Мечтаните крайбрежни италиански селища, които да посетите през пролетта

Може да се наслаждавате на италианското крайбрежие и когато времето е по-хладно. Някои от предимствата на посещението извън сезона (ноември-април) са доста очевидни: липсата на тълпи, ниски, но все пак приятни температури и по-ниски цени. За да ви помогнем да решите коя дестинация да изберете, Euronews разказва за пет селища по крайбрежието на Bel Paese, които ще ви осигурят мечтано бягство извън летния сезон.

Вариготи: Перфектни гледки, паста и туристически пътеки

Спускайки се по широк крайбрежен път към Вариготи, виждате скала с форма на лъв, зад която се крие нос, стърчащ между два залива, гледка, която е добре позната като perla del ponte или „перлата“ на италианската Ривиера.

Малкото селце Вариготи, разположено приблизително по средата между Портофино и френската граница, е красота с джобен размер, заобиколена от стръмни скали. Мавританският стил - наследство от средновековните сарацински набези - го кара да изглежда като корицата на книга с картинки „Хиляда и една нощ“. Чарът на Вариготи дори привлече вниманието на Disney-Pixar, които използваха селото като вдъхновение за своя анимационен филм Luca през 2021 г.

Като сравнително уединено място, селото остава безлюдено дори в разгара на лятото, а жителите му са отхвърлили твърде голямата комерсиализация. Вириготи се е превърнал в убежище за отшелниците, които предпочитат непринуденото поведение пред лукса на Портофино или Порто Черво.

Извън летния сезон, Вариготи носи със себе си допълнителното предимство да можете да изследвате селото и околностите му без задушния климат и комарите през лятото. Туристите имат безброй пътеки на свое разположение. Пешеходна разходка в маслинова горичка до църквата Сан Лоренцо от 12-ти век е непретенциозен преход, който предлага удивителни гледки към залива на Сарацините (Baia dei Saraceni).

За по-безстрашните пътешественици е подходяща Пътеката на поклонника (Sentiero del Pellegrino), дълъг 6.3 км преход до върха на висок хребет, от който можете да видите голяма част от Ривиерата (и дори Корсика в най-ясните дни). И като награда за изгорените калории, кулинарните предложения на Вариготи няма да ви разочароват.

Италианската ривиера създаде някои от най-обичаните ястия в Италия. Сред местните специалитети, открити във Вариготи, са прясна  паста трофей със сос песто и пухкава фокача. За върховно изживяване потопете парче фокача в капучиното си – няма да изглеждате като странен турист, кълнат се местните.

Ако това не ви е достатъчно откъм красота и гастрономически изкушения, можете също да се отправите към две старинни села на един хвърлей разстояние - Финалборго и Ноли, последното от които някога е било морска република.

До Вариготи се стига лесно с влак или кола от Генуа. Главният град на Италианската ривиера е лабиринт от алеи в пастелни нюанси, осеяни с барокови забележителности, и самият той си заслужава да бъде посетен. Ако имате късмет, можете да планирате разглеждането на забележителностите си в един от „Дните на Роли“ в Генуа, когато дворците в града, включени в списъка на ЮНЕСКО, са безплатни за обществеността. Следващият е насрочен за 17-19 май.

Сперлонга: римски руини и пиратски наблюдателни кули

Увенчавайки скала, стърчаща в Тиренско море, средновековният град Сперлонга се извисява над дълъг участък от бреговата линия по средата между Рим и Неапол. Групата от бели къщи с лазурни капаци на прозорци и саксии, напомня на островите в Егейско море, докато осеяните с кактуси тревни площи - останки от испанското управление - му придават несъмнено южноиталианско усещане.

Сперлонга отдавна е желано крайбрежно убежище, включително за римските императори. Тук се натъквате на 2000-годишни руини по време на разходката си по плажа - останките от вилата на император Тиберий се виждат в подножието на малък залив. Някога дом на гигантски статуи, те са открити от местните жители преди малко повече от 60 години и сега могат да бъдат намерени в музей, отворен целогодишно.

Но докато Сперлонга може да е забавлявала древния римски елит, не всички посетители са дошли с най-приятелските намерения. Градът е бил нападан както от сарацините, така и от османците през вековете, което е довело до създаването на най-емблематичната му забележителност - наблюдателна кула от 16-ти век на ръба на скала. В наши дни единствените набези, които преживява, са от маси италиански и чуждестранни летовници, които са там през по-топлите месеци.

Тъй като огромният плаж на града бързо се завладява от редици шезлонги и придружаващите ги туристи, извън летния сезон е идеалният повод да се разходите по брега и да се насладите на слънцето и историята.

Праяно: лимонови горички, спагети с морски дарове и лимончело

Позитано и Амалфи отдавна царуват като най-популярните морски курорти на крайбрежието на Амалфи. Но скромно между тях стои техният забравен брат, който в никакъв случай не е по-малко привлекателен.

Село на хълм с няколко хиляди жители, Праяно е истински микрокосмос на живота в Южна Италия. Докато Позитано и Амалфи, за съжаление, са изпаднали в някои от по-кичозните атрибути на масовия туризъм, Праяно е запазил голяма част от своята автентичност.

На облицован с керамични плочки площад извън катедралата – на фона на искрящото море и скалите на Капри на заден план - децата играят футбол, докато дядовците ги наблюдават, четат вестник и отпиват кафе в Caffè del Sole.

Това е идеалното място да извадите стар дневник, да помиришете аромата на лимони, носещ се от многото овощни градини в града - които цъфтят в началото на пролетта - и да се насладите на много от деликатесите на крайбрежието на Амалфи - от спагети с морски дарове и пица с прясна моцарела ди буфала до пържени сардини, всички с чаша лимончело накрая.

За почитателите на архитектурата, дори малко населено място като Праяно няма да ви остави недоволни. Неговата катедрала крие бароков интериор, изпълнен с цветни плочки, част от местна традиция, датираща от хиляди години. Други примери за отличителни керамични произведения на изкуството могат да бъдат забелязани в цялото село, по ъглите на улиците и портите.

Както и при съседните му градове по крайбрежието, достигането до Праяно е малко сложно - изисква множество пътувания с автобус и влак от Неапол. Не за дълго обаче - крайбрежието на Амалфи ще има свое собствено летище, което ще отвори врати този юли.

Тропеа: Колоритно градче с пламенна кухня

Сгушено в дълбокия южен край на Италия, калабрийското село Тропеа не попада често в маршрутите на пътниците. Калабрия търпи много удари в пресата - това е най-бедният регион в страната и регионът, засегнат от организираната престъпност, по-специално от могъщото сдружение от италиански мафиоти „Ндрангета“.

Но това не бива да възпира туристите да посетят Тропеа, който освен че е обявен за най-красивото село в Италия, е и рай за кулинарите. Тропеа става международно известен със своята „червена кралица“ - червения лук (cipolla rossa), чиято сладост и липса на острота са такива, че често се консумира суров, а местната легенда казва, че той може да направи чудеса за вашето здраве. Това не е единственият червен елемент в менюто. Калабрийската кухня е известна и с лютите чушки, пикантната наденица nduja и пастата fileja, на които можете да се насладите в Тропеа.

Старата част от градчето е радост за очите, място, където да се изгубите в кривите улички, където сградите са озарени от цветни магазини и ресторанти. Тропеа също така е дом на светилището на Света Мария от острова (Santa Maria dell'Isola), разположено на скалист хълм, където пясъкът се среща с морето.

Чефалу: църкви, покрити с мозайка и леденостуден цитрусов гранит

Чефалу далеч не е най-добре пазената тайна в света. От десетилетия това е един от най-популярните курорти в Сицилия, известен със средиземноморския си привкус, тюркоазени води и цветни рибарски лодки. Независимо от това, докато туристите се тълпят в Чефалу за жадуваното сицилианско лятно изживяване, градчето е много повече от живописен фон за плажна ваканция или достоен пост в Instagram. Градчето е смесица от история и обичаи.

Чефалу демонстрира как многото различни цивилизации, стъпили на острова, са оставили своя отпечатък върху неговия архитектурен пейзаж. Арки в арабски стил водят до барокови фасади, докато готическата катедрала с византийска мозайка „Христос Пантократор“ е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Това хилядолетно сливане на традиции се е включило и в кухнята на Чефалу, с повече лакомства, вариращи от пържени топки аранчини до страхотни десерти. Но зимата и пролетта са времето, когато голяма част от естествените продукти в региона са в сезона си.

Докато в по-голямата част от крайбрежието на Италия рядко застудява, близостта на Сицилия до Северна Африка означава, че Чефалу остава изключително мек през зимата - с положителни температури дори в средата на януари.