Мугла – пренебрегваното вълшебно кътче на Средиземноморието

Обвити в прегръдките на дърветата върхове, изникващи от искрящи лазурни морета. Планински пътеки, простиращи се на километри по неравния, но красив и неизследван терен. И достатъчно храна, за да се нахрани цяла армия. Това е турската провинция Мугла, пише CNN Travel.

Разположен на югозапад, това е регион, който, освен няколко популярни дестинации като Бодрум, често е пренебрегван от чуждестранните туристи.

Мугла обаче е изпълнена с всички прелести, които правят Турция толкова популярна дестинация: завладяващи гледки, достатъчно възможности за пълноценна почивка и отдих, приключения и вълнения за тези, които ги търсят. Освен това, мястото се обслужва от международното летище в Бодрум, което го прави лесно за посещение.

През погледа на художник

Най-доброто място, от което да започнете своята разходка из района, е крайморският град Гьочек, разположен между Фетие и Далян. Културата е ключова за града, благодарение в не малка степен на известната скулпторка Дилара Акай. Нейната галерия, разположена в прекрасна цветна градина, е като витрина за творби, проследяващи напредъка ѝ през целия ѝ живот.

„Много хора ме познават с големите ми градински скулптури, но правя и арт инсталации. Можете да видите моята еволюция“, казва Акай за своето изкуство. Нейното развитие като личност и художник продължава в морето, докато Акай се насочва към малък кораб, от който да види по-добре пленяващата брегова ивица на Мугла.

„Намираме се в залива на Гьочек, Даламан и Фетие“, казва Акай, размахвайки развълнувано ръце.

Това е перлата, мястото, където се срещат водите на Средиземно и Егейско море.

Според някои, включително един настоятелен местен човек на кея, може би най-известната кралица на Египет Клеопатра е погребана в едноименните бани в залива, познат като залива Хаммам.

Мненията все още са разнопосочни по въпроса, но не може да се отрече, че това е едно от най-специалните кътчета на Средиземно море. Да се качиш на лодка тук те кара да мечтаеш, да навлезеш във фантастичен свят, носен от спокойните води на залива, целуван от лъчите на яркото слънце.

Разходка по Ликийския бряг

Обратно на сушата има други чудеса за изследване.

Без оправдания“, възкликва създателят на „Ликийския път“ Кейт Клоу, водеща ни по един от най-популярните преходи в страната.

Покривайки 760 километра и минавайки от Фетие до Анталия, пътят отнема 35 дни за изминаване и следва бреговата линия на място, някога известно като Ликия, сега част от Южна Турция. Той следва много от маршрутите, по които някога ликийците може би са вървели в продължение на хиляди години.

Картографирането и маркирането на маршрута било колосална задача, включваща римски пътища и стари пътеки за мулета, които не са успели да сплашат Клоу.

„По онова време Турция, това е преди 35 години, изобщо нямаше пешеходни маршрути. Бях ходила в Пиренеите и на различни други места във Франция и Испания“, казва Клоу, родом от Обединеното кралство. „И си помислих, че „Турция също заслужава“" такива пътища.

Отправяйки се към планините, маршрутът на Клоу дава забележителни гледки към морето и високите хълмове. Това наистина е един от най-добрите пешеходни маршрути на дълги разстояния в света и доказателство за нейната способност и умение да създаде нещо свежо, но дълбоко историческо.

Красотата на всичко това е, че ви позволява да видите невероятните гледки, но от ъгли, които иначе не биха били достъпни.

Хубавият живот

Общността на юруците в Турция често неправилно е наричана номадска. По-точно, те практикуват трансхуманс – дума, описваща хора и добитък, местещи се между летни и зимни дестинации.

За да отбележи преместването, общността винаги организира специално парти, включващо музика, танци и дори конна езда. Както навсякъде другаде в Турция, манията по храната е истинска.

С предлагането на вкусна супа и хляб, приготвени на открит огън, изглежда, че нахранването на други хора е движещата сила зад всичко тук, независимо дали става дума за хранене с Акай в нейната галерия, или споделяне на местно приготвен локум с щастлив юрук.

Цялата тази храна, разбира се, означава, че в следващите часове и дни трябва да го карате по-полека. И точно тук идват калните бани на Далян. Тези известни, но донякъде миризливи бани, са местата, където местните жители и чуждестранните посетители идват, за да подмладят кожата си.

Навлизайки в горещата вода, надигащата се воня на сяра изпълва ноздрите. Но усещането на калта по тялото ви ви кара да искате да се забавите и просто да се отпуснете.

Добрият живот“, отбелязва местна жена, седнала и съхнеща на слънце, а морето нежно се плиска в стената зад нея.

Невъзможно е да не се съгласим. И всичко става още по-приятно след бързо потапяне във водата в съседния басейн, за да измиете калта и да излезете преродени. Някои казват, че калта сваля 20 години от вас.

Реки и руини

Всичко в Мугла има история.

Твърди се, че реката тук е създадена от сълзите на Библис, дъщеря на цар Милет. Според старогръцкия мит, Библис изплакала река, а след смъртта си се превърнала в извор, смачкана от мъката, че нейният брат близнак Каунус не отвърнал на любовните ѝ ласки.

Този доста епичен преразказ внася допълнителен смисъл за едно пътуване по водата, за да разгледате зашеметяващите руини на древния град Каунос, където скалните кралски гробници са вградени във високите скали срещу река Далян. Някога важно пристанище, но днес на около 8 км разстояние от морето, за руините се смята, че датират още от  се, че руините датират още от IX век.

Във въздуха

Мугла е известен и с парапланеризма си. Хора цял ​​свят посещават района, за да се вдигнат във въздуха и да видят красотите на провинцията от облаците.

Бабадаг, планина с връх, който е малко под 2000 метра надморска височина, е мястото, където се събират парапланеристите. За тях има специална стартова площадка на 1700 метра, от която се изстрелват в небето.

Нашият водач, Ертас, с чифт цветни огледални очила, ни води за слагане на каска и защита. „Правя това вече 25 години“, казва той. „На година го правя между 400 и 500 пъти.“

Инструкциите са прости.

Започнете да ходите, а сега бягайте!“

Скоро парашутът се улавя за крилете на вятъра и земята се превръща в далечен спомен. Това е едновременно вълнуващо и тревожно. Безкрайните гледки, синьото на морето и бялото на плажовете го превръщат в едно великолепно изживяване.