният ефект ще е достатъчно ценен“, коментира Елица Баракова.

Малкото е повече

Социалното предприемачество се радва през последните години на повече подкрепящи политики, като беше подкрепено и с ново законодателство и финансова програма. Нуждата от повече ресурс остава, но също и от акселератори и обучения за бизнес умения. Тъкмо това се опитва да предложи Академията за местни предприемачи, зад която стои фондация BCause.

„Академията за местни предприемачи е част от програмата „Забавно лято, грижовна есен“, с която фондацията ни с финансовата подкрепа на „Филип Морис България“ се опитва да подпомага развитието общностите в тютюнопроизводителните региони в България“, разказва Елица Баракова. До идеята се стига след осъзнаването, че дарителските средства не са достатъчни да се постигне икономическо развитие на тези места.

Когато говорим за възвращаемост на инвестицията, която една отговорна компания трябва да прави, най-добрата инвестиция е в активност на населението, на хората, които живеят там и създават малък бизнес. Ако те се чувстват подкрепени и имат добри условия да работят по родните си места, тези родни места ще просперират“.

Академията е насочена към хора с предприемачески идеи, които искат да започнат собствен бизнес в областите около Благоевград, Кърджали, Хасково, Тутракан, Силистра, Дулово. Търсят се проекти в начален етап, без конкретен профил. Може да всичко – търговия, онлайн услуга, заведение, производство, само не и тютюнопроизводство. Акселераторската програма предлага практически обучения и среща участниците с предприемачи, които има споделят своя опит в различни сфери, като маркетинг, финанси, счетоводство и пр. Всеки работи по собствен план и има възможност в движение да прилага различни инструменти. Накрая жури разпределя награден фонд от 25 000 лева, осигурен от „Филип Морис България“.

Кандидатстването на Академията става чрез попълването на онлайн формуляр. В него желаещите да участват излагат основната си идея, която след това предстои да разкажат по-подробно в разговор с екипа. Крайният срок за подаване на заявления е 23 октомври.

За предходните три издания на акселератора са кандидатствали по около 40 проекта годишно. В програмата се включват 16 участници. Досега Академията са завършили бизнеси като този на бившия капитан Румен Димов, който предлага каяци по Дунав, на Евгения Маренкова от Благоевград, която прави ръчно произведен крем Rescue, на Кирила от Кърджали, която отвори здравословна пекарна, Цветята на Камен, както и на София и нейния брат, които възраждат семейната традиция за производство на тахан в Харманли.

„Въпреки че предприемачите, които целим за програмата, не са точно социални по дефиниция, за нас те са благо и социален актив на тези общности. Смятаме, че малкият и семеен бизнес по тези места трябва да се развива“, казва Елица Баракова. Тя е убедена, че макар и дребни, тези организации имат потенциала да изграждат и развиват своите общности.

„Ако се надяваме голям работодател да дойде и да наеме всички – да, може и да се случи, но в много голям процент няма. Затова са социална ценност малките бизнеси, защото на тях се крепи цялата общност.“

Понякога е нужно съвсем малко, за да може човек да стартира, да отвори производство или магазин и да остане в родното си място със семейството и децата си – така че в града да има хора, деца, лекари и общността заедно да преодолява проблемите, създавайки си сама перспектива за развитие.

Коментари: 0