„Неоптимално“: Големите болници губят ресурс заради остарял модел на финансиране

Големите болници в България губят ценен ресурс заради неподходящ модел на финансиране през клиничните пътеки. Нов анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) сочи, че неоптималното финансиране води до неефективно използване на ключови ресурси, в т.ч. пари, легла и иначе ограничения медицински персонал.

Измерението на неефективността не е само финансово, а се състои и в непълно и неоптимално използване на ключовите ресурси в здравеопазването. (…) Част от загубата на ефективност на болниците се дължи на неподходящия модел на финансиране чрез клиничните пътеки, прилаган у нас“, посочват от ИПИ.

Анализът, който измерва ефективността на лечебните заведения, включва 17 университетски държавни болници (от които една е общинска – Първа МБАЛ, София) и други 20 големи държавни многопрофилни болници (МБАЛ).

Това са едни от най-големите регионални медицински структури, които предлагат широка палитра от клинични пътеки и медицински специалисти, и обслужват значително на брой население“, посочват от ИПИ в анализа си.

От там допълват, че от него са изключени университетските специализирани болници поради факта, че дейността им е различна спрямо многопрофилните, както и нуждата им от ресурси.

Колко задлъжнели са лечебните заведения

Докладът започва с кратък обзор на общите приходи и разходи на двете категории болници, които се оказват сходни - през 2024 г. и двете групи регистрират леко превишение на постъпленията над разходите. В същото време от общо 3.8 млрд. лв. разходи за болнична помощ в България през миналата година, 2.4 млрд. лв. са генерирани от УМБАЛ и МБАЛ.

С други думи, само тези две категории от общо 37 лечебни заведения извършват над 64% от всички разходи в системата. Това показва
централното значение на двете категории болници за системата", посочват икономистите.

Четири университетски болници обаче са били на загуба през 2024 г. - това са „Александровска“, „Света Екатерина“, НКБ и „Лозенец“. Най-голяма пък се оказва печалбата на „Св. Георги“ – Пловдив, в размер на над 16 млн. лв. за годината.

От многопрофилните болници само две са били на загуба, но тя е съвсем малка по размер.

Що се отнася до задлъжнялост, общият размер на дълговете на всички УМБАЛ е 450 млн. лв., а на МБАЛ - 131 млн. лв. Най-задлъжнелите болници (като съотношение между задължения и приходи) в първата категория са „Лозенец“, „Александровска“ и „НКБ“, във втората –
многопрофилните болници в Ловеч, Ямбол и Враца.

Персоналът - разход №1 за болниците

И в двете групи най-голям е делът на разходите за персонал – съответно 48% за УМБАЛ и 69% за МБАЛ.

В същото време, структурата изобщо на разходите се различава значително за двете категории. Най-голяма е разликата при разходите за лекарства и медицински изделия – докато при УМБАЛ те са 37% от общите разходи, в МБАЛ са едва 14 на сто.

Обяснение може да се търси при лечението на онкологични заболявания в болнични условия, което се извършва основно в
университетските болници и комплексните онкологични центрове, не толкова в областните многопрофилни болници", обясняват от Института.

Дейност по клинични пътеки

За 2024 г. УМБАЛ са извършили дейност по 504 хил. клинични пътеки, а МБАЛ – по 275
хил. броя.

Общият брой изпълнени пътеки в страната е 2.320 млн. Срещу тях УМБАЛ са реализирали приход от НЗОК в размер на 1 млрд. лв. (от общо 3.9 млрд. лв. за страната), а МБАЛ – 431 млн. лв. Като цяло само тези 37 лечебни заведения извършват около една трета от болничната дейност у нас и съответно получават същия дял приход от НЗОК", посочват от ИПИ.

Не същото обаче може да се каже по отношение на плащанията за лекарства6. Такива плащания са получили едва 8 УМБАЛ и 3 МБАЛ и са на обща стойност от 290 млн. лв. (от общо 1.4 млрд. лв.) При плащанията за медицински изделия близо половината от разходите от всички разходи на НЗОК по тази категория се правят от избраните 17 УМБАЛ.

Ниво на ефективност

За да оцени ефективността на болниците, ИПИ използва метода Data Envelopment Analysis (DEA). Той измерва колко добре една организация преобразува наличните си ресурси в резултати в сравнение с най-добрите практики сред наблюдаваните организации.

С метода се определя „граница на ефективност“, като всеки резултат над нея показва наличие на такава, а под нея - по-ниска ефективност.

Средното равнище на ефективност, достигнато от 17-те университетски болници, е 80.7%. На границата на ефективността (100%) се намират три лечебни заведения – УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, УМБАЛ „Св. Георги“, Пловдив и УБ „Лозенец“.

Загубата на ефективност показва, че всички болници, които не са на границата на ефективността, могат да постигнат по-висок резултат със същия ресурс”, обясняват от ИПИ.

На практика, цялата категории болници, ако те всички функционират на границата на ефективност, могат да „спестят“ ресурси – около 780 лекари, 959 специалисти по здравни грижи и 1477 легла – това е около 15% от всички ресурси.

Държавните многопрофилни болници постигат малко по-високо средно равнище на ефективност от 83.9% в сравнение с това на университетските болници, като ефективността варира между 63% и 100%. На границата на ефективността са 4 болници – в Добрич, Монтана,
Хасково и Пазарджик. Най-ниска е ефективността съответно на МБАЛ в Перник, Ловеч, Видин и Шумен. МБАЛ „Св. Анна“ във Варна например би могла да постига същия резултат с наполовина по-малко легла.

Решенията

От ИПИ изреждат следните възможности за оптимизация:

• За всяка болница с ефективност под 100% следва да се извърши оптимизационен анализ, който ще покаже конкретно къде и как е възможно да се спести ресурс, за да се постигне по-висок резултат;
• Онези болници, които не са многопрофилни по своя характер, а имат ясна специализация, следва да прекратят извършването на множество разнообразни клинични пътеки и да се концентрират върху това, в което са най-добри;
• Корекцията на финансовия модел в болничната помощ е неизбежно следствие на анализа на ефективността. Клиничните пътеки, които финансират един „среден“ случай, следва да се коригират с по-адекватен модел за финансиране на преминал пациент. От списъка с пътеки могат да се извадят дейности, които има възможност да се извършват в извънболнични условия;
• Широката болнична мрежа също намалява ефективността на системата като цяло, а и качеството на услугите на високо ниво, тъй като част от лечебните заведения (включително големите) не успяват да поддържат достатъчен на брой случаи по отделни пътеки. Моделът се нуждае от усъвършенстване чрез въвеждане на оценка и стимули за качество на база на измерими здравни показатели за всеки пациент.