Моделът казва „не“ на нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“ преди 2040 г.

Изграждането на нови ядрени мощности в АЕЦ „Козлодуй“ не е оправдано преди 2040 г., когато те могат евентуално да заместят 5 и 6 блок. Това показва анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), представен на кръгла маса на тема „Изход от омагьосания кръг: дългосрочна визия за декарбонизация и стопанска трансформация на България“.

Изграждането на нови ядрени мощности в АЕЦ „Козлодуй“ не може да се осъществи на чисто пазарен принцип, тъй като моделът казва „не“. Няма как при цените на електроенергията, които се очаква да са между 90 и 100 евро на MWh, да се оправдае нова мощност със себестойност на електроенергията от 180 евро на MWh", обясни експертът от Центъра Мартин Владимиров.

Три сценария 

Анализирани са три сценария за постигане на пълна декарбонизация на българската икономика до 2050 г. Два от тях са основани на сегашния набор от отраслови политики (WEM) и на проектоверсията на актуализирания Интегриран план за енергетика и климат (ИНПЕК, NECP-revised).Третият сценарий за икономическо развитие е основан на дългосрочна стратегия за пълна декарбонизация до 2050 г. Сценариите показват, че при настоящата политическа рамка и актуализираната проектоверсия на ИНПЕК не се постига пълно премахване на емисиите на парникови емисии до 2050 г. 

В ускорения сценарий България се отказва напълно от въглищата до 2030 г., а в забавения – до 2035 г. Но климатична неутралност и намаляване на емисиите с 50% към 2030 г. е възможно само при оптимистичния, според който отказът трябва да бъде преди 2030 г. 

Инсталирани мощности за производство на електроенергия в България до 2050 г. (МВт), съгласно сценария, основан на актуализирания ИНПЕК

Източник: Сценарии, разработени от Центъра за изследване на демокрацията въз основа на Pathways Explorer.

За да бъде ускорен енергийният преход, всички въглищни централи следва да бъдат затворени до 2030 г., като същевременно се използват максимално всички финансови механизми за преструктуриране на икономиката на въглищните региони, преквалификацията на работниците и внедряването на зелени иновации.

Осъществяването на този сценарий изисква и приоритетното присъединяване на системи за съхранение на енергия с поне 2 GW мощност, отключването на потенциала за вятърна енергия в морските пространства и внедряването на зеления водород и синтетичните горива в индустрията. За да се осъществят инвестициите в офшорен вятър, България следва да създаде благоприятна регулаторна рамка и морски пространствени планове, които да осигурят предвидимост за големите инвеститори.

Освен това, допусканията за енергийното потребление са нереалистично високи, политически мотивирани и целят да оправдаят огромни обществени разходи за мащабни енергийни проекти, които са нежизнеспособни от търговска гледна точка. Най-добрият пример за такъв проект е строителството на два нови реактора в АЕЦ „Козлодуй“.

Планът 

С актуализирането на Плана за енергетика и климат страната ни има историческата възможност да ускори своята енергийна трансформация. В него трябва да се очертае стратегическата рамка за взимане на решения, които да улеснят инвестициите в нискоемисионните технологии, подобряването на енергийната сигурност и повишаването на енергийната ефективност. 

Окончателната версия на Плана ще бъде публикувана за обществено обсъждане през месец май 2024 г., за да бъде предадена на Европейската Комисия в срок до края на юни т.г.