Непосилната задача да си само учител

Марина Усева е на 25, а Валентина Михайлова на 24. И двете са учителки по български език и литература в столичното 19-то училище. Прекрачват училищния праг едва преди една година и като млади кадри имат възможността да видят плюсовете и минусите в образователната система. Днес те разказват за вълненията и притесненията си преди старта на новата учебна година, която за пореден път ще е необичайна заради пандемичната ситуация.

Недостигът на кадри в образователната система

Усева и Михайлова с радост споделят, че в училището, в което работят, 80% от педагогическия колектив са съвсем млади, а средната възраст е около 35 години. Често им се случва външни хора да ги бъркат с учениците от гимназиален етап. Директорът на училището им води политика, с която насърчава назначаването на млади специалисти в системата.

Въпреки това обаче и тази година 1500 пoзиции зa yчитeли и дpyг пepcoнaл в oбpaзoвaтeлнaтa cиcтeмa cтoят нeзaпълнeни, две ceдмици пpeди cтapтa нa yчeбнaтa гoдинa. Слeд избyxвaнeтo нa пaндeмиятa тeндeнциятa зa тъpceнe нa пpeпoдaвaтeли в пocлeдния мoмeнт ocтaвa. Oбявeнитe cвoбoдни бpoйĸи ca зa учители пo вcичĸи пpeдмeти, нaй-мнoгo ca пo мaтeмaтиĸa, бългapcĸи eзиĸ и литepaтypa, чyжди eзици и инфopмaциoнни тexнoлoгии.

Ръстът на учителските заплати остава сравнително нисък и те отново са на последно място в Европа. По-високи от нас са дори и доходите на учител в Румъния, а спрямо някои от страните от бившия Източен блок разликата вече се измерва в пъти.

Нима се учудвате, че младите хора не искат да преподават? Та кой би работил за 1000 лв. на месец и то в София, където стандартът на живот е по-висок в сравнение с останалите градове в България. Младите хора мислят в перспектива, учат езици, записват курсове в IT сферата, намират си работа в чуждестранни компании, където заплащането им позволява да водят нормален начин на живот. Трудно е да се издържаш сам, ако разчиташ единствено на учителската професия, бих казала дори непосилно”, казва Валентина Михайлова пред Economic.bg.

По думите ѝ не само в образователната система, а на всяко работно място има както плюсове, така и минуси. Като недостатък на учителската професия Михайлова определя и отношението на родителите към младите преподаватели.

"Решение няма да има, докато родителите не се научат, че трябва да помагат."

Според Марина Усева пък една от основните причини е страхът от провал и от това „дали ще се справя с класа?“.

“Педагозите са демотивирани, защото не усещат подкрепата на държавата. В Народното събрание се констатира редовно, че образованието в България е на ниско ниво. Това е така, но защо се обръщат с упрек към преподавателите, а не се замислят, че те са хората, пазещи и предоставящи знание? А какъв би бил един народ, ако не съхрани именно него?”, коментира Михайлова.

Това, което задържа Валентина и Марина в системата, е чистата любов на децата, която за тях е най-ценният подарък. Двете учителки споделят, че за тях е важно децата още от малки да бъдат грамотни и да познават родния си език. 

Това е удовлетворението, изпитвано след всеки час, че си предал опита, знанията и уменията си”, споделя Валентина Михайлова.

Според нея обаче българското образование ерозира.

Този процес, започнал преди едно десетилетие от разрушението на един камък, днес е пробил цяла скала", твърди младата учителка.

“Основният проблем според мен е в застоялостта на методиката на обучение. Имаме възможност да представим урока по по-различен начин, било то чрез презентация, кратък видеоклип или нещо друго подобно, чрез дигиталната среда, която ни се предоставя. Трябва да се възползваме от възможностите, които са ни дадени и да продължим да развиваме нас самите като учители”, казва Марина Усева.

Неправителствените организации в образованието

Ниските заплати си остават основната причина, заради която образователната ни система не може да привлече добре подготвени кадри, които действително желаят да направят нещо в нея. А ако някой от тях иска да стигне до класната стая, се налага да го прави през неправителствени организации или да работи на две места.

Въпреки повишението през последните години, в момента възнаграждението е твърде ниско, за да направи професията на учителя по-атрактивна, особено в момента, когато в повечето училища натоварването расте. Учителите биват ангажирани в проекти, кръжочни форми и извънкласни занимания, за повечето от които или получават жълти стотинки, или не получават нищо.

Така, например, учителите, които преподават в двугодишната програма на "Заедно в час", подписват трудов договор със съответното училище и освен това получават допълнителен финансов стимул от фондацията.

Педагозите, участващи в програмата, преподават в училища с ученици от уязвими общности и опознават пряко предизвикателствата в образователната система. За тях не е задължително изискването да имат педагогическа правоспособност. Вместо това те преминават през т.нар. лятна академия, където бъдещите кадри се обучават на теория и практика в извънучебно време.

Над 80% от тези учители продължават да работят в образованието дългосрочно като учители, директори, образователни експерти и др.

Тази година по програмата за учители “Нов път в преподаването” са кандидатствали над 3000 души. Одобрените участници са над 100, а от 15-ти септември те ще пристъпят прага на новите си работни места. Повечето от тях споделят, че за тях това ще е огромно предизвикателство, изпълнено с отговорности, трудности, но и много страхотни моменти.

Eвентуалният протест на родители 

В писмо до държавните институции, гражданското обединение на родители „Да запазим училището като средище за децата“ поиска да бъде осигурено присъствено начало на учебната година. В противен случай ще бъдат организирани протести, се предупреждава в писмото.

Въпреки че вчера здравният министър Стойчо Кацаров затегна COVID мерките от 7-ми септември, той обяви, че новата учебна година ще започне присъствено.

"Децата не са длъжни да плащат цената на това, че ние възрастните не направихме така, че да се ваксинираме", заяви Кацаров.

Марина Усева споделя, че родителите са в правото си да искат присъствено обучение, защото според нея, когато са в училище, децата са по-мотивирани, по-усмихнати, получават социален контакт, което е не по-малко важно от обучението.

Реакцията на родителите, според мен, се дължи на това, че все пак онлайн обучението не е на нивото на присъственото. Под „ниво“ имам предвид това, че дисциплината на децата е много по-строга, те възприемат материала много по-лесно, а и освен това придобиват множество други навици, които иначе в постоянна онлайн среда не биха могли да придобият. Със сигурност и част от родителите са се наслушали и на куриозни ситуации между учители и ученици, или между съученици”, казва Усева.

Онлайн обучението

И двете учителки смятат, че дистанционното обучение има по-скоро негативен ефект върху ученици, учители и родители. Те споделят, че децата се изморяват бързо, трудно се концентрират и се усеща липсата на мотивация.

Едно дете, седейки 6-7 часа пред компютъра, няма как да запази своята концентрация на 100%. Твърде много изкушения има пред очите му. Предоставя му се компютър/таблет изцяло на разположение, което естествено го предразполага и към игри или други неща, които биха го разсеяли. Още повече, че онлайн обучението доведе до множество методи за преписване на контролни и тестове”, допълва Усева.

Според нея друг негативен аспект на онлайн обучението е по-малката социализация на децата и нелеката подготовка на интерактивни материали от страна на учителите, които трябва да са атрактивни и да задържат вниманието на учениците върху урока в онлайн среда.

“Несъмнено онлайн обучението имаше и положителен, и отрицателен ефект както върху нас, така и върху учениците. Със сигурност като положителен аспект е важно да отбележа напредъка в дигитална грамотност на всички нас”, допълва Усева.

Ваксинацията на педагогически специалисти

93.7% от участниците в национално проучване на Синдикат „Образование“ са се обявили против задължително ваксиниране срещу Covid за учители, директори и работещи в просветната сфера.

За мен задължителната ваксинация е прекалено крайна мярка. Все пак ние все още сме свободни хора, които сами можем да решаваме дали да се подложим на ваксинация, или не. И ние, както всички останали граждани, сме хора с права. Не смятам, че ваксинирането трябва да е условие да практикуваме професията, за която сме учили години и която работим с удоволствие", казва Усева.

По думите на Валентина Михайлова подобни пандемични ситуации е имало, има и ще продължава да има в бъдеще.

"Хората, които имат придружаващи заболявания, нека се ваксинират. Но ние, здравите, младите и все още нямащи поколение, нека не нарушаваме естествените процеси, които се случват в организмите ни", споделя Михайлова.

Пътят към успешното образование

“Нека си представим, че всяка държава е едно дърво. Учителите, лекарите и управниците са корените на това дърво. Ако те не са мотивирани материално, няма как корените на растението да се захванат добре за почвата. Ще използвам една метафора. Избирам България да бъде орех. Това растение трябва да се полива от няколко поколения на един род, за да започне да дава плодове. Е, нашите управници забравиха да поливат ореха и той започна да гние”, завърши Михайлова.