МВФ очаква по-тежка криза през тази година

Международният валутен фонд влоши прогнозата си за световната икономика през 2020 г., като вече очаква спад на реалния БВП с 4.9%. През април, когато беше изнесен предишният доклад, очакванията бяха за 3% надолу.

Пандемията от COVID-19 е оказала по-отрицателно въздействие върху активността през първата половина на 2020 г., отколкото се очакваше, пише в доклада. Също така вече се очаква възстановяването през следващите години да е по-постепенно, отколкото беше прогнозирано преди. През 2021 г. глобалният растеж се прогнозира да бъде 5.4%.

Загубата за икономиката от Covid-19 ще бъде общо 6.5 процентни пункта, спрямо прогнозата от януари 2020 г.

Неблагоприятното въздействие върху домакинствата с ниски доходи ще е особено голямо, като ще засегне значително постигнатия напредък в намаляването на екстремната бедност в света след 90-те години.

Както при прогнозите  от април 2020 г., и в тази прогноза съществува по-висока от обичайната степен на несигурност. Основните очаквания се основават на ключови предположения за отпадането от пандемията. В икономиките с намаляващ процент на зараза по-бавното възстановяване в актуализираната прогноза отразява трайното социално дистанциране през втората половина на 2020 г .; по-големият от очакваното удар по активността по време на блокирането през първото и второто тримесечие на 2020 г., както и ударът върху производителността, предизвикан от повечето мерки за безопасност и хигиена в оцелелите предприятия.

За икономиките, които изпитват трудности да сложат под контрол заразата, по-продължителното блокиране ще доведе до допълни проблеми за дейността. Освен това прогнозата предполага, че финансовите условия, които са се влошили спрямо прогнозата на МВФ от април, ще останат като цяло на сегашните нива. Фондът отчита, че има разминавания между поведението на финансовите пазари и реалната икономическа ситуация. Предполага се обаче, че условията ще се затегнат повече, отколкото се предполага в основния сценарий.

Всички държави, включително и тези, които привидно са преминали пикове на инфекции, трябва да гарантират, че техните здравни системи са осигурени с достатъчен ресурс. Международната общност трябва значително да засили подкрепата си за национални инициативи, включително чрез финансова помощ за страни с ограничен капацитет за здравеопазване и насочване на финансиране за производство на ваксини с напредване на изпитанията, така че бързо да бъдат достъпни адекватни мерки за всички страни.

Когато се налага блокиране, икономическата политика следва да продължи да ограничава загубите на доходи на домакинствата със значителни и добре насочени мерки, както и да оказва подкрепа на фирмите, които търпят последиците от задължителните ограничения върху дейността. Когато икономиките се възобновят, целенасочената подкрепа трябва постепенно да се преустанови, докато възстановяването започва, а политиките следва да осигурят стимул за намаляване на спада на търсенето и стимулиране на преразпределянето на ресурси.

Спешно е необходима помощ за осигуряване на ликвидност за страни, изправени пред кризи в здравеопазването и недостиг на външно финансиране, включително чрез облекчаване на дълга и финансиране чрез глобалната мрежа за финансова безопасност, пише в доклада.

Извън пандемията, политиците трябва да си сътрудничат за разрешаване на търговското и технологичното напрежение, което застрашава евентуалното възстановяване от кризата с COVID-19.