Музика в пандемия

В последното десетилетие музикалната индустрия пише своята нова история, мобилизирайки усилия да постигне развитие и успех. Променят се законодателство и практики в драматична битка за оцеляване в новата конкурентна технологична среда.

Днес говорим за една творческа индустрия със сериозен икономически потенциал и самочувствие.

След година на пандемия и социална изолация, последният доклад на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) за състоянието на глобалния музикален пазар през 2020 г. отбелязва забележителни постижения - глобален ръст от 7.4%, спрямо предходната година и приходи в размер на 21.6 млрд. щ. долара.

За рецептата на този успех и мястото на България в глобалната  картина на музикалния пазар разговаряме с Ина Килева, изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП).

“Музикалният бранш е сред най-адаптивните и бързо реагиращите пред технологичните предизвикателства. Звукозаписната индустрия се възползва активно от новите технологии и дигиталните възможности за контакт с музикалните фенове. Това е и причината да отчете растеж за шеста поредна година, и то въпреки пандемията”, споделя тя.

За съжаление, повече от година музикалната индустрия е лишена от един от основните си източници на приходи - концертите. В пандемията участията на музикалните изпълнители в клубове, дискотеки и заведения бяха рядкост. За да облекчи негативния ефект от здравната криза, индустрията заложи на стрийминга и другите дигитални формати. И успя да отбележи развитие и в глобален, и в национален план.

Вече от години високите технологии, използването на фингърпринтинг, блокчейн, въвеждането на елементи на изкуствен интелект и други иновативни решения са неделима част от ежедневната работа на звукозаписните компании и дружествата за колективно управление на права в сферата на музиката. Развитието на легалните платформи за достъп до музикални звукозаписи и видео позволяват точно и бързо разпознаване на всяка песен или мелодия онлайн, както и идентифициране на техните създатели - автори, изпълнители и продуценти.

“Без технологичните решения за разпознаване на малки отрязъци от музикални записи, без въвеждането на идентификационни кодове от типа на ISRC, които са уникалния дигитален паспорт на всеки запис и условие за неговия дигитален бизнес живот, нищо от съвременното развитие на музикалния сектор нямаше да бъде същото”, подчертава Килева. “Ето защо получаването на статут на Национална агенция за регистрация на ISRC от страна на БАМП е важна стъпка за дигитализацията на българската музика и постепенното цивилизоване на българския музикален пазар”, категорична е тя.

Като Национална група на Международната федерация на звукозаписната  индустрия (IFPI) за България, БАМП събира статистически данни за приходите от физически, дигитални продажби и синхронизационни сделки в рамките на страната.

Според последния годишен доклад на IFPI България заема едва 57-о място от наблюдаваните 70 страни по света. Експертите са категорични, че има сериозни проблеми в бизнес средата и ефективността на правоприлагането, което дава негативен резултат върху размера на приходите и развитието на пазара. И въпреки че през 2020 г. приходите от записи отбелязват ръст от 12.6% спрямо предходната година, те остават като номинална стойност сред най-ниските в света - 14.4 млн. лв.(8.4 млн. щ. долара).

Затворените магазини и блокираното потребление на физически носители, извън онлайн магазините, си казаха думата. Пандемията засегна по целия свят и у нас приходите от физическите продажби. Спадът в България през 2020 г. е 6.7%, (при 4.7% спад глобално). През 2020 г. единствено винилът запази добри позиции и отбеляза сериозен ръст на потребление, както по света, така и у нас – над 23% спрямо 2019 г.

Независимо че през 2020 г. стриймингът на музика и у нас нараства и формира 43.5% дял от приходите на индустрията (33.2% през 2019 г.), той не е в състояние на компенсира огромните загуби от участията на живо и спада на физическите продажби.

В България най-високият дял от приходите за 2020 г. се пада на колективното управление на продуцентски и изпълнителски  права. Този сектор, който у нас е в ръцете на ПРОФОН - дружеството за колективно управление на правата на музикалните продуценти и артистите-изпълнители, генерира 45.2% от годишните приходи през 2020 г. (над 6.5 млн. лв., или 3.8 млн. щ. долара). Става дума за приходи от лицензирането на радиостанции, телевизии, онлайн медии, кабелни и сателитни оператори, както и от сектора на т.нар. публично изпълнение – обществени места, където звучи музика.

Високият дял на сектора за колективно управление на права на музикалния пазар у нас, спрямо средните глобални стойности от 10-15%, не е добра новина, а симптом за недоразвит дигитален пазар. “Това е пазар с много ниски нива на абонаментните услуги, с хаотична и проблемна дигитализация на родната музика, а основните причини за това са недостатъчната дигитална грамотност на част от играчите в сектора и действащи архаични текстове в закона“, признава Килева.

Според бранша  все още има проблемни, липсващи или некоректно транспонирани разпоредби в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), които пречат на развитието на дигиталния музикален пазар. Сред най-критикуваните текстове е задължителният 10-годишен срок на договорите на музикалните продуценти с автори и артисти. Той пречи записите да бъдат активно монетизирани – например, европейското право дава цели 70 г. закрила. Друг проблем е, че носителите на правата у нас са лишени от възможността чрез съдебно решение да искат блокиране на достъпа до сайтове, извършващи нарушения. БАМП настоява да се върне и правния статут на симулкастинга.

Глобалните технологични успехи на музикалната индустрия поставят висока летва и пред българската музикална гилдия. Тя трябва да работи активно в дигитална среда, за да запази своите фенове и своята виталност. Независимо дали преди, по време или след пандемия.

Текстът е част от бр. 102 на сп. „Икономика“.