Над 50% от местата в държавните университети са празни

Системата на висшето образование в България произвежда кадри, от които пазарът не се нуждае, голяма част от завършилите се развиват на позиции, които изискват по-ниска квалификация, а университетите са полупразни. Това са част от изводите в становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по повод определянето на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и научните организации за учебната 2024/2025 г.

В мотивите си работодателската организация посочва, че над 40% от висшистите у нас се реализират на работни места, които изискват средно или по-ниско образование. Въпреки все още високия процент, все пак се наблюдава подобрение – през 2015 г. несъответствието между полученото образование и заеманата позиция е било 53%. От АИКБ изтъкват, че тези положителни промени се дължат най-вече на увеличения на държавен план-прием (ДПП) за технически специалности. Другата причина, според анализа на работодателската организация, е промяната в подзаконовата уредба, която предостави повече средства за издръжка на студентите в това направление, възможности за повече стипендии, включването им в списъка на защитените специалности и др.

Друг проблем, според АИКБ, е, че системата „произвежда“ много кадри с квалификация, която не е търсена на пазара. От там призовават за единна държавна политика за прием и реализация на висше обучение с ясна цел да се постигне реално обвързване на обучението на кадрите с потребностите на пазара.

Над половината от студентите в България учат в 8 направления – Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по ...“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“.

Има специалности, за които има голям план-прием, но процентът на реализираните висшисти на работни места, изискващи подобна квалификация, е толкова малък, че не оправдава завишения прием, твърдят от АИКБ.

От Асоциацията призовават броят на откритите места за прием да е не повече от 50% от броя на завършилите средно образование същата година. Това би довело до по-голяма конкуренция между кандидат-студентите, изграждане на по-добри специалисти и по-бързо преминаване от образование към работна среда.

Според данни на НСИ завършилите средно образование през 2022 г. са 5.5 хил. ученици по-малко от предходната година. За сметка на това местата за кандидат-студенти в университетите се увеличават.

През последните години броят на всички студенти в държавните университети запълва между 43 и 53% от капацитета, зададен от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА).

За 2023 г. от НАОА са определили капацитет от 419 159 места за студенти, от които само 42.9% са заети. Това са с 11 500 места повече спрямо 2021 г., когато 53% от капацитета е бил запълнен.

От АИКБ изразяват и притеснения относно степента на подготовка на завършващите, тъй като обучението им е  предимно теоретично. Според тях промените от 2018 г. в Закона за висшето образование и предприетите действия от страна на Министерство на образованието и науката (МОН) за подпомагане на практическите стажове на студентите не е достатъчно.

Те призовават за по-широко популяризиране на чл. 95 от Закона за висшето образование, според който държавата може да покрие напълно или частично разходите за обучението на студенти, които имат сключен договор с работодател. Този договор трябва осигурява стаж по съответната специалност за периода на обучението и работно място след успешно дипломиране.

Становището за необходимостта от специалисти с висше образование по професионални направления е изготвено от АИКБ по покана на министъра на образованието проф. Галин Цоков.

По статията работи Цветелина Чучукова.