Може ли рецесия в САЩ да сложи край на търговската война

Неотдавнашната инверсия на кривата на доходите в Съединените щати – към момента с по-нисък лихвен процент по десетгодишните държавни облигации на САЩ от тази по краткосрочните облигации - предизвика опасения от възможна рецесия в САЩ по-късно през годината или през 2020 г. Парадоксално, но кризата в Америка може да помогне за подобряване на двустранните икономически отношения с Китай и овладяване на ескалиращите търговски спорове между двете страни.

Подобни прогнози се базират на опита от модерната история. Наистина, с намаляване на търсенето на внос, рецесиите в САЩ обикновено оказват отрицателно въздействие върху икономиките с високо съотношение между търговия и БВП, включително Китай. Въпреки това, по време на последните икономически спадове, САЩ демонстрираха по-засилена от обичайното готовност да си сътрудничат с Китай, в опитат да стимулират излизането от кризата.

По време на последната голяма рецесия в САЩ през 2008-10 г., например, Китай се оказа единствената голяма икономика, която имаше възможността и желанието да засили глобалното търсене. Отчасти в резултат на това китайско-американските връзки се подобриха и САЩ дори се застъпиха за даване на повече глас на Китай в международни организации като Международния валутен фонд и Г-20.

По подобен начин отношенията между САЩ и Китай се бяха влошиха в средата на 2001 г., след сблъсък по време на полет между американски разузнавателен самолет и китайски изтребител над Южнокитайско море, което доведе до смъртта на китайския пилот и задържането на американския екипаж. Но след като  терористичните атаки от 11 септември 2001 г. внезапно влошиха икономическите перспективи на САЩ, икономическите връзки между САЩ и Китай се подобриха.

За разлика от своите предшественици, администрацията на американския президент Доналд Тръмп вероятно няма международно сътрудничество в своята ДНК. Показателно е, обаче, че Тръмп започна настоящата търговска война, когато в САЩ започна да се наблюдава прегряване на икономиката, отчасти в резултат на агресивното намаляване на данъците, което той прокара през Конгреса в края на 2017 г. Търканията с търговските партньори на Америка, които мнозина икономисти смятат, че вредят както на САЩ, така и на световната икономика, всъщност могат да помогнат за потушаване на прегряването на американската икономика. Но позицията на Тръмп по отношение на Китай може да се смекчи, ако се стигне до рецесия.

Два са факторите, които биха могли да променят тази вероятност. Първо, Китай може да не е в състояние или да не желае да предостави икономически стимули. Съотношението дълг към БВП на китайското правителство е по-голямо днес, отколкото преди десетилетие, когато властите въведоха агресивен пакет от стимули за компенсиране на отслабващото търсене на износ, вследствие на световната финансова криза. Този факт изглежда ограничава капацитета на правителството за провеждане на по-агресивна фискална политика в случай на рецесия в САЩ.

Въпреки това съотношението на дълга към БВП на Китай все още е много по-ниско от това на повечето други големи икономики, което дава на правителството възможност за допълнителни фискални стимули при възникване на икономическа криза. Освен това, въпреки че Китайската народна банка (КНБ) е по-предпазлива по отношение на произволното инжектиране на ликвидност, сравнително високият коефициент на резерви, който КНБ налага на търговските банки, предполага, че тя би имала значителна мощ, ако възникне необходимост.

Вторият рисков фактор е намаляването на корпоративния данък за 2017 г., което увеличава търговския дефицит на Америка с Китай, като още повече уврежда двустранните отношения.

Общият търговски дефицит на Америка е отражение на недостига на национални спестявания в САЩ, спрямо инвестициите. Увеличавайки държавния дълг на САЩ с допълнителни 1-2 трилиона долара през следващото десетилетие, намаляването на данъците за 2017 г. ще намали значително процента на спестяванията. Тъй като е малко вероятно то да бъде компенсирано от намаление на националните инвестиции или достатъчно голямо увеличение на спестяванията от частния сектор, намалението на данъците допринася за по-голям търговски дефицит в САЩ. Предвижда се общият дефицит през тази година да бъде по-голям, отколкото през 2017 или 2018 г. и тази тенденция се очаква да продължи.

Това е категорична индикация, че търговският дефицит на САЩ с Китай ще се увеличи. Тъй като американските политици и голяма част от медиите очевидно не признават връзката между намаляването на данъците на Тръмп и нарастващия търговски дефицит в САЩ, те най-вероятно ще припишат проблема на китайците, които правят нещо злонамерено. Поради тази причина от доста време поддържам тезата, че намаляването на данъците в САЩ е значителна структурна пречка за намаляване на търговския дефицит на Америка с Китай (и с много други търговски партньори), и следователно вероятен източник на напрежение през следващите няколко години.

Независимо от това, търговският дефицит на САЩ (като дял от БВП) обикновено намалява с отслабването на американската икономика, тъй като тенденцията е търсенето на внос също да намалява. Следователно рецесията в САЩ може да намали до известна степен отрицателното въздействие от намаляването на данъците на Тръмп върху търговския дефицит.

По-същественото е, че самото китайско правителство намали данъците агресивно от края на 2018 г., като свали данъка върху ДДС (от 17% на 16%, а след това до 13%), понижи ставката на корпоративния данък и намали процента на вноската за социално осигуряване за работодателите.

Тъй като е малко вероятно тези скорошни намаления на данъците да бъдат компенсирани от по-ниските инвестиции или достатъчно голямото увеличение на частните спестявания, най-вероятно националната спестявания на Китай ще намалеят. В резултат на това общият търговски излишък на страната, който отразява нейния излишък от спестявания спрямо инвестициите, вероятно ще бъде далеч по-малък през 2020 г. и дори може да премине в дефицит за едно или две тримесечия. Въпреки че Китай почти сигурно все още ще управлява двустранния търговски излишък с Америка през следващата година, заради ефекта от намаляването на данъците в САЩ, дисбалансът ще бъде много по-малък, отколкото би бил в противен случай.

Въпреки, че рецесията в САЩ като цяло би била лоша новина за световната икономика като директен канал за търсене, тя би могла да помогне за нормализиране на проблемните отношения между Америка и Китай. Ако двете най-големи икономики в света се разбират по-добре по между си, бизнесът и инвеститорите навсякъде ще си отдъхнат. Това може да се окаже позитивът от следващата рецесия в САЩ.

Шан-Джин Вей, бивш главен икономист на Азиатската банка за развитие, е професор по финанси и икономика в Колумбийския университет и гостуващ професор в Австралийския национален университет.

Авторско право: Project Syndicate, 2019.