Има ли кой да спре Путин?
В Русия гласовете на опозицията са почти напълно заглушени
През последните 20 години западните лидери се опитват да отгатнат какво наистина иска Владимир Путин. Достатъчно е просто да вникнете в думите му много внимателно, защото обикновено той прави това, което казва. При телевизионното му обръщение, когато обяви инвазията на Русия в Украйна, думите му рисуваха ужасяваща картина, посочва The Guardian в специален анализ по темата.
Путин предупреди Запада да не се намесва. Специално за всички, които биха си помислили да предприемат нещо, като Дейвид Дейвис (британски депутат) например, който призова западните лидери да предоставят въздушна подкрепа на Украйна, Путин заяви, че
Русия ще реагира незабавно, а последствията ще са такива, каквито никога не сте виждали в цялата си история. Всички необходими мерки са взети.“
Няма съмнение, че това, за което той предупреди, бе, че е готов да използва ядрено оръжие срещу всеки, който предприеме военни действия, за да помогне на Украйна. Путин специално подчерта:
Надявам се, че думите ми ще бъдат чути“.
Що се отнася до плановете на Путин за Украйна, още преди обявената инвазия, имаше индикации, че той иска да включи цялата област Донбас (включително областите Донецк и Луганск, по-голяма част от които са в украински ръце) в Руската федерация, точно както направи с Крим през 2014 г.
Руският президент заяви, че народите, живеещи в Украйна имат право на „свободен избор“, и добави, че през 2014 г. Русия е била „длъжна да защитава народа на Крим“. Според Путин хората са „избрали да бъдат със своята историческа родина – Русия“. Няма друг начин, по който може да се тълкуват тези думи, освен като намерение за анексиране на източните региони на Украйна.
Относно декларираното му намерение да „демилитаризира и денацифицира“ Украйна, трудно е да се види как това може да бъде постигнато без цялостна окупация на страната и смяна на правителството.
Вярно е, че Путин отрече, че целта му е да окупира Украйна. Но имаше едно голямо „но“. Той заяви, че няма нужда повече „да се спазват декларациите относно резултатите от Втората световна война“. Така той показа истинските си намерения да преначертае картата на Европа.
Има ли надежда, че Путин може да бъде спрян?
В Русия гласовете на опозицията са напълно заглушени. Политиците, които можеха да ръководят протести, като Алексей Навални, са в затвора, а всички негови поддръжници са преследвани.
Протестът срещу инвазията в Украйна в четвъртък бе съпроводен с множество арести. Редакторът на „Новая газета“ Дмитрий Муратов, който спечели миналогодишната Нобелова награда за мир, направи отчайващо и тъжно изявление:
Президентът Путин нареди на страната ни да започне война с Украйна. И няма кой да спре тази война. Поради тази причина, освен скръб, изпитвам срам.”
Всеки, който е гледал срещата на Путин с неговия Съвет за сигурност в понеделник, ще разбере отчаянието на Муратов. Това бе събиране на онези, които на теория съветват президента, а той би трябвало да взима предвид всеки един изложен вариант и резултат. Нито един от присъстващите обаче не посмя да прекрачи линията и да се противопостави на плановете на руския президент.
Всички много добре знаеха какво Путин иска от тях да кажат и просто го направиха. Когато началникът на руското външно разузнаване Сергей Наришкин трябваше да изрази мнението си за признаването на Донецк и Луганск за независими републики, той даде уклончив отговор. Заради това бе вербално притиснат от Путин. Няколко служители предложиха да се даде на дипломацията още един шанс, но те също бяха игнорирани. Дори бившият президент на Русия Дмитрий Медведев, на когото руският народ възлагаше големи надежди при избирането му през 2008 г., не посмя да прекрачи линията.
В Русия буквално няма никой, който може да спре тази война. Путин има пълен контрол. Избраният парламент – Държавната дума и Съветът на федерацията – е пълен с негови назначени. В президентската администрация и външното министерство почти сигурно има хора, които биха искали да кажат, че нахлуването в Украйна противоречи на изявлението, че украинците и руснаците са „един народ“. Но никой от тях не би подал оставка.
Дали може Западът да го спре?
Историята на санкциите, уж все по-строги и по-обширни, е позорна. Путин им се присмива, защото той винаги ще поставя сигурността на Русия над икономическите съображения. А и има огромен резервен фонд, който ще смекчи икономическия удар.
Всички войни завършват или с победа на едната страна, или със споразумения. Перспективата за последното изглежда мрачна. Трудно е да се обясни защо Западът не се съгласи на предложението на Путин за преразглеждане на Европейската система за сигурност. Това може би бе единственият шанс войната да бъде избегната. Със сигурност и Украйна съжалява, че не бе по-неутрална, заклещена между Запада и Русия, но времето за тези възможности изтече. Путин е твърдо решен да си отмъсти за пренебрежението на Запада. Съдбата на съседа му е единствено в неговите ръце.