64 млн. лв. по новата програма за енергийна ефективност

През първия програмен период от помощта са се възползвали над 50 бенефициента

64 млн. лв. по новата програма за енергийна ефективност
Автор: Александра Сотирова

По време на втория програмен период по програма БГ04 „Енергийна ефективност и възобновяема енергия“ средствата, които България ще може да усвои, ще са около 64 млн. лв., което е два пъти повече от първия период. Това стана ясно по време на заключителна конференция на Министерството на енергетиката по програмата.

Програмата ще бъде стартирана през 2018 г. като тогава ще бъдат подготвени условията за кандидатстване. Ще се изпълняват мерки за подобряване на енергийната ефективност, усвояване на хидроенергийния потенциал и използване на геотермална енергия. Средствата идват от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, въз основа на подписан меморандум за разбирателство между България и Кралство Норвегия, Исландия и Княжество Лихтенщайн.

„Първият програмен период приключи успешно. В края на 2014 г. програмата беше подложена под много сериозен риск, но за радост успяхме да създадем екип, който създаде необходимата организация, за да може днес да се поздравим с успешното приключване на първия програмен период”. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на конференцията, на която бяха отчетени резултатите от програмата.

Средства по първия етап на програмата бяха на стойност над 32 млн. лв. и с тях са финансирани проекти в областта на енергийната ефективност, производството на екологични горива, обучения и семинари по енергийна ефективност и други.

Повече от 50 бенефициента са успели да се възползват от тази помощ. По програмата са подобрени параметрите на детски градини, училища, болници и са създадени условия за използването на възобновяеми източници в много компании, които са кандидатствали.

Министър Петкова коментира пред журналисти и развитието на новата енергийна система на страната, тъй като настоящата е в сила до 2020 г. Тя каза, че в Министерство на енергетиката има създадена работна група и тя се подготвя като ще е до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Тя допълни, че от Българска академия на науките също има договор с БЕХ, който обхваща и въпроси, свързани с разработването на новата енергийна стратегия. 

По повод другата тема, по която ресорното ведомство работи с БАН, а именно вариантите, които Академията предложи относно бъдещето на АЕЦ „Белене”, тя заяви, че в рамките на очакваната дискусия ще се намери най-правилния и верен път как да се използва оборудването. Тя каза още, че все пак БАН е дала отговор на най-важния въпрос, а той е има ли нужда от нови мощности в България и региона. „Пазарът трябва да се разглежда не само в рамките на България, а и в регионален план. Това което БАН категорично каза е, че не само за България, но и за целия наш регион след 2030 г. ще има нужда от нови мощности и те ще бъдат минимум 2000 мегавата." Според Петкова решението трябва да се вземе с консенсус след провеждането на една дискусия, а докладът на БАН е добра основа за нея. Според министъра правителството не трябва да инвестира допълнителен ресурс в проекта "Белене", тъй като до момента сме вложили над 3 млрд. лв. 

Коментари: 0