Мистерията с изчезналия президент на Занзибар и Танзания, който отричаше COVID
Слуховете, че е заразен с вируса, доведоха до арести
Снимка: БТА
5092
~ 1 мин. четене
Въпросът къде е президентът на Танзания Джон Магуфули витае в общественото пространство от дни – 17 март е 18-ият ден, в който 61-годишният държавник не се е появявал публично. Властите отказват да дадат информация за местонахождението му, което подклажда слуховете, че той всъщност е заразен с COVID-19. Спекулациите по тази тема дори доведоха до арести на трима души.
Припомняме, че Магуфули си навлече критики от цел свят заради управлението на здравната криза. Страната спря да публикува данни за дневния брой заразени с COVID-19 още през май, а президентът настоява, че в Танзания вече няма вирус, тъй като бил отблъснат с молитва. Той отказа да носи маска за лице, да предприеме ограничителни мерки, както и да закупи ваксини.
Седмица преди последната му публична поява обаче Магуфули призна, че COVID-19 все още циркулира в страната. По същото време стана ясно, че вицепрезидентът на полуавтономния остров Занзибар е починал вследствие на усложнения от коронавирусна инфекция.
Очевидно е вярно, че режимът се опитва да спечели време, а в това има смисъл само ако президентът е много болен, недееспособен или мъртъв“, посочва Ник Чийзман, професор по демокрация в университета в Бирмингам.
В понеделник танзанийския опозиционен лидер Тунду Лису, който се намира в Белгия, заяви, позовавайки се на собствени източници, че президентът е с COVID, поставен на апаратно дишане и почти напълно парализиран след инсулт.
Предполага се, че той се лекува в Кения, като местните медии там съобщават за присъствието на „африкански лидер“ в болница в Найроби – очевидна препратка към Магуфули.
Магуфули дойде на власт през 2015 г., а миналата година бе преизбран в спорни избори. Той е обвиняван в корупция, в унищожаване на демокрацията и репресии срещу медиите. Освен потенциалните последици за правителството на Танзания, ако той наистина е тежко болен, за неговите критици диагностиката и лечението в чужбина биха били доказателство за провала в управлението на здравната криза.
