Младите фермери в България не ползват европейските средства

Несигурността и постоянно растящите цени са сред причините за слабия интерес на малките производители

Младите фермери в България не ползват европейските средства

Снимка: Красимир Свраков

984 ~ 3 мин. четене
Мариана Климентиева Автор: Мариана Климентиева

Над 387 млн. лв. са достъпни за младите фермери в България по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“. Кандидатите ще могат да заявяват проекти за инвестиции, насочени към подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятия от хранително-преработвателната промишленост.

Подпомагнати ще бъдат дейности, насочени към въвеждане на нови продукти, процеси и технологии, включително къси вериги на доставка, подобряване на качеството и безопасността на храните и тяхната проследяемост, опазването на околната среда и устойчиво и цифрово управление на процесите в производството.

Интересът към подмярката обаче е изключително слаб. Това каза за Economic.bg председателят на Националната асоциация на младите фермери в България (НАМФБ) Петър Петров.

Основната причина фермерите да не кандидатстват по мярката е несигурността. Времената са твърде нестабилни и земеделците и животновъдите не желаят да рискуват с подобно финансиране. Те използват или собствени средства, или теглят кредити, за да реализират собствени проекти", коментира Петров.

Той е на мнение, че тъй като процентът на производителите, кандидатстващи по подмярката, е твърде малък, и тя няма да е толкова успешна тази година.

Според мен фермерът трябва да управлява така дейността, че да е доволен от приходите си, а не да чака субсидия. Няма смисъл да ставаш фермер, ако спасяваш годината със субсидии“, казва Петров.

Младите фермери в България са изправени пред редица проблеми. Високата цена на електроенергията и природния газ, на фуражите и липсата на работна ръка карат все повече дребни производители да се откажат от фермерството.

Петров, който е животновъд от 2010 г. и управлява стопанство за млечни крави и месодайни овце, вече работи на загуба. „Много от моите колеги, включително и аз, бракуваме продукция. Всичко поскъпна. Над 1020 лв. е цената на тон слънчоглед и продължава да расте, тъй като реколтата е слаба заради сушата. За сравнение, миналата година по това време маслодайният слънчоглед се търгуваше по 667 лв.“, обясни Петров.

Инфлацията вече е повлияла на себестойността на производството. Увеличена е цената и на товарите, и на препаратите, както и цените за селскостопанската техника.

Пазарът е другата причина, която отказва производителите да кандидатстват по подмярката. "Доста външни и вътрешни производители са наситили пазара. Голяма част от магазините не желаят да работят с малки производители заради трудностите с доставката и проследяемост на продукцията като цяло. Да пробие малък производител на пазара  е изключително трудно. Например, големите мандри правят по няколко марки и дребните производители трябва да се борят с тежка конкурентна среда”, обясни той.

Друг основен проблем, пред който са изправени производителите, е липсата на работна ръка.

За младите хора не е престижно да стават фермери. Селското стопанство не е привлекателно за сегашното поколение. Средната възраст на колегите ми е над 50 години. Младите гледат как фермерите протестират за пари и мисълта да газят по цял ден в кал и изпражнения ги плаши.

Още от ранна детска възраст трябва да се възпита любов към животните и земята. Говоренето за повишено финансиране на младите земеделци не е стимулиращо. В сегашната ситуация със субсидиите, със състоянието на пазарите, няма как повече млади хора да изберат селското стопанство. По-лесно е да се стане IT с едномесечен курс и да взимаш 1500 лв. стартова заплата. Не виждам причина за ентусиазъм млади хора да влязат в сектора. Нещата отиват от по-добре към по-зле. За мен фермерството е удовлетворяващо, но изисква твърде много труд, който не винаги се заплаща подобаващо“, сподели Петров.

Проектните предложения по подмярката все пак могат да бъдат подавани до 25 февруари 2022 г.

Подкрепи Economic.bg